Работа, CV-та, HR-и, съвети - 94

Въпрос номер 1 към специалистите... Конференция Организационна култура -
За каква аудитория е? Мениджъри или служители? За какво му е на редови служител да им слуша искрените и лични драми на "лидерите"? Доколкото ми е известно това се изучава в специалности Мениджмънт, а може би и HR.
Въпрос номер 2.
Какъв му е психическия проблем на изряден служител, който си изпълнява всички задължения, харесва си колