Любители на кучета - 144

  • 26 689
  • 712
# 405



Уникални уши!
Страхотен е Ерик! Влюбих се в него! Heart
Виж целия пост
# 406
При нас Мейпъл трудно свикна с него и сега даже е резервирана като почне да я тормози и той като прекали, започва да го ръмжи и да щрака със зъби,но той наистина прекалява. Не съм ги делила никога,в началото даже я слагах да спи до бебето, ако тя иска де. После започна да краде биби и да бяга или да го ближе по лицето и да бяга. Като има храна са комбина Grinning  лека полека играят заедно, той и хвърля или бута топката в устата да играят.
Виж целия пост
# 407
Добре дошли Ерик и Гугъл!
Ерик е като модел. Много грациозен и елегантен! Heart
Ние сме с бебе на почти 3 месеца и луд Джак Ръсел. Smiley Имах притеснения как кучето ще приеме бебето, ще ревнува ли. За щастие всичко е наред. Все още страни от бебето, сякаш се чуди какво точно е това. Души го понякога. Като се прибрахме от болницата веднага дадох на Арчи да подуши малкият. Обръщам му внимание доколкото мога. Не искам да се чувства пренебрегнат. Ще видим като поотрасне детето как ще е.
Виж целия пост
# 408
А от ден 1 ли ги събирате? Аз също бих предпочела така да не говорим, че чисто логистично ще ми е сложно да са отделени в апартамента. Приятели ми обясняваха, че в първите дни имунната система на детето била много неразвита още и било рисково, но пък Ерик е редовно обезпаразитяван вътрешно и външно, мием му лапите след разходка, с къс косъм е... и не виждам какво толкова може да стане. Grinning Започнахме малко по-често да му режем ноктите с идеята леко да ги е затъпил, защото доста мята краци и се чудим дали няма да одраска бебето без да иска. Grinning Чудех се дали кучето разбира, че това е бебенце и трябва да е внимателно? Нашият (типично за породата) от време на време получава zoomies Grinning и беснее из целия апартамент - надявам се, че ще се усети, че около бебето трябва по-полека.
Виж целия пост
# 409
Може дрешка, която е носил бебчо в родилното да я дадете на Ерик да я подуши. Така ще му е позната миризмата. Като се роди големият внук, в началото не го пускахме в стаята. После той много страхливо влизаше и отиваше на терасата. Става въпрос за хъскито. Общо взето не е нахалствал, беше много внимателен. Малкият чат- пат се опитваше да го дърпа за опашката и Макс показваше , че му е неприятно. Тя си му беше неприкосновена зона барабар с фабержетата. Не сме имали проблем.
Виж целия пост
# 410
Не сме ги събирали веднага, защото Арчи бягаше от бебето. Smiley После започна да влиза в стаята и да ляга до кошарата. След месец да е било. Добра идея е да му дадете дрешка на бебето.
Пък да ви кажа, че Арчи може да страни от малкия, но го пази. На два пъти навън две различни жени се доближават до количката и той ръмжи. А ги познава, съседи са. И двете ми деца - човешко и кучешко са чудесни! Simple Smile
Виж целия пост
# 411
От първия ден в къщи ги събирах. То, все пак не спят в едно легло. Кучето се върти около коша или леглото, помирисва краченце или ръчички.
Постепенно започват по-активно общуване. Не съм се притеснявала от зарази. То и ние можем да пренасяме.
С внучката ми е същото. Кучето от ден едно е с бебето. Внучката стои в люлка на земята, кучето в пази.
Виж целия пост
# 412
Докато бебчето е в корема ти все пак имаш контакт с кучето, така че те вече живеят заедно.
Виж целия пост
# 413
При мен беше малко по-различно запознанството, понеже раждах в София (от дълбоката провинция съм 😆) и Макс отиде при сестра ми (дома, в който си е отраснал) деня преди да тръгнем за София. Нямаше опция за дрешки пт родилното, защото бяхме далеч, а там ги обличаха бебета с техни си дрешки. Като се прибрахме пращах разни одеалца и дрешки. Като отидох с малката Макс беше голям ентуасиаст да я обдуши. Даже като я сложих на леглото той пазеше до него и току подаваше муцуна да обдуши. После имаше момент малката да се страхува, понеже той си е 50 кила куче. И това премина и сега даже иска да го разхожда. Целува го. Гали го и го гушка. Но пък Макс си усеща, че е малка и търпи дори дърпане на ушите, опашката и щипане. Иначе той си е на 9 години и у дома основно спи. Става активен само ако някой хапва. Тоест никакво внимание не обръща почти на никой и основно лежи. Така че и възрастта на кучето е от голямо значение според мен за начина, по който ще реагира и приеме бебето.
Виж целия пост
# 414
Кардю спеше пред кошарката на детето. После на килима  често бяха нос до нос. Тя се е пробвала да му мери температурата с термометър, мушнат в носа му /играеше на доктор/  - той всичко търпеливо й разрешаваше. И сега, когато той е много стар и като има проблеми, тя е неутешима.
Виж целия пост
# 415
Моето момиче се роди недоносено, и въпреки това от ден 1 вкъщи е с куче.Тайра в началото я беше страх и бягаше от бебето.Ама това беше първите 2 дни 😀 После където е малката, там и Тайра.Още като свърши бащинството на таткото и хукнахме на разходки със слинга.Сега сутрин едвам чака да се събуди малката и то е една радост, едно чудо...Взаимна ❤️ Все едно не са се виждали от седмици 😀
Виж целия пост
# 416
Кардю отново не можа да стане сам. Опитах да му помогна, но не успях. Детето го чу, че стене и дойде. На нея й разреши да го повдигне и се изправи и тръгна. А детето отново плаче.
Виж целия пост
# 417
Оооо, миличкият .. Sad
Виж целия пост
# 418
Кардю отново не можа да стане сам. Опитах да му пэмогна, но не успях. Детето го чу, че стене и дойде. На нея й разреши да го повдигне и се изправи и тръгна. А детето отново плаче.

Адски съжалявам, че чета това, миличка 🙄
Виж целия пост
# 419
Миличкия, може би като се пренатовари се появява тази слабост ли, болка ли, само той си знае.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия