Ваканцията лежерно си върви и ДЕСЕТИ клас ни предстои

Карз, друг им е манталитета на тези хора. Много над нещата са, много по-лежерни са от нас и се радват на малките неща, въпреки добрите им финансови възможности. Не критикуват, положително настроени са, веселят се страхотно. Много по-важно им е да прекарват време с децата/семейството отколкото да изчистят, например. Щерката е там от над 12 години и многократно съм имала възможност да ги наблюдавам. Друга странност по време на следването й, за която се сещам как приятелка й беше взела бикините щото нямало проблем-били прани. Но обици не дават да се пробват, или да си ги разменят, защото е нехигиенично. От друга страна познавам хора милионери-държат се толкова земно и нормално, без грам показност и надменност.. Нещо ,което при нас едва ли е така. Като всеки народ-имат си техните нормалности, които за нас са странни. Ние за тях също си имаме странности. Ходенето с чехли вкъщи, това че има течение те не го разбират, или треперенето над децата да не се разболеят.

Никога не съм имала куче, защото си имам алергия. Затова не бих позволила на куче да ближе детето. Е да ама детето, в момента, в който седна в количката, започна да издава такива звуци, че събираше бездомните бълхарници около количката. И с тази глутница, ръцете му все бяха или в устата на някое куче или в неговата. В момента, в който проходи, вече пробваше всичко на вкус. Секунда невнимание и някое пилешко ако вече му е в устата. Постоянно събираше буболечки в джобовете си и ги носеше вкъщи. Беше в 10 клас, когато на морето видя как една чайка му отмъкна месото от чинията, и отиде да си досипе месо в същата чиния. Пускаше катерици в парка да се катерят по него. Пробваше да обезпаразитява таралежи. Даже си купи балон с хелий, за да организира полет на една божа кравичка, която скучаела.
Докато наборчето го е гнус от всичко, което мърда.

Единственото, което не приемам от тяхното възпитание, е портокаловия сок. Те си го пият. Ама аз не пия и мое бебе не бих захранила първо с това. Ще си пият ябълков. Ама то си ми е от главата това. В моя къща и кисел не се прави - това ми е “скъп” спомен от детската градина.

Хах, Рени, англичаните не могат да бият руската школа в отглеждане на бебе/ малко дете. Горе долу граничи със самоотглеждане. Аз съм фен, донякъде и от моя личен опит и наблюдения.

Аз съм от породата, която твърдо вярва, че от течение се "настива" -)

Вампи, с глас съм се смяла! Имам пременник като голямото ти зверолюбче и син (набора) като другото ти дете. Отраснала съм на село, където квачката мътеше в лятната кухня, новородените агнета и яренца се вкарваха на топло вкъщи до печката в първите си часове и съм пила мляко направо от котленката, в която е издоено.  Сега обаче се разглезихме и откъснахме от природата.
Рени, душо, стискай зъби и се съгласявай, какво друго ти остава

Леле, Рени, направо съм в потрес от това което си описала. Но щом децата им "оцеляват", може и нашият метод на отглеждане да е грешен....
Едно мога да призная на нашата нация - чистоплътни сме и нормалните хора се къпят и перат достатъчно често, за да не вонят, а не се киснат във вана и бършат с мокри кърпички...

Слава богу, дъщеря ми беше на 17, когато се роди наборката. Та има понятие какво и защо се прави. Определено не трепери като майка си, но и определено не е като англичанките. Ама оцеляват всички така ,че може и аз да съм откачената.

При моите, нали са с малка разлика, някак си ми липсват спомените за набора като малък. Баткото си го спомням ясно. На седем месеца и половина се озова навън на земята, защото не искаше да стои в количката. Измъкваше се от ремъците, изправяше се, хващаше се за сенника и започваше да скача. Поради опасността да се пребие като падне от количката, го инсталирах на земята. Там се придвижваше пълзейки или хванал се за пейките. Той на девет месеца проходи, та не се е влачил дълго по мръсната земя. Той ядеше фасове. А, съм го изпуснала от поглед, а е намерил някой фас и в устата. В интерес на истината други неща от земята не е лапал, но с фасовете беше голяма борба.
Така да се каже аз се определям като половин англичанин в отглеждането или 2/3.

Какво му е на течението? Аз не мога да стоя в помещение, ако няма движение на въздух (течение). По-скоро не мога да стоя в стая със затворена врата (не че имаме много врати в къщи или в офиса), та понякога нощем се събуждаме от трясъци на прозорци и/или врати (въпреки че всички са подпрени). Но го намирам за абсолютна необходимост, за да се живее. Но виж, климатици не понасям - въздухът добива друг вкус/мирис с климатик. Всеки със странностите си.
Не съм от вманиячените по обгрижвавне. Непрани дрехи съм обличала на бебе, какво ще му стане? Никога не съм пускала отделна "бебешка" пералня - прала съм всичко общо, не съм ползвала бебешки прахове за пране. Майка ми се побърка навремето, като разбра, че не гладя. Ами не гладя, какво като му е измачкано бодито на бебето, няма да го върнат от разходка. Най-ме вбесяваше като казваше "така ли се гледа дете" - ами да, виж, това е дете, аз го гледам така, значи така се гледа дете. Поне в моя дом. Съветите ти може да ги споделиш, но не и да държиш да ги спазвам. Колко пъти се е заричала да не стъпи у нас, само!
Деца съм извеждала от първата седмица навън, по заведения, сред хора. Баткото си събираше 2 стола и заспиваше - в ресторант, бар, музиката не му е пречила. Наборката беше по-капризна. Тя като беше на годинка и малко на един детски РД си беше заровила парче пица в пясъчника, после си го намерила и започнала да си го яде. Дойде паникьосана майка, хванала я за ръцете и очакваше да я помъкна най-малкото към Пирогов за промивка. Аз казах - оо, тя редовно яде фасове, камъни или разпилян край някоя пейка в парка зрънчо, остави я. Жената ме взе за луда, после не разрешаваше на детето си да играе с моето. Най-обичаше (ама не помня наборката или баткото) да се заряват с листа в парка - като ги метат от алеите ги натрупваха на купчини в тревата, до някое дърво. Ей тая игра, да се зарови в листата до над главата, беше най-любима, ама един баща веднъж дойде да ми обърне внимание, че това е изключително опасно - имало прах (много ясно, навсякъде има), може да иммало стъкла, мръсно било. Благодрих за съвета и го уведомих, че нямам намерение да го взема предвид. Тегли ми една, а аз бях толкова любезна. Седяли са с пълни памперси, търкаляли са се по голи дупета в къщи, особено наборката - тя живееше в къщи чисто гола по едно време, едвам я обличах, за да излезем на разходка. Децата са жилави, адаптивни, изобщо не са толквоа крехки. Та, да, и аз се определям като 2/3 англичанин като Стон
Към днешна дата по-скоро се определям като любопитна към предаставите на "младите". Абсолютно съм убедена, че те най-добре знаят как да живеят в този свят, в този век. И ревностно браня някой да не им вменява страхове, предразсъдъци, суеверия и други подобни. Е, предстои да видим що за баба ще излезе от мен Сигурно децата ми няма да ми дават внучетата, за да не стане някой сакатлък поради липса на граници в отглеждането. Техните граници. Така де, колелото се върти...

За пясъка имам друга случка. На море сме. Наборчето, на около 10 месеца, още не можеше да ходи. Седи си на пясъка, държи кофичка и лопатка, гребе с лопатката пясък и тика в устата си, гребе и тика. Цялата му уста в пясък. Батко му, на малко над година и половина тогава, го гледа любопитно и явно реши, че това е нещо много забавно и сигурно много вкусно. Смело загреба с неговата лопатка и я натика пълна в устата си. Какво плюене падна 🤣 и едни физиономии. А ние с баща му умряхме да се хилим.
Мале, къде ме върнахте... Какви сладки разбойници бяха...

Ох, Мандаринка сълзи ми потекоха от смях! Плюс това си представих Рени припаднала,  (
хаха с най- добри чувства Рени! )
Ни исках да споделям лични неща, но..
Аз съм гледана внимателно , с всичките му забрани, миенета и тн., но се разболях лошо в детските години. И когато родих, исках само както и всички разбира се ,да е здраво. Гледах го като циганче ,за да постигне силен имунитет доколкото е възможно. Майка припадаше. Слава богу свекървата от изгаряния сестра и хич не се е втилясвала и тя. Аз пък изпадам в шок като видя някой да си вади детето от водата, да не яде сладолед на корем, дори съм виждала дете да му казват да не тича да не падне- това на 6. Да не се изцапа и тн. Израснахме.  Ама то  и аз..виждате колко е часа, редя багаж на спокойствие;)

Аз, не мога да приема куче да ближе бебе, пък било то и обезпаразитено. Припадам като видя клип, как куче или котка спят с малко бебе.

Иначе, и аз съм гладила дрешките само няколко месеца. Хранели са се с мръсни ръце, взимал е паднал Зрънчо от земята. Големия много обичаше да лази, това правеше и в заведението, в което се събирахме майките. Сега на морето малкия игра цял ден в едно образувало се блато. Лови рибки, жаби, строи мостове с едно дете. Не се плашеха, като видят змия, което ме зарадва.

Аз не мога да приема и другата крайност. Една приятелка постоянно дезинфекцира нея, детето, мъжа. Чистят си кенчето по 2 часа преди да пият. Оглеждат чашите. Като сме се събирали не съм смеела да режа и овкусявам салатата, да не би да не ядат. Като започна Ковида детето от толкова дезинфекция получи някакви екземи по ръцете. Постоянно съблича, облича, проверява дали е потно детето. Лошото е, че и детето и мъжа ги е направила като нея.

Аз имах комшийка, която живееше на етажа, но в апартамента срещу нас. Сега продадоха апартамента, затова е в минало време.
Та тази комшийка всеки път когато някой звъннеше на звънеца го чакаше да замине и после дезинфекцираше и звънеца и дръжката на вратата. Това много преди ковида. Винаги си носеше ковьорче и сядаше само на него на пейките. Не влизаше в кола, ако собствениците имат куче. И все ми викаше: “знам, че прекалявам”. В същото време дъщеря й и внучката си бяха съвсем съвсем нормални.

Ааа, не съм припаднала. За течението имах предвид, че го нямат като понятие.
Аз не съм била от най съвестните майки, но доста неща съм видяла там за тези години, които определям като неприемливи. Само че моя дерт е минал, нито се меся, нито акъл давам. Който си има деца да си ги гледа и да носи отговорност за тях. Моята работа е да му се нарадвам.

Ние днес официално обявяваме началото на ваканцията. Ще има само по една тренировка на ден, вечер ще излиза с приятелки, ще ходи на басейни. За 25 дни имаме 6000 км с кола, 4 състезания в 4 държави. Снощи беше последното и още сме в Сърбия. Тъй като освен в нейната дисциплина е победител и на турнира получи парична премия. То вярно, че дадохме два пъти повече пари да я доведем, но вече се взе за професионалист.