Ся ще почерпи ли някой с нещо в чаши и сладки за публиката или?
Ей ма:

, че малкото ми разказа игрите.
. Опитах се да го оставя заспал в кошарата, но се разбуди и като се огледа и наддаде рев. След това бе много обиден и ме блъскаше и скубеше, но не даваше да се отдалеча и на педя от него. В чудо се виждам с това диваче. След малко като поспи пак ще се опитам да го сложа в кошарата, за да свиква да спи сам. За срамотиите с мъжа спим в различни стаи откак се е родил Емо. Хубавото е, че не се сърди, но мястото му е до мен, а на Емо в кошарката. Решила съм да сложа всеки на мястото му. Малкото инатче днес обаче доста ме изнерви и ми идеше да му обърша два шамара, за да не ме разиграва, но ще изчакам още 3-4 месеца и тогава няма да му се размине. Ей побърквам се - като ревне, че забравя да спре. А че не го боли нищо съм убедена, защото като го гушна и тръгна да обикалям започва да ми се хилоти, спра ли - рев до посиняване. И интересното е колко бързо му минава, докато се дере и суполиви, в следващия момент се хили и се опитва да обяснява нещо - голям артист е. 

още малко - няколко зъба да излязат и нервите ми съвсем да се изтънеят - и ще въвеждам ред в нещата. Дано само да не е късно вече


поне не скучаете 
. Повече чета отколкото пиша, просто защото докато изчета всичко и някое от децата ми ангажира вниманието, та не успявам да пиша
. Откак ви чета сега за пръв път ми е едно некомфортно, чоглаво
. Заради последните страници. Сега все още е нощ, а утрото е по-мъдро от вечерта. Пожелавам си никога вече да не изпитвам чувство на "чоглавост" тук. На Алекс и МисЗ, с които в момента сме онлайн, както и на всички вас мили дами - лека вечер и ведра утрин. Отсега си мечтая за едно силно кафенце - няма да откажа ако някой почерпи. 


ей така предните нощи и нощес реанимирах в кухнята на дивана... В десет бях откъртила...Препоръчани теми