КГБ = Клуб на Готините Баби - 223

Честит рожден ден на момчето ти, pipilota6! Най-сърдечни благопожелания!
Ние вече сме в Поморие. Наложи се да тръгнем по-късно следобед, от което ММ се изнерви, та опъна и моите. На всичко отгоре ме подхвана кашлица и хрема. Утре май ще пазя стаята.

ПИПИ, честит рожден ден на сина ти! Да е здрав, успешен, да е обичан, да сбъдва мечтите си!      

Днес си намазах с разните мазила кръста и около кръста, да позалъжа болката и по обяд отидох в едно заведение на мини-срещичка с певици от хорчето ни. Бяхме шест. Аз миналата година се отказах , вече не ходя на репетиции, но като имат изяви или празници понякога съм с тях. Петнадесет години стигат, да пеят по-млади пенсионерки. 
Месеците Юли и Август са ваканционни за хорчето, та и те не бяха се виждали, позатъжили се бяхме всички, време не ни стигна да се наприказваме, да поодумаме тази-онази, да се нахвалим с внуците.....
След срещата отидох до един-два магазина, изтеглих си пенсията, да не излизам пак в понеделник когато ще я преведат, че тъпата болка "не ме пуска", после се срещнах със двете щерки, отидохме до Кауфланд да си напазаря туй-онуй, оставих 130 лева, сърце ме "заболя", но пък напълних що-годе хладилника и фризера. Доведоха ме към 20 часа, качиха покупките, разпределиха ги тук-там, постояха малко и си тръгнаха.
Младите, да са ни живи и здрави, леко носят торбите, лесно качват стълбите.....
Аз, изморената с последни сили си взех душ и уж полегнах за малко, и като съм заспала, та до един часа след полунощ! Като съм се понаспала, хооооп в темата, изчетох пропуснатото , рапортувах и сега какво ми остана..... ами да гася ламБите и пак в кревата, да съм бодра за утре-днес , че ще пека пипер за фризера!  

Лека нощ, девойки!  

Недей, Танче, не бързай да гАсиш ламБите. И аз идвам в къщичката ни.
 Като теб заспах рано - рано, сега се събудих и нещо не ми се спи, та се мотам насам- натам из интернет пространството.
Ще си поседя, макар и сама, мъничко тук. Не знам за вас, но аз тук имам винаги усещането за дом, за място, което е свързано с хубави спомени с хубави хора...

Днес, вече вчера, беше хубав ден.
След двуседмично прекъсване на топлата вода от Топлофикация, вече имаме. Голяма мъка беше с кофи, легени и греене на вода, как са живяли хората някога просто не мога да си представя - да ти липсва нещо, което е елементарна необходимост.

Вие не предлагате ден за среща, аз също чакам, някой да каже, та да се нагодим по него, а същевременно позапълвам датите в календара - в четвъртък и петък ще си имам внучка, в неделя и в понеделник съм си уговорила виждане с приятелки, което още не е съвсем потвърдено.
От 16 септември до края на месеца  ми е невъзможно и то време не остана...

Нещо много есенно взе да ми става. Опитвам се да го заобичам и този сезон ( след непоносимо горещото лято) , не е много моето време - с хладните, да не кажа студени утрини, с  по- късия ден, но  пък от изминалите три месеца нищо не разбрах - като прилеп се криех вътре, на тъмно, с денонощно пуснати щори, а и на затворени врати и включен климатик повече от месец...
Опитвам се да си променям нагласата и мисленето, да не съм толкова емоционално - чувствителна -  жива съм, здрава съм близките ми хора и те, всичко друго е променимо.

Нещо започнаха да ми се притварят очичките...
Този път аз ще гася ламБата, а утре - нов ден, нов късмет.
Всички да се събудим живи здрави, болничните - Мериан, Нинка, кучето на Тану да са добре.
А пък утре от Нинка за добро начало на деня ще чакаме дежурното кафенце гарнирано с интересна и полезна информация и мили думи.

Спокойна нощ, момичета.
Спинкайте, има поне още  3- 4, та и повече часа преди да станете.
Лека нощ!

Добро утро, скъпи приятелки!
Ето кафето:
Да  го пием със здраве и във вашата компания, която е много зареждаща и приятна за мен.
Вчера пекох чушки на вентилатор във фурната на печката ми. Останаха малко и за днес. Бързо стават и добре се изпичат, но пък целия апартамент замириса на есен. Имам още неща да върша подобни, например да изпека и патладжани, но полека лека и това ще стане.  В почивката  се заемам с четене на книжки
Защото, простотията, мързелът, завистта и чалгата убиват вдъхновението в човека, а мехлемът срещу тях е - влизаш в библиотеката или се изтягаш на диваната  и четеш.
Нещо, което много ми хареса и с желание го споделям с вас:
Хубав ден желая на всички ви.

Здравейте, приятелки!
Пипи, миличка,  от цялото си сърце желая да се сбъдне всичко, което ти като майка си пожелаеш за момчето ти! От мен само здраве и късмет! Вчера не писах, защото не бях на себе си. Обади се синът и каза, че малкото е в Пирогов. В понеделник пада от някакъв гумен замък,  надуваем и чупи ръка. Правят му операция и му слагат два пирона. На мен ми каза на другия ден, ама ужасът си беше...
Много си разклатих нервите напоследък и рева вече почти непрекъснато, от вчера не мога да се спра. Днес на визитацията са казали, че го изписват. Въпреки това се чувствам разбита. Толкова съжалявам, че само негативи ви пиша, но друго няма около мен в момента.

Ех Ениса, и това ще мине. Да се оправя бързо пИателя. Погледни го от веселата страна. Той сега ще е много горд, че има гипс /ако са му сложили, че вече има нови и модерни начини/. Аз си спомням синко като беше на 3 години падна от пързалка и си счупи ръката и после гордо и напето обикаляше с гипсираната ръка и обясняваше на всеки, да не го ядосват, че има с какво да го фрасне. После на 7 години пак я чупи като падна от ски.

Гушкам те, Ениса! Съчувствам ти, разбирам те! Поплачи, пък спри. На децата бързо им минава, бързо зараства.
Когато беше малка, моята внучка Радичка сладичка за няма и три години, три пъти си чупи една и съща ръчичка. Последния път се случи при нас на село. Бяха станали редовни посетители в Пирогов. Много са добри там, Всичко мина и замина. Ако са му сложили гипс, нека всеки от вас му нарисува нещо малко на гипса. На времето три пъти си чупих левия крак - все по някоя костица на стъпалото. И три пъти с гипс до коляното ходих, Родата ми се подписваше на гипса и ми пишеха ободрителни послания. Ще му мине като на кученце на нашия мил пИятел!

Благодаря, милички! Просто съм в някаква черна серия и като дойде септември откачам. На днешната дата преди 9 години спуках язва, оперираха ме в  Пирогов. Задължително черпя колегите си за здраве. На 13 септември като студентка пак перитонит, апандесит. Средата на септември 2019, пИятелят в Токуда, в ковьоз, бебе на 18 дни,  заразено с някаква бактерия при раждането си,  вътрешно болнична инфекция. На 21 септември 2020 свекърва ми, лека и пръст и зълва ми катастрофираха тежко.
Както казах преди малко на Фло, като дойде септември ми идва да се завия през главата и да го проспя тоя месец.

О, Ениса, миличка, премеждие си е за любимия ми приятел, но ти не се притеснявай. защото бързо ще премини, а така растат децата. Моля се на Бог, а като виждам и всички други в темата го правят и скоро ще го поздравим за неговите емоции и впечатления, които той ще ни разкаже. Моля те не  бива да имаш негативни мисли, защото лошото е отминало и мисли за кръговрата - идва добро. Прегръщам те!
От мен една детелинка на гипса на ръчичката.

Здравейте дружки!
Ениса, прегръщам те и ти давам кураж!
Всичко е минало вече, нищо не можеш да направиш! Понякога има такива моменти. Трябва нещо да се направи, може да е някаква бабина деветия, но да се излезе от омагьосания кръг.
Аз имах такъв период, когато исках да се махна от старата работа, но не можех да намеря нова. А не можех да рискувам да напусна без да имам нова. Тогава ходих да ми леят куршум по повод на един мой страх и жената, която ги направи ми даде някои насоки относно това, че съм заключена в миналото. Да изхвърля всички стари неработещи часовници, стари календари от предишни години и дори снимки на часовници. Резултата го знаете. Не зная при теб какво би помогнало, но помисли и действай! Успех от мен!

Ениса, така растат децата. Здрави са - тичат, скачат, падат. Ще му мине като на кученце, не си струва нервите.
И аз знам за батути, замъци и подобни, че са опасни за чупене на крайници. Но като искат децата  няма как да ги спреш.
Мариянка, ако е удобно сподели на ЛС за жената. Ще ми се и аз да направя подобно посещение, но не знам къде и при кого.

Добър ден!
На пИятеля  бързо да зарасне ръчичката! Юнак рани носи!


А ние имаме проблеми с общежитието на внука. Досегашното започва ремонт (?!   Какво правиха цяло лято?!).  Днес отиват да подават документи в някакво много далече от училището, на не по-малко от час пътуване, ама хич не било сигурно и то. Ако не стане и там , нямаме представа къде ще живее.

Дано септември е добър за всички!

И още нещо - когато стане белята, да запазим спокойствие и да не набием канчето на родителите, защото те достатъчно са стресирани. В този момент имат нужда те самите от успокоителни и окуражителни думи. Нима тях ги боли и ги е страх по-малко от баба и дядо? Ами ако не дай си Боже се случи докато детето е при нас? Представяте ли си какво ще ни е? Добре, че когато Рада си счупи ръчичката на село не чухме нито една лоша дума или упрек от снахата и сина. Все пак ние сме хората с повече опит и мъдрост. Мислете позитивно. Всичко ще мине и замине. ПИятеля отново ще търчи, ще лудува, ще ръси бисери. Баба да не реве, ами да готви любимата му мусака и предполагам ще яхне коня и ще отлети да му я занесе и най-вече да го гушне.

Мусаката е готова, градинските домати също за салата, любимите боровинки и те. Ще го чакам у тях.

Ениса, прегръщам те! ❤️ И аз като останалите момичета съм минала през това с моите деца. И двамата по няколко пъти си чупи а ръцете, а малкият и крак чупи. Другото което ти  предлагам да отидеш в църква и да помолиш да прочетат Киприянова молитва. Преди време и у нас така се заредиха едни черни дни. Тогава една виртуална приятелка на която винаги благодаря и която винаги благославям ми писа за това. Съпругът й е свещеник и разпита и макар и в друг град направиха това. Много съм й благодарна!