Чакат ни любов и морски дни, а после пухкаво бебе в пелени. ~бебеправене 608~

И аз малко предварително да се похваля с нещо хубаво. Букнахме си с години отлаганата, заради евентуално забременяване, екзотична почивка! За след 5 месеца е, но реално до тогава ще имаме само 2,3 месеца опити, за фонд по-рано също няма да сме готови, ако вземе пък, че стане чудото, ще сме още по-щастливи и хич няма да ни е яд за сумата, която ще загубим. Така, че и в двата случая ще има нещо хубаво! А и тези неочаквани здравословни спънки и забавяне още повече ме мотивираха, че явно трябва да отидем и после нещата ще се случат!  😊

Подозирам сериозно cervical stenosis, т.е. стеснения или сраствания на шийката, вероятно частично още след ЦС (което обяснява и съсиреците тогава, болката и зацапването след секс, оскъдната менструация, болката при трансфера, с която предполагам са се разкъсали някакви сраствания и съответно менструацията ми стана мааалко по-нормална). Аз още тогава се "самодиагностицирах" с това, ама като казаха, че е спазъм на шийката се доверих. Но си мисля, че ако са сраствания е напълно нормално след още една инвазивна процедура като хистероскопия да се образуват наново. Силно се надявам да греша, утре ще стане ясно.

Аз отдавна нищо не съм споделяла, сякаш се бях заключила дълбоко в себе си, но ето малко накратко. Работим вече с д-р Сенкова да постигнем нашето бебе, като вече минах 2 леки стимулации в 2 поредни месеца и на естествен цикъл правим пункции. Юни имах 2 фоликула (с Летрозол), от които един оплоден ембрион с класическо инвитро. Разви си се и на 5-ти ден го замразихме, с уговорката, че не е супер качество и ще гоним негов по-добър брат или сестра, за да трансферираме и двамата заедно като дойде момента. Аз не съм за свеж трансфер, защото правя голяма лигавица, разнородна е, бързо узрява и вероятно ще се наложи пак диагностична хистероскопия, четвъртата в живота ми….
На следващия месец стимулирахме с Кломифен, направих 2 големи фоликула, но се оказаха празни. Удар, но наревах се още под упойка, после някак замразих чувствата и… продължаваме.
Следващата стъпка е инвитро на тотално естествена овулация, без препарати. Да видим какво яйчице ще се появи там. Това обаче ще се случи чак към септември или след, защото на фона на всички тези емоционални и тежки за мен преживявания по наложителност сменях работа и сега от понеделник стартирам на ново място.
Там поне месец ще съм плътно в онбординг и няма да мога да отскачам така свободно до клиниката… та ще изчакам да мине малко време да ме опознаят, преди да започна с по-голямата гъвкавост в излизанията…
Днес ми дойде и петък ще отида до Сенкова да видим само антралните плюс дали всичко е наред след последната пункция.
Това е първият лекар, на когото вярвам толкова много, случи се просто неусетно.
Четвъртък съм на консултация при доц. Михайлова - не съм правила никакви предварителни изследвания, според вас трябваше ли? Смятам да говоря с нея за това, че не съм имала никога никаква имплантация в живота си (имам ИКСИ и ИМСИ с предишен партньор поради мъжки фактор, инсеминация, сега безброй естествени опити и т.н.). Ще говоря с нея и за лигавицата и този вирус, който уж седи настанен в нея. Сещате ли се още нещо което мога да обсъдя с нея?
Ситуацията ми продължава да е сложна с моят НЯР, но пък ФСХ е 12 единици надолу откакто напуснах токсичното ми предишно работно място. Явно стресът действително оказва голямо влияние на хормоните, поне при мен.
И… съм благодарна, че имам най-прекрасният мъж на света. Това е от мен засега.