Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 436

Публикувана: 16 юли 2024, 14:04 ч.

Последно мнение: 8 окт. 2024, 23:50 ч.

39 876

738

# 545 17 септ. 2024, 11:40 ч.

Ето и историята, която Енгин написа за бр.58 на списание Kafasına göre.
Превод Barisea, с благодарност.

ЕЛЕН

Гората се наспа отлично. С вълнение приветства новия ден, поклони се на слънцето, на въздуха, на всяко живо същество. Излезе от уединението си и с издигането на слънцето събуди всичко живо – от едноклетъчни до бозайници. С майчинска топлота и закрила прояви уважение към всеки живот, прегърна всяко същество. Беше щастлива, въпреки че сред нейната красота се бяха разположили вили оборудвани по последна дума на техниката и това причиняваше болка на сърцето и душата ѝ. Избръснаха гърдите ѝ и забиха скалпел в сърцето ѝ. От разсипания по земята засъхнал цимент ѝ се гадеше като след пиянски запой. Но все пак, въпреки всичко, тя не пропускаше да поздрави и да покаже красотата си.

Оборудваните по последна дума на техниката вили привличаха светлината с гранитните камъни около тях, които отдаваха бездушните си тела на слънцето в летния ден. Тарък приветства с вежди проникващото през щорите слънце и с един замах стана от леглото. Побърза да изключи алармата на телефона, за да не събуди дълбоко спящата Гюлшен. Нямаше и година, откакто се ожениха. Увисналият корем на Гюлшен подсказваше, че е бременна в осмия месец и може да роди всеки момент. Моментът на раждането, наталната карта на детето бяха филтрирани с помощта на научни изследвания и приятелски разговори, и беше избрана най-подходящата дата.

Отпивайки кафе в кухнята на наскоро купената си вила, за която беше работил ден и нощ, Тарък се взираше в дълбините и тишината на гората през огромния прозорец на хола, висок от пода до тавана. Работеше толкова много, че изобщо го нямаше вкъщи, освен в неделя, и не можеше да се наслади на наскоро купената си вила. Дълбоко в него разцъфтяваше щастие, което не можеше да опише. Фактът, че ще става баща, че бракът му върви добре, че в работата получи повишение и хубава заплата, бяха достатъчни за кълновете в душата му. Гледайки гъсталака, усещаше, че има право да крои прекрасни планове. Безшумно остави кафето – с времето се беше научил да излиза от къщи, без да буди Гюлшен. Беше важно жена му да се наспива добре и да роди сина му здрав.

Тарък излизаше от къщи при изгрев слънце и ако истанбулският трафик му позволеше, се прибираше веднага след залез. Макар Гюлшен да имаше две помощнички вкъщи, с наближаването на раждането той не искаше да оставя жена си сама; всеки ден отваряше вратата с ново цвете или подарък; раздаваше усмивки и се опитваше да покаже колко силно обича Гюлшен и сина, който ще роди. Благодарение на последното повишение, с лекота можа да покрие разходите по покупката на вилата, както и разходите по сина, който трябваше да се роди.

Когато всичко върви добре, всяка драскотина в душата тревожи разума и тялото, и се противопоставя на щастието.

Вкъщи любима жена, в работата успехи, скоро ще му се роди син, има блестяща технологична вила, живот, подходящ за стандарта на „бяла якичка“. Трябваше му хоби, което да прибави към всичко това; нещо, с което да се занимава, и което да не е работа; нещо, с което да се занимава. Известно време търси, опитва да направи нещо заедно със старите приятели, но не успя да ги интегрира в живота си. Деловите вечери в събота и командировките в петък срещу събота не му оставяха никакво друго време, освен неделя. Но всъщност, той не се оплакваше от това положение. За да плати образованието на бъдещия си син, му беше нужна внушителна сума в банковата сметка.

С подобряването на финансовото си положение, той спря да се вижда със старите приятели. Нова среда, нови разговори, бели якички и предложения с много нули нахлуха в живота му; нови развлечения с приятели на технологично оборудвани терени – започна да си прекарва времето добре. В неделя, веднага щом Гюлшен легнеше да спи наобяд, той отиваше в големия басейн да води „белоякичковски“ разговори с новите си приятели. Търсенията и душевната скука на тези хора можеше да се отгатне по сухите разговори и изкуствения смях. Тарък се мъчеше да вкара нещо свежо в тези сухи разговори с важни хора:
– Какво ще кажете да се заемем с нещо? След раждането на сина ми ще се чувствам по-удобно.

Ахмет бей, със сиви коси и фалшива усмивка, дръпна дълбоко от цигарата:
– Всъщност, ти си прав. Ние сме много готини хора, дайте да правим нещо заедно.

Тарък беше един от най-младите в компанията и затова се зарадва, че идеята му намери отзвук. Бяха шест души, останалият народ вече беше около басейна. Яшар бей се опита да подгрее скритото в гласните му струни коварство и поклати глава:
– И какво ще правим? Ски не обичам, не искам да имам нищо общо с вода, алпинизмът не ме влече.

Бюлент бей, който умееше да говори в зависимост от миризмата на окръжаващата среда и хода на разговора, се облегна назад, за да придаде убедителност на позицията си:
– Ще ходим на лов, разбира се! Ето я гората. Имам карта на тази гора, няма нужда да ходим далеч.

Докато Тарък обмисляше предложението, Семих бей, който отпиваше питието си на глътки, пое увисналото във въздуха предложение за лов:
– Прекрасна идея, според мен. На времето се занимавах с това, беше много забавно.

Докато предложението се въртеше из главите на всички, Джевдет бей, който до този момент не беше казал нито дума, въздъхна дълбоко и каза, обърнат към разпрострялата се пред него гора:
– Какво знаем ние за лова? Ще вземем да се изтрепем един друг...

Семих бей отпи още една глътка уиски и придаде цвят на предложението:
– Аз имам братовчед, голям ловец е. Ще му кажа, той ще дойде и ще ни помогне. Оборудване ще купим веднага.

Като се прибра у дома, Тарък не каза на Гюлшен, че смята да ходи на лов. Закупиха оборудване, разучиха картата на гората и техниката на прицелване по живи същества. За да не видят Гюлшен и прислугата вкъщи ловджийското оборудване, Тарък го скри в килера.

Всички приготовления бяха завършени, в събота вечер щяха да излязат на първия си лов. Тарък нямаше как да възрази, след като идеята „да направим нещо ново“ излезе от него. Важните хора с пушки в ръце, с нахлузени на главите безформени шапки и с братовчеда многознайко навлязоха в тъмнината на гората. Братовчедът вървеше напред и пронизваше мрака с широкоъгълния фенер в ръката си. Важните хора се подредиха като диви гъски и за да не издадат безпокойството си, предпочетоха да не разговарят. Ако на земята паднеше късче от клонка или вятърът донесеше звука на милувките си по клоните на дърветата, те панически си разменяха местата. Братовчедът приглуши светлината на фенера и каза с тон на всезнайко:
– Както вече го отработихме – тук се пръскаме, никой не влиза в пространството на другите и ако възникне проблем, даваме сигнал с фенерче.

Крачещите в гъши строй важни хора започнаха да потъват в гората. Вътре в гората звуците, които не могат да бъдат разгледани с очи, се налага да се опипват с уши. Тарък погледна дадените на картата координати. Крачеше и си търсеше място за засада. Над гората се спусна влага. Тарък се задъха, хвърли смешната си шапка на земята и пристъпи към корените на най-близкото дърво. Успокоявайки дишането си, опита по звуците, издавани от останалите важни хора, да определи къде се намира. Зачака в засада, прегърнал корените на дървото. Докато чакаше, мислеше за жена си Гюлшен и за бъдещия си син, така му беше по-лесно да надвива безпокойството.

Някой от важните хора стреля. Из гората се понесе звукът на ехото и разпръсна всички образи във въображението на Тарък. Той опита да разбере какво е станало след изстрела и обърна глава по посока на източника. Някакво шумолене приближаваше и колкото повече приближаваше, толкова повече се увеличаваше тишината. Еленът докосна невъоръженото око на Тарък и го погледна плахо. Тарък не знаеше какво трябва да прави и отговори на плахия поглед на елена. Двамата се гледаха. Еленът опитваше да се скрие от важните хора и потърси защита от Тарък. От другата страна се чу гласът на братовчеда, сливайки се с шумоленето:
– Насам побягна! Целете се!

Еленът не бягаше, а гледаше Тарък. Шумоленето се усилваше и отекваше в ушите на Тарък. Той на мига стреля и уцели елена във врата. Звук от болка се разнесе като ехо из цялата гора, останалите звуци се предадоха пред него.

Братовчедът отпред и важните хора в гъши строй зад него пристъпиха към главата на елена. Тарък се прицели и застина при корените на дървото. Братовчедът започна да се смее:
– Това е то късметът на новака! Още на първия си лов уби елен!

Докато криеше в килера ловджийското снаряжение, Тарък видя на телефона си трийсет пропуснати обаждания и пулсът му излезе извън строя. Като видя съобщението от човека, който помагаше на Гюлшен, сърцето му спря. „Тарък бей, не успяхме да се свържем с вас. Г-жа Гюлшен беше откарана с контракции.“

Когато пристигна в болницата, се оказа, че жена му отдавна е родила. Очакваният ден и терминът се оказаха лъжливи. Не успя да бъде до Гюлшен по време на раждането, защото стана преждевременно. Докато чакаше в коридора, от операционната излезе медицинска сестра, а след нея лекар. Тарък развълнувано скочи и им препречи пътя. Сестрата го поздрави с полуусмивка и продължи пътя си. Лекарят намести очилата си с показалец:
– Имате прекрасен син.

Тарък изпусна дълго сдържания въздух:
– О, слава Богу! Как е той, здрав ли е?

Докторът сви усмивката си, скривайки зъбите:
– Здрав е, здрав е, по нашата част няма проблем. Първо го вижте, после ще поговорим.

Тарък не можа да разтълкува неопеделеното изражение върху лицето на доктора и се втурна вътре. Гюлшен ридаеше в леглото с подпухнали очи и виждайки Тарък, се разрида с глас. Тарък беше много развънуван и искаше да види сина си в кувьоза.
– Стига, не плачи, мина вече. Тук съм.

Тарък пристъпи към кувьоза и като видя сина си, отскочи крачка назад, обърна глава към Гюлшен, сякаш очаквайки обяснение. Отново приближи кувьоза, затаи дъх и присви очи. Новороденото имаше здраво детско телце. Тарък присви очи още повече и наведе глава над кувьоза. От двете страни на челото на детето имаше малки рогца. Тарък се приближи още повече, мъчейки се да разбере какво става. Майка му, баща му и останалите роднини пристигнаха и се присъединиха към риданията. Тарък залепи глава за кувьоза и гледаше рогцата. В един момент детето отвори очи и погледна право в него. Тарък гледаше сина си, а синът гледаше баща си точно като елен в тъмна гора.

Виж целия пост

# 549 17 септ. 2024, 18:48 ч.

Не знам помните ли тази снимка на Енгин с Jazmin Natour/Джазмин Натур от посещението му в Аржентина на 14.08.018 г. Живее в Буенос Айрес, занимава се с туризъм в Турция, курсове по турски език и преводи.
Та, преди малко пусна в инстаграма си това видео и написа: „АТЕМПОРАЛ“/"БЕЗВРЕМИЕ", новата книга на Енгин Акюрек, преведена на испански, вече се печата в Аржентина.

Видеото, пуснете си и звука:
https://www.instagram.com/p/DAA8aagpiT0/

Виж целия пост