

Както и предполагах, ЧХГ пада и вече е 2 mUi, а прогестерона е 6 nmol. Всеки ден имам ПМС, просто се моля, ако ми дойде да е нормално, защото сестра ми утре има рожден ден и да не се притеснявам по заведенията. На този празник Голяма Богородица, за мен чудеса не се случват, на другите сигурно се случват, но не и на мен. Молих се и на Богородица, и на Господ, на свети Мина, на всички знайни и незнайни манастири, плаках, надявах се, сънувах, но се уморих вече.....Ще повярвам в чудо, едва когато ми се случи, ако някога се случи. Мислех, че и този път ще го преодолея, но не мога повече. Наистина не знам откъде взимаме тази сила да продължим. Вече 4 години чакам чудо и се надявам, но явно Господ не иска да сме родители. Ще пробваме още веднъж, но ще си почина преди това и дано счупим каръка. Имам нужда да ми почине душата, и тялото, да се излекувам от надежди, хормони, лекарства, стимулации. Ще организирам да си направим един меден месец в чужбина, поне нещо хубаво да изживеем, то не може само лайна. Дори и за истинска сватба нямахме време и пари, а това лято вместо да празнуваме годишнина ние висяхме по границите. И то за какво......
да се случи това, което ти е на сърце
всички да закриля Богородица
изживей и изплачи болката си... Препоръчани теми