В момента чета ... 90

  • 48 405
  • 743
# 630
И аз харесвам много И. Алиенде Последната й книга беше обезобразена от превода, да не се сърдим на писателката!
Виж целия пост
# 631
Завърших "Сърца за изгаряне" - Джонатан Баркър . Хорър, мистерия, крими нишка... Хареса ми като цяло, беше увлекателно четиво, но неразбираемо за мен бавно ми вървеше четенето. Малко недоизяснен завършек за някои от главните герои, но въпреки това 5* от мен. Първа среща с автора, но определено ще прочета и неговата известната трилогия.
Започвам "Оскар и розовата дама" - Ерик-Еманюел Шмит. 🤗
Виж целия пост
# 632
В момента чета ,, Ноември,, . Определено обожавам стилът на писателката. Естествен без излишен драматизъм,то и без това наистина е ужасяващо това, което чета. Почти до средата съм. Не знаех , че е антиутопия . Толкова ми е реална ... Язък, че има толкова малко книги.
Виж целия пост
# 633
Аня , Mijjj, много хубави ревюта сте написали,от душа и сърце! На човек веднага му се иска да прочете и двете книги!
Аз изслушах "Императрицата" Пърл Бък. Като цяло ми хареса стила на авторката но очаквах много повече от към сюжета. Сравнявайки я с "Харем " Колин Фалконър, "Императрицата " е много по-нежна, всичките тези схеми,заговори и лъжи са поднесени много елегантно, но нещо все не ми достигаше . Самата Цъси - Императрицата, в началото на историята ми беше симпатична,в средата започна да ме дразни, а в края ... ме спечели.Тя претърпя огромно развитие като личност,което ми беше интересно да проследя. Не бих я наредила в топ 5 но определено историята ще я помня.
Виж целия пост
# 634
Прочетох "Момичетата от пансиона" и като цяло ми хареса. Една мистерия със свръхестествен елемент. Историята проследява едновременно живота на четири момичета през 1950-та година в пансиона Айдълуайлд Хол във Върмонт, както и разследване на главната героиня журналистката Фиона през 2014-та година. Давам й 4/5 звезди. Книгата е динамична, чете се бързо и успява да задържи интереса на читателя до последната страница, въпреки че някои неща от сюжета, поне за мен, бяха предвидими.

Продължавам с "Вавилон" на Р. Ф. Куанг.
Виж целия пост
# 635
Убедете ме, че има смисъл да продължавам с "По слънчевата страна на улицата", защото въобще не разбирам какво чета (по-точно слушам). За Вера и майка ѝ ли иде реч, за някакви отделни истории ли, за някакъв документален очерк ли? Все едно някой е изпуснал купчина с ръкописи и после криво-ляво е събрал в една книга разпилените страници.
Прочетох  "Когато щурците плачат". Толкова напомпани драматизъм, нещастие, неволи и болести в една книга кому са нужни? Не си обяснявам, как може да е толкова харесвана тази книга. За мен беше първа и почти със сигурност последна среща с автора.
За сметка на това, "Били Съмърс" ме радва много. 🙂
Виж целия пост
# 636
Вейда, защо да те убеждаваме да продължиш с книга, за която не си убедена, че искаш да четеш повече? Има толкова много книги, ако не е “твоята”, просто продължи с друга, която предпочиташ. Времето не е безкрайно, нека го ценим 🤗.
Виж целия пост
# 637
Вейда, не бих те убеждавала за "По слънчевата страна на улицата". Нищичко не помня от тази книга. Ама наистина нищо.
Виж целия пост
# 638

За сметка на това, "Били Съмърс" ме радва много. 🙂

Стивън Кинг винаги ме радва много! Рядко се е случвало нещо да не ми хареса, просто начина, по който пише е... Heartpulse
Виж целия пост
# 639
Вейда, защо да те убеждаваме да продължиш с книга, за която не си убедена, че искаш да четеш повече? Има толкова много книги, ако не е “твоята”, просто продължи с друга, която предпочиташ. Времето не е безкрайно, нека го ценим 🤗.
Защото има хубави рецензии тук за нея, които не са просто "хареса ми" и може би тръгва трудно, но в крайна сметка си заслужава.

Вейда, не бих те убеждавала за "По слънчевата страна на улицата". Нищичко не помня от тази книга. Ама наистина нищо.
И това е красноречиво 😃


За сметка на това, "Били Съмърс" ме радва много. 🙂

Стивън Кинг винаги ме радва много! Рядко се е случвало нещо да не ми хареса, просто начина, по който пише е... Heartpulse
Няма как да не се съглася!
Виж целия пост
# 640
Дочетох с големи усилия "Не ви познавам". Харесвам и "Майките", и "Поразените", но този роман не ми хареса. Замисълът и историята са добри, актуални проблеми разглежда, но Димова е изпаднала в излишно многословие. Нескончаеми описания на душевното и физическо състояние на героинята, на мисли, фантазии, страхове. И губиш нишката, замисъла. Вместо да ти въздейства и потресе, в някои моменти ти става досадно и ти се иска да прескачаш.
Виж целия пост
# 641
Вейда, разбирам те принципно, има книги, които заради прекрасни и възторжени отзиви съм започвала, но съм се разочаровала после, защото не са били “моите”, или поне в определен момент не са успявали да ме докоснат (поради редица възможни текущи причини).
Затова и изказах предложението ако сега не ти допада, просто да я замениш с друга или отложиш, но ти най-добре може да избереш сама за себе си.

Продължавам да съм на тема фентъзи с няколко книги едновременно: “The Hunger of The Gods”(книга втора на Джон Гуин от поредицата за Кръвнозаклетите) ;  “The Wisdom of Crowds” (Joe Abercrombie) и дълго ще си чета и една поредица - “Колелото на времето”, и тримата автори са ми достатъчно интересни, затова не мога да избера само един от тях.
Виж целия пост
# 642
Тъкмо днес прочетох House of Leaves на Марк З. Даниелевски. Книгата е доста интересно написана, с обърнати думи и общо взето като лабиринт е. Не е лоша, труднимка се чете. Ако някой я знае или се поинтересува мога да му я изпратя да я прочете и да я върне, понеже трудно се откриваше преди. Приготвила съм четири книги да започвам, но първо почнах “Змията и кралете на нощта”.
Виж целия пост
# 643
Какво означава обърнати думи?
Виж целия пост
# 644

Прочетох  "Когато щурците плачат". Толкова напомпани драматизъм, нещастие, неволи и болести в една книга кому са нужни? Не си обяснявам, как може да е толкова харесвана тази книга. За мен беше първа и почти със сигурност последна среща с автора.

Споделям мнението ти. Прескачах страници и имах чувството, че чета медицинска литература.
Довършвам Три жени на Тибет.
Харесвам книги, които описват чужди култури.

Прочетох Забравените от небето на Екатерина Томова. В началото на книгата има информация за опитите на Николай Хайтов да "присвои"   записките на авторката и как Тодор Живков се намесва в този спор.
Но пък за мен остана усещането, че Розмари де Мео е почерпила доста от този извор като идеи и стил.Wink

„Забpавените от небето“ pазказва за житейcките неволи на cтолетниците от Pодопите. Eдна cъкpовищница от миcли, чувcтва и тиxи копнежи pазкpива безценните cи богатcтва. Tънката нишка между живота и cмъpтта cе pазплита пpед моpните очи на cтаpците, но небето вcе така упоpито не пpоcтиpа pъце, за да ги пpибеpе. Pазлични cа иcтоpиите, на които cе базиpат документалните pазкази, но във вcяка една от тяx пулcиpа безcмъpтното cъpце на pазказвача, ноcи неподpажаемия му дуx.

Прочетох и Олив Китридж -първата книга, защото взех и двете части.
Не мога да кажа, че съм очарована. Черногледа книга, свързана с провалено родителство, сблъсък на поколения и голяма доза разочарование. Леко депресираща, в стил пачуърк-различни парчеца, съшити в една композиция.Втората част ще чака доста.

Приготвила съм Когато Ницше плака и ще се радвам да споделите впечатления.
Да не е някоя натоварваща?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия