Момичета мили, може би едно майче има нужда от подкрепа и сила...

Каквото и да кажа ще е излишно .Като съвет или друго лесно е човек да съди от страни и да дава съвети .Аз си мисля ,че докато е толкова малко бебчето ще се чувства най- добре при майка си - убедила съм се в това благодарение на второто си дете ,което е с хронично заболяване .
Сега то има нужда от майка си пък после времето ще покаже.
Възхитата и добрите ми чувства към хората които си гледат увредените деца ми е безкрайна .
 

Четох другата тема, заключена е вече, прочетох и тази тук....................
Искам да ви разкажа за едно дете - живее в дома в Перник, няма да му казвам името. На 8 годинки е (въпреки че дома е само за деца до 3), с множество увреждания - ДЦП, епилепсии, не говори - много болести, наистина много. Дете е на заможни хора - с добри прфесии, които имат и друго дете. Много пъти след раждането и, са им казвали, да я оставят в дом, че не могат да полагат необходимите 24 часа медицински грижи за да живее. Не се сугласяват - оставят си я у дома.........но след няколко кризи детето е на прага на смъртта - просто родителите му, въпреки всички лечения и тн, не могат да действат адекватно в нейното положение - всяка секунда некомпетентност - би и коствала живота. И я закарват в дома в Перник. Детето там разцъфна...........храни се, усмихва се,контактна е, и въпреки, че няма никога да проходи - с много изкривено тяло е - е жива.........благодарение на персонала на дома и на родителите си. Тези хора са всеки божи ден при детето си, всеки божи ден - цялата фамилия - майка, баща баби и тн. Всички - бачкат като луди, за да поемат всички лекарства и тн за детето. Изцяло на издръжка на родителите си е, много обичано и гледано дете - наистина много. Защото мили момичета, само за това дете, дома в Перник е това, което пише на вратата му - Дом За медико социални грижи за деца. Най важната подробност - хиляди пъти съм говорила  с персонала - винаги са ми обяснявали едно - ние сме превърнати в сиропиталище, но същността ни е именно такава - да гледаме болни дечица, за които родителите не могат - без това да означава, че родителите се отказват от детето си, зарязват го и го лишават от нормално семейство, грижи и любов.
Това го написах, не за да кажа, че съм съгласна, Ели да си остави детето - не напротив, аз съм против - не разбирам много от болестите на детето и, но хидроцефалията е котролируема, ДЦП също - да с много труд, с много болка, с много безбожно много воля и сила - Мило майче намери я.............длъжна си, наистина. И не питай Бог ще ти прости ли - Бог е добър, Бог е любов, Бог прощава всичко - ти няма да си простиш...........ако се налага, водете го на процедури, оставяйте го за исветсно време за рехабилитация - тези домове са за това - но бъди с детето си, дай му цялата си обич, тое твоето дете, незавсимо от какво е болно...........моля те помисли върху написаното от всички нас..............
lavender ти е написла много точно нещата, послушай я моля те.........тя е човека, който ми показа, как да бъда добра, който ме научи кое е важно, с който заедно се борим за едни детски усмивки.............моля те послушай я

много мъчно ми стана, че предната тема се разви по този начин
не ми е ясно защо всички решиха, че майката ще си зареже детето в дома?!
жената ясно е написала, че ще ходят всеки ден да го виждат и ще се грижат за него. няма да го оставят и да забравят.оставят го там като в болница, докато състоянието му позволи да си го приберат и да се грижат качествено за него...
никой не си направи труда да попита какви са проблемите на детето, които не позволяват на родителите да го гледат вкъщи...хидроцефалията в едни случаи е контролируема, в други не толкова. хората са идвали в Сф, съветвали са се с множество специалисти преди да решат...а и никой не си помисли, че за да се грижиш по най-добрия начин за такова дете трябват много средства, а ако то е вкъщи, единият родител не работи...и много други неща...
разказът на Moon Walk е показателен, че понякога изборът да се остави детето на специализирани грижи е правилният избор.
нека бъдем толерантни и не размахваме нашия си случай като пример, защото всеки случай и всеки човек е различен

Защо имам чувството ,че изразът *размахваме нашият случай* е точно за мен?
Ще поясня нещо!
ВСЕКИ ,ама всеки има право на лично мнение и аз няма да се извинявам ,че мисля така,дори напротив.
По отношение на *моят случай*,исках да пробвам да стимулирам майката ,да опита да задържи детето при себе си,все пак е само на 4 месеца, а доста от пишещите тук знаят ,че понякога това което казват лекарите се опровергава в голяма степен,пък и дори и да не се опровергае може би тя няма да се пита *Дали Господ ще прости*.Какво всъщност е Господ?Дали не е собственото ни съзнание и подсъзнателно? И аз точно това я питам:Тя ще си прости ли?
Факта ,че търси отговор на въпроса тук във форума е показателен.ДА, тя ще намери подкрепа тук,но няма да си прости,а тогава има ли значение дали Господ ще го направи?
И мисля ,че каквото и да пишем е излишно,особено пък да спорим,всички знаем ,че решението си го взима тя и никой друг
Аз и желая успех 

Винаги има изход, когато човек иска.....Ти оставяш детето си във възраст при която може да се постигне много, а там то няма да получи точно тази грижа, там няма кой да го гушне когато се разплаче, няма да му направят качествената рехабилитация, а да не коментирам другите "усложнения" до които неминуемо се стига в такъв дом. След 3 години вече ще е късно..........След 3 години тепърва и ти самата няма да направиш нищо, защото тогава, вече няма да знаеш как да помогнеш. Няма да познаваш детето си, няма да знаеш навиците му, няма да знаеш кога го боли, защо го боли, то вече няма да е ТВОЕТО дете, а ти ще си поредната непозната, която го пипа, гушка и гледа със съжаление. Ти ще си пропуснала наистина най - важния период......и тогава ще търсиш друг дом, който ще е до 18 години и така до следващия и т.н.т...............
Съвет няма да ти дам....просто ти казвам каква е перспективата. Ти се знаеш какво да направиш.


Когато човек иска - намира начини, когато не иска - търси причини

в интерес на истината, нямах предвид точно теб...нито точно някой друг конкретно...не искам който и да е да се извинява за мнението си... просто аз също имам мнение, както ВСЕКИ, ама всеки...и си го написах.
съжалявам, ако си се почувствала засегната...определено не ми е било това целта 

Незнам момичета сигурно не бях много ясна в обяснението си затова какви са заболяванията на детето ми.Когато започнах темата подходих по-скоро емоционално и не уточних.Благодаря на всички за мненията им-и на тези които ме критикуваха и тези които ме подкрепиха.Истината е че детето ми е вече в дома.Решението е взето.Няма връщане назад.Но този отговор ме развънува много.Днес бях при малкия,говорих с лекуващия лекар.Тя каза така:"Незнам как сте се справяли досега в къщи".Не искам да се оправдавам,но днес за себе си се убедих в едно-решението ми може да спаси живота на детето ми.Честите гърчове на час-два са опасни ако детето не е постоянно под лек.наблюдение.Незнам дали бог ще ми прости,незнам дали и аз ще си простя,но знам че въпреки че ми липсва  безгранично не мога да рискувам живота му.Той е най-ценното в живота ми не искам да го загубя завинаги.Благодаря ви

Кураж мила..........детето ти има нужда от теб, от силата и любовта ти, от борбата ти..............

ela79, пиши при нас...в седмичната тема, например...дори "само" за да споделиш болката и да си поплачеш виртуално...пиши как е детенцето, какво казват лекарите...можем заедно да търсим решения, специалисти, всичко, от което имате нужда...прегръщам те силно

ela79, предполагам става дума за Виница. Пиши наистина. 

Вчера много плаках докато четях предишната тема,мъчно ми е...и сега плача.
Мило майче,имаш и моята подкрепа  .Не мога да си представя наистина колко ти е било трудно да вземеш такова решение,но нали е за по-добро.
Moon Walk ,твоят разказ е много затрогващ,дано има повече такива хора!

Мила Ела и аз искам да те уверя с цялото си сърце, че съм с теб, толкова искам да ти помогна, а няма как! Поне мога да ти пратя моята виртуална обич и топлина, каквото и да съм написала и съм те молила, в никой случай не бих те осъдила за нищо и никога, дано се грижат за бебчо добре, но все пак не си представям как стои едно медицинско лице 24 часа до леглото му, това съм го виждала само в реанимацията на сърдечно-оперираните деца в 3-та градска, разкажи повече за тези грижи за малкия! Истински ви желая успех и бъди добре приета сред нас! Целувам те! И гушни малкото човече и го целуни и от мен, когато ходиш там при него!

Боже колко мъка има по този свят.
Ели аз съм с теб !

Дано мама вземе най-правилното решение. Мисля че всички казахме каквото мислим и е време темата да бъде приключена.