В момента чета ... 90

  • 48 359
  • 743
# 75
Ще ползвам възникналата дискусия, за да препоръчам още един път "Случи се на първи септември" от Павол Ранков, където чудесно е представена уродливата действителност, в която изведнъж агентът, пред когото трябва да се отчиташ и да представяш доклади, вкючително за приятелите си, става неизменна част от ежедниевието и ти диша във врата, и няма измъкване.
Виж целия пост
# 76
Хвърлих око и добавих препоръчаните от последните страници заглавия в списъка с желани. Наточих нокти и за това, което пък показаха от лабиринт. Мирише ми на находка:


Приключвам иначе с Нора Уебстър. Още 90 страници ми останаха. Бях си въобразила, че ще я почувствам като Олив Китридж, но не успях.
Виж целия пост
# 77
Аз пък мисля да намеря тези дни каквито книги на Гейман са ми останали и да ги изхвърля.
Не заради политика, а защото мразя перверзници. И преди съм споменавала в темите, че имам негови неща, но не харесвам много нито него като личност, нито стила му (т.е. не мразя стила му, но не ми е любим автор). Мен политиката не ме вълнува толкова, точно защото не се знае какви са реалните убеждения на другия. Примерно авторът на Трите тела (Лиу Цъсин) беше обвиняван, че отказва да осъди собственото си правителство, заради уйгурите, но той има семейство и няма желание да емигрира, така че го разбирам напълно - не иска да се превръща в активист и си е негова работа; затова пък Нийл Гейман ще си остане развратник, независимо какви каузи подкрепя.
Виж целия пост
# 78
Хвърлих око и добавих препоръчаните от последните страници заглавия в списъка с желани. Наточих нокти и за това, което пък показаха от лабиринт. Мирише ми на находка:


И аз мисля,че е находка,а също е в топ 100 на най-четените книги.Издателство “Лабиринт”  имат много силни попадения👍!
Виж целия пост
# 79
Мое лично мнение е, че прекалено много се захващаме с личния живот и не отделяме човека от писателя. Това, че някой е бил лош човек в ежедневието си, не го прави лош писател и обратното. За мен лично е много важно да се отделят двете неща. И никога не съм изхвърляла автор, защото нещо не ми харесва в миналото му. Такива са били времената и всеки е трябвало да живее по някакъв начин. И да, въпреки, че семейството ми е пострадало от такива неща, не смятам, че литературата трябва да се отхвърля по тези причини. Личността на писателя не намалява стойността на произведението.

Завърших снощи "Тайната на разказвачката на истории" на Седжал Бадани. За мен това е една от книгите ми тази година, които ще получат вероятно най-високата оценка, която мога да дам. Първата книга, която прочетох от нея "Прекършени криле" беше много хубава, едно невероятно пътуване, но тази ме отвя...
Историята на Джая е историята на много момичета, които са деца на емигранти. Но когато в живота й всичко се срива, тя се връща назад, към корените на семейството си и полека лекува раните си, като събира парчетата от живота си и се опитва отново да се събере в едно цяло.
Историята на тази жена ме докосна изключително много - детство, обвито до някъде в тайнственост и неразбирателство с майка й, дълбоки загуби, търсене на себе си. И едно пътуване до Индия, в което тя открива коя е, коя е майка й, коя е баба й и как може да премине през тези изпитания, без да се изгуби в мъката си.
Отдавна не бях плакала толкова много за чужда история, история, в която намерих частица от себе си! Оставям тук нещо, което много ми хареса от самата книга:

"Казват, че домът е там, където е сърцето ти. Едва когато сърцето ми беше раз­бито, пожелах да разплета прокъсалата се връзка и да ида в Индия."

"Животът е пъзел, чиито частици, изглежда, непрестанно променят формата си и така променят цялата картина. Може би животът е поредица от решения, в които се намесва и съдбата. Може би той означава, че трябва да приемем, че невъзможното ни подтиква да отворим друга врата. А може би означава, че трябва да устоим на всяка цена в трудните като никога времена."
Виж целия пост
# 80
Мое лично мнение е, че прекалено много се захващаме с личния живот и не отделяме човека от писателя. Това, че някой е бил лош човек в ежедневието си, не го прави лош писател и обратното. За мен лично е много важно да се отделят двете неща. И никога не съм изхвърляла автор, защото нещо не ми харесва в миналото му. Такива са били времената и всеки е трябвало да живее по някакъв начин. И да, въпреки, че семейството ми е пострадало от такива неща, не смятам, че литературата трябва да се отхвърля по тези причини. Личността на писателя не намалява стойността на произведението.

