Джаки, благодаря за линка за гласуване, възползвах се и гласувах.
Тайната градина
Виж целия пост
Тайната градина
Изгледах епизод 4 на Тайната градина с БГ превода. Сериала става все по-интересен. Социалните послания са много важен елемент от историята, но още по-важното е, че показват и пътя по който трябва да се върви, за да се предотвратят несправедливостите. Кога и къде трябва да ви светне червената лампичка, за да не попаднете в капан. И както каза Ариф, който се оказа, че е адвокат, "И аз знам френски, но никой не ме кани..."
Апелира се и тези действия да не остават безнаказани. Жертвите сами да подават жалби и да ги съдят.
Наблегнаха и много елегантно за наказанията в клановете, убийствата на жени и кръвнините.
Изобщо сериал с много послания за проблемите и трудностите на жените и самотните майки. Това важи не само за Турция, тези проблеми ги има навсякъде.
Да премина и към по-красивата част. В серията не липсваше нито хумор, нито картината на щастливо семейство. Признанието на Азис Джем пред Демир, че се влюбва, дори обрисува семейния си живот с Берна и децата им... Беше толкова мило и смешно, а Демир бе като втрещен.
За майката и бащата чак не ми се пише, а и Дефне се очертава същата като тях. Джавидан постоянно поставя синът си пред трудни и прибързани решения. Постоянната манипулация с болестта й. Вярно загубила е синът си, но така неистово да иска да вземе дете от майка му, за да може да поправи грешките си от миналото, това вече не мога да го разбера. Как може изобщо да си го помисли в откачената глава. Това нейното е по-лошо дори и от това, през което тя е преминала.
На сцената се появи вече и бащата на Дефне, който може би е един от големите мафиоти. Организирал инсценираната смърт на Атеш, за да може да го ползва като роб в мръсните си дела.
А Атеш за сега ми е пълна мъгла. Не е никак глупав, но е нагазил дълбоко в дебрите на подземния свят. Излизането му на светло не вещае нищо добро за майка му и баща му. Дори може и да е смело, но си мисля, че ще помогне на Назлъ да не й вземат Мемо.
Финалът на епизода ми е най-противоречив. Демир, който е притиснат от майка си "Или ще ме запознаеш с внука ми или няма да се лекувам" от една страна и от друга Назлъ, която изпитва истинска неприязън към Джавидан и Есат, за които знае, че са убийците на собственото си дете. Демир обаче според мен не трябваше да иска това запознанство без да е предупредил Назлъ. А и още повече, че самия Мемо не знае дори, че той му е чичо и се казва Демир. Любопитна съм за продължението, но както е по всички правила на сериалите това ще го видим другия вторник.
Апелира се и тези действия да не остават безнаказани. Жертвите сами да подават жалби и да ги съдят.
Наблегнаха и много елегантно за наказанията в клановете, убийствата на жени и кръвнините.
Изобщо сериал с много послания за проблемите и трудностите на жените и самотните майки. Това важи не само за Турция, тези проблеми ги има навсякъде.
Да премина и към по-красивата част. В серията не липсваше нито хумор, нито картината на щастливо семейство. Признанието на Азис Джем пред Демир, че се влюбва, дори обрисува семейния си живот с Берна и децата им... Беше толкова мило и смешно, а Демир бе като втрещен.
За майката и бащата чак не ми се пише, а и Дефне се очертава същата като тях. Джавидан постоянно поставя синът си пред трудни и прибързани решения. Постоянната манипулация с болестта й. Вярно загубила е синът си, но така неистово да иска да вземе дете от майка му, за да може да поправи грешките си от миналото, това вече не мога да го разбера. Как може изобщо да си го помисли в откачената глава. Това нейното е по-лошо дори и от това, през което тя е преминала.
На сцената се появи вече и бащата на Дефне, който може би е един от големите мафиоти. Организирал инсценираната смърт на Атеш, за да може да го ползва като роб в мръсните си дела.
А Атеш за сега ми е пълна мъгла. Не е никак глупав, но е нагазил дълбоко в дебрите на подземния свят. Излизането му на светло не вещае нищо добро за майка му и баща му. Дори може и да е смело, но си мисля, че ще помогне на Назлъ да не й вземат Мемо.
Финалът на епизода ми е най-противоречив. Демир, който е притиснат от майка си "Или ще ме запознаеш с внука ми или няма да се лекувам" от една страна и от друга Назлъ, която изпитва истинска неприязън към Джавидан и Есат, за които знае, че са убийците на собственото си дете. Демир обаче според мен не трябваше да иска това запознанство без да е предупредил Назлъ. А и още повече, че самия Мемо не знае дори, че той му е чичо и се казва Демир. Любопитна съм за продължението, но както е по всички правила на сериалите това ще го видим другия вторник.
Проекцията на всички категории герои е ясно видима през призмата на нашата реалност.
