Стани богат - тема 23

Тодорка Бакърджиева (1849-1934) е българска актриса и революционерка, известна като българската Мата Хари. Родена на 10 февруари в дома на заможния търговец на розово масло в Казанлък Вълчо Миразчиев. От 1872 г. е тайна куриерка на БРЦК, през Руско-турската война помага на опълчението. Сподвижник на Левски и Ботев. Тя е първата българка, играла на театралната сцена в трупата на Добри Войников. Сред основателите на Народния театър, на Столичната драматично-оперна трупа и трупата „Сълза и смях“.

– Произхождате от именит род, в който има плеяда известни артисти. Нека поговорим за прабаба ви Тодорка Бакърджиева – именита актриса и революционерка.

– Тя е изключително смела жена, таен агент, куриер в тайната комитетска поща на Левски. Любен Каравелов я нарича „Казанлъшката фея“, Чудомир „Казанлъшката роза с дългата коса“, а Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ описва как пренася в полите си сабята на Дякона, а в косата си Кървавото писмо. Тодорка е моя прабаба по линия на баща ми Светослав. Прегледах доста документи за нея.

Моят дядо Димитър e син на Тодора Вълчо Меразчиева. Баща й бил корав човек и не допускал съдружници в доходната си търговия. Конкурентите се съюзили и го прокуждат да емигрира във Влашко. На 16 г. Тодорка напуска Казанлък, където завършва Девическото училище. Установяват се в Гюргево и сменят фамилията си. Там Тодорка се омъжва за казанлъчанина Петко Бакърджиев – помощник на баща й, който купува тухларна. В нея доста хъшове намират препитание, описано от Вазов. Покрай тях Тодорка се включва в революционното движение и получава прозвището „Дългата коса“.
– Наричат я българската Мата Хари. Разкажете моменти от живота й?

– Сравняват я с Мата Хари заради невероятната й способност да се измъква от трудни ситуации, да се движи незабелязана, когато работи за БРЦК. Владее перфектно турски, френски, сръбски и румънски език. Предрешена като кадъна или румънска селянка, преминава Дунав, за да пренася оръжие, вестници, писма… Крие ги в „самарчета“, поставени на кръста под роклята, или в дългите си коси.

Отличавала се с пословична елегантност, финес и с дълга и буйна коса, която разпусната стигала до петите й, откъдето идва прякорът й „Тодора – Дългата коса“. Събирала я в пищен кок. В зашеметяващата прическа вграждала записки, които пренасяла. Веднъж я повели към конака, но тя успява незабелязано да измъкне бележката от косите и … я изяжда.

– Как се случва, че става куриер на БРЦК, съратник на Ботев и Левски?

– Включва се млада в борбата и става таен куриер на Централния революционен комитет. Със страст и всеотдайност изпълнява възлаганите й тежки задачи, описани в книгата на Стоян Заимов „Миналото“. Любен Каравелов я нарича „нашата казанлъшко-балканска русалка”. С голямо хладнокръвие устройва последната среща на Ботев с майка му. По поръка на поета отива в Калофер. Двете жени, преоблечени като ханъми, тръгват за Русчук. Пред спиращите ги турски постове Тодора играе театър, казвайки, че води болната баба на хекимин (лекар). Така завела баба Иванка до дома на баба Тонка, за да се види за последно със сина си, и после я върнала в Калофер.
Тодора пренася последната вест от големия поет-революционер до неговата любима Венета. Тайно от близките си Ботев готвел заминаване в родината, където „кога въстане робът“ да се включи в борбата. Четем в „Десант“: „За да не тревожи съпругата си Венета, майка си и братята, Ботев укривал какво му предстои. На 13 май се простил с 40-дневната си дъщеричка Иванка. На Венета й направило впечатление, че няколко пъти се връщал при детето.“ Един човек знае за намерението на Ботев и това била Тодора. Тя единствена изпраща войводата и четниците до пристанището, където се качват на „Радецки“, закичва всеки от бунтовниците с цвете. Ботев я моли, щом корабът потегли, да съобщи на жена му закъде е заминал.

– Освен виден революционер Тодорка е известна с артистичните си превъплъщения на театралната сцена. И там прави революция.

– Тя прекрачва обществените норми и табута, става актриса и се включва в трупата на Добри Войников. Появява се на сцената с одеждите на княгиня Райна и Десислава. Тодора е първата, която играе главна женска роля в пиесата „Райна княгиня”. Дотогава женските образи са пресъздавани от преоблечени мъже. Било „неморално” в театъра да се вихрят представителки на нежния пол, още повече омъжени. Войников за първи път в историята на българския театър привлича жени актриси.

На гюргевска сцена той поставя „Десислава”, в която женските роли са поверени на Тодора Бакърджиева и дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова. Войников бил директор на българското училище в Гюргево (1873-1875) и основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на много театрални пиеси. „Колко сърца са замирали, когато Тодорка е излазяла на сцената и изобразявала някоя патриотка героиня! Войников не дава нито едно представление без нейно участие. Браилчани, галатчани, букурещчани и в Русе знаят я като замечателен актьорски талант, защото Войников, в който град на Влашко и Българско даваше представление, канеше казанлъшката фея да взема участие”, четем в „Миналото” на Стоян Заимов.

Тодора е любимка на публиката и след освобождението. Включва се в трупата на театър „Основа”, ръководена от казанлъчанина Антон Попов. През 1888 г. той купува с Васил Кирков парцел в София, построяват барака, в която играят представленията. Там сега се намира Народният театър. Тодора играе и в „Столичната драматична трупа” и в драматическа трупа „Сълза и смях”, която през януари 1904 г. се преименува на „Български народен театър”. Така се поставят основите на Народния театър.

Тодора, вече вдовица, се влюбва в големия български актьор Васил Кирков в театър „Основа”. Не устоява на ухажването и приема да му стане жена. При гастрол във Варна са венчани в дома на Капитан Петко войвода. Сватбата е двойна – омъжва се и племенница й Екатерина за актьора Георги Златарев.

„На 14 септември 1891 г. в дома на прочутия капитан Петко Киряков,  който им кумува със съпругата си, се извършва венчавката на Тодорка Бакърджиева с втория й съпруг Васил Кирков. Едновременно се венчава и сестрината й дъщеря Екатерина Христова с актьора Георги Златарев. Капитан Петко сияе от радост, щастлив да види в дома си такава рядка радост – две сватби в един ден“, пише в архива на музея в Казанлък. Катерина Златарева е известна артистка и съоснователка на Народния театър. Дъщеря е на по-голяма сестра на Тодора – Пенка, която се жени за известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравката. Негова сестра е Рада Кравкова, съпруга на Капитан Петко войвода.

https://tretavazrast.com/2024/03/20/desislava-bakardzhieva-za-to … revolyuczionerka/