3 годишен и пълна упойка

Е, налага се понякога. Не коментирам изобщо състоянието на зъбите, защото и ние си патим от това. Синът ми е с проблемни млечни зъби, като предните четири са най-зле. Пазила съм го от захар до почти 2-годишна възраст, изключително кърмено бебе, без пюрета и сокчета. Почнах да ги мия още на годинка. Но няколко зъболекари ми обясниха, че още в утробата не е получавал достатъчно минерали и зародишите на зъбите са били лоши. Сега е на 6 и вече е с няколко пломби в устата. Когато беше на 18 месеца претърпя лека хирургична интервенция по съвсем друга причина, заради която трябваше да е под пълна упойка. Не му се отрази по никакъв начин.

На 3 г. синът ми направи гангрена на зъб, заради нескопосана работа на детски зъболекар половин година преди това. Нашата зъболекарка не беше на линия и затова отидохме при тази. Заведохме го вече при нашата зъболекарка да лекува гангрената. Препрати ни в стоматологичния факултет, тъй като не знаехме как ще реагира на каквато и да е упойка. До тогава не му бяха слагали и не беше ясно дали няма да направи алергична реакция. Вече във факултета ни обясниха, че при толкова малко дете се работи под пълна упойка. Трябваше да изчакаме до следващата сутрин, за да се направят проби за упойката и да има анестезиолог. Притеснихме се да чакаме повече от 12 часа, тъй като венецът му беше много подут, а при децата такива инфекции се развивали много бързо. Попитахме за друг вариант. Предложиха ни да действат като при възрастен - локална анестезия във венеца, цепване и поставяне на дрен за изтичане на гнойта. Процедурата трая не повече от 5 минути. На другия ден ходихме да сменят дрена. Малкият беше спокоен, защото вече не го болеше. Казаха ни, че по принцип е добре да се извади зъбът, но това би създало нови проблеми. Кътниците се сменят последни и всички зъби щяха да се разместят без ортодонтска намеса за следащите 10-на години. Като отшумя отокът започнахме лечение на зъба при нашата зъболекарка. Успя да го предразположи с много търпение. Зъбът си остана, докато не го смени някъде на около 12 г. Лекувахме го няколко пъти, защото излизаха фистули на венеца. В крайна сметка синът ми свикна да ходи на зъболекар. Случвало се е даже сам да иска да ходи, като усети някаква болка, а още не ходеше на училище. Това е нашата история. При вас е по-сложно. Зъбите са много. Млечните зъби не болят толкова при работа, колкото постоянните. Знам, защото за всеки кариес ми е седял в скута и въобще не се напрягаше. Плашеше го само бръмченето на машинката.

Детето е много малко, за да стои толкова време с отворена суха уста. От страха и стреса слюноотделянето се засилва и това не може да се контролира. Много е мъничко, за да му се обяснява каквото и да било.

Ние сме в чужбина. Синът ми е имал максимум шест кариеса наведнъж. Кариесите винаги са правени един по един, веднъж в седмицата, винаги с местна упойка, но не пълна, но винаги е имало и сестра, която помага на зъболекарката. Да, отнема време - 6 кариеса означаваше шест седмици подред на зъболекар, но зъболекарката категорично отказа да му слага два пъти упойка наведнъж. Има извадени три зъба по медицински причини - и те по същия начин.

Не е зле да видите причината за толкова много кариеси. Ние взехме сериозни мерки и от този случай синът ми почти не е имал вече кариеси. Последните три години не е имал нито един кариес.

Разбира се, че така трябва да се действа. Един по един да се правят зъбите и с местна упойка. Това са все пак млечни зъби. Само в България го правят това да приспиват деца за правене на зъби. Потресаваща история.

В крайна сметка тя може да пробва 1 по 1, при който стоматолог се съгласи и ако детето много пищи, бяга или въобще не дава, ще се наложи и с упойка. Важното е да почнат да се правят.

Това е много голям стрес за детето.
Трябва да му се направят 11 зъба един по един? Много е малко, за да разбира, че в устата трябва да е сухо. Някои кариеси миже да са по-близо до пулпата и по-болезнени.

Е как пък в чужбина успяват?! Синът ходи на зъболекар, откакто беше на две и половина. Със съответния подход никога не сме имали проблеми, а той не е от особено кооперативните. Дори не даваше навремето да му духам носа. Но пак казвам: винаги при зъболекарката е имало сестра, която й съдейства. И да, отнема време, нерви, но като се е стигнало до това положение, трябва да се оправят нещата. Ако в България подходът е детето да бъде упоено, авторката няма избор, така че да действа, че не искам да си представям болката на детето в момента, след като е с възпаление и на антибиотик.

Не е такъв подходът в България, а в няколко клиники, където го практикуват, защото им е финансово удобно. Някъде даже си измислят, че детето има толкова много кариеси, за да се възползват максимално от услугите, които предлагат. Нито е човешко, нито е морално.

Е то тия родители нали имат очи - кариесите се виждат, как ще лъжат колко кариеси има. Може да предложиш стоматолози щом казваш, че само няколко клиники го правили. (Иначе и аз съм останала с лошо впечатление от клиниките и предпочитам да ходя на отделен кабинет)

Ако в чужбина са успели с твоето дете, не бива да твърдим, че там това е практиката и имат успех с всички деца.
Още на профилактичния преглед лекарят може да прецени доколко кооперативно ще е детето. Ако не иска да отвори устичка, реве само защото е в кабинет и има непознати хора и т.н., лекарят ще прецени дали му е по възможностите да се пребори с 11 кариеса. Възрастен човек би бил уморен и изнервен още след петия-седмия кариес, какво остава за дете, което не разбира почти нищо от нещата, които се случват извън дома му.
При децата много често кариесите се оказват пулпити.
Не искам да споря и не искам като папагал да пращам майката да си лекува детето в чужбина, защото там успявали.
И не искам да започваме темата за лекарите, които си измислят диагнози, за да вземат едни пари от касата или от пациентите си.

Аз съвети на майката не давам. Тя преценява как да постъпи с детето си. Само споделям опит.

И не, не съм чувала при нас да упояват деца, за да им правят кариеси. А не е като да нямам опит с проблемни зъби. Да не говорим, че синът ми посещава най-голямата детска зъболекарска клиника в града ни, който пък е столица. Както и всички деца около нас. Вече десет години по два пъти годишно за преглед и допълнително за отстраняване на проблемите.

Единственият съвет към авторката е да види защо се е стигнало до тази ситуация - дали детето не желае да си мие зъбите, дали пък пастата не е подходящата, дали е друго. Ние след шестте кариеса на сина ми сменихме четката и пастата, започнахме да използваме конци всеки ден и проверяваме колко добре са измити зъбите с една течност - ако не са, потърква още малко. Това определено помогна.

Здравейте! Моят син е на 2г8м преди около месец падна и си счупи предните зъби. Ходихме в няколко клиники и се установи, че продължителното кърмене увреди доста зъбчетата, имаме 9 зъба за лечение! Казаха ни, че единственият вариант зъбите да се оправят е детето да бъде под упойка 3-4 ч. Идва седмица ни предстои лечението, но съм на косъм да се откажа! Много е трудно човек да вземе такова решение! Всяка майка иска най- доброто за детето си, и то да бъде добре!

Имала съм 6 пълни упойки като дете - жива и здрав съм(това е преди 20-25 години). Не се притеснявайте, всичко ще е дозирано спрямо възрастта на детето.

Изтриха ми коментара, в който писах за продължителното кърмене и защо да не се отказвате. 9 кариеса на толкова малко дете няма как да се направят.
Седацията не е точно "пълна упойка", но май не мога да обяснявам тук какво представлява.