Ще си позволя категорично да не се съглася тук.
Как да се отдели "личността" на  Хайтов-човекът от Хайтов-писателя и от Хайтов-плагиата?? Този човек най-безцеремонно е откраднал (дори не изплагиатствал, Ами присвоил, откраднал!) чужди произведения (Екатерина Томова за справка, но и не само тя) и ги е представял за свои. Значи трябва да отделим и Хайтов-крадеца от "личността" на Хайтов.. Значи много неща трябва да отделим..
То какво остава от него тогава?
"Такова е било времето..." За мен тази фраза не е оправдание за безчестие и мижитурчест живот.
Ами убийството на Яна Язова и съдбата на нейните произведения?
Не ви ли прави впечатление, че мине се не мине време и пак си подхващаме тази тема тук?
Всичко е защото в България нещата не се назоваха никога с истинските им имена, а се предпочете да се заметат удобно под килима.
"такова било времето"..айде стига вече!
Виж целия пост
# 81
Въпросът е дали има голяма пропаст между това за какъв се представя човек и какъв действително е. Поне за мен - тогава има значение.
Ако предварително си знаем или подозираме за някого, че е измамник и може би лидер на култ и това дори не е наистина тайна (сетих се за Кастанеда), не е толкова важно. Но ако човекът се преставя за образцов гражданин и защитник на правата на жените, а в същото време е съвсем друг - тогава това е важно.
 
А за конкретния човек още преди години писах (и мнението ми не се е променило), че Гейман е особен, има връзки със сциентологията (които отрича), а в интервютата си е натрапчив и неприятен (подчертавам - за мен). Не съм знаела, че е маниак, но дори и без тази подробност вече не го харесвах. Много неща в книгите му намирам за вулгарни и отблъскващи - още навремето зарязах Американски богове точно заради това.
След смъртта на Тери Пратчет писах, че той като че ли се опитва да представи приятелството си с Пратчет като някакво братство - изключително близка духовна връзка, за да си придаде важност. И че се превръща в самопровъзгласил се експерт по Тери Пратчет.
Четох доста за живота на Пратчет и макар да е вярно, че двамата са се познавали от десетилетия и са общували редовно (във връзка с писателски идеи, не толкова по лични въпроси) и Пратчет го е покровителствал и символично му е завещал цилиндъра си (той му е помогнал да стартира писателската си кариера), не открих доказателства за чак толкова близка лична връзка, каквато той си представя, че са имали.

По темата - в момента дочитам трети том на Съдията Бао - харесва ми повече от втория, но ми липсват фантастичните елементи от първата част. Жалко е, че авторът се е отказал от тях.
Виж целия пост
# 82
Започнах "Зовът на кукувицата" на Галбрейт Simple Smile
Виж целия пост
# 83
Миж, ама ти говориш за един единствен човек. Хайтов определено е специална категория в литературата и в плагиатстването. Признавам си, не съм го чела, няма и да го прочета, органически не го харесвам, та няма как да ми се случи с неговите произведения. Но има много други, които тази част с плагиатстването и краденето, и връзката с убийство я няма. Не знам, за мен не трябва да се отхвърля всичко. Ето ти самата казваш за книгите на Мутафчиева, че са невероятни, но и тя е била кофти човек. И да, няма какво да се лъжем - времето наистина е било такова - всички са били поставени пред определени избори - едни са поддали, други не. Просто това ги прави повече хора, отколкото всичко друго.
Виж целия пост
# 84
Има един образ, феновете на фентазито със сигурност го познават - Сибин Майналовски - много талантлив и в същото време като човек е дразнещ, тънкообиден, заядлив, направо хейтър, обаче това не отменя приноса му като автор в своя жанр. Вкъщи се купуват и неговите книги, и тези на Теллалов, комуто Сибин е отредил най-горещия казан в ада. Да харесваш един човек като писател, не те задължава да възприемеш и другите му гледаща, камо ли да си лоялен последовател, споделяйки ги.
Виж целия пост
# 85
Според мен проблемът идва от там, че харесвайки един автор, ти като че ли се припознаваш в него, в творчеството му, търсиш общи допирни точки и като излезе, че има някакво черно петно и си готов да отхвърлиш всичко и да го заклеймиш. Това идва от разочарованието, че този човек не е ангелът, в който си се припознал, а пиедестала се клати... Затова понякога е добре личният живот на авторите да си остане личен.
Виж целия пост
# 86
Момичета, благодарение на вас откривам много стойностни книги. Вчера изчетох “Вечен град” на Богдан Русев и макар че не обичам криминалета, ми допадна. Може би за мен имаше голям чар действието да се развива в Пловдив, моят град и да знам всяка улица и място, което цитират. В момента чета “Всичко, което търсиш се крие в библиотеката” на Мичико Аояма, пак препоръка от тук. Много ми е красива, една шарена и първата страница е преливаща се, има красиви илюстрации. Много ми харесва, самата книга е приятна, вдъхновява да мечтаеш.
И още нещо, което прочетох скоро “Патагонци, тролове и още мои роднини” на Петя Кокудева и много ми допадна.


Виж целия пост
# 87
Дженифър Макмеън "Удавниците". Засега добре върви.
Виж целия пост
# 88
Светлина между два океана по Бтв ,сега. По книгата на Стедман. 🙂
Виж целия пост
# 89
Много хубава книга е “Кога престанахме да разбираме света”, а стилът на Б. Лабатут за мен е богат като този на Еко, но с много по-силна категоричност. За мен този писател е истинско откритие. Имам другите му книги и вероятно скоро ще ги прочета.
Не следя издателствата, но е приятно да се прочете, че все още има такива с добра селекция.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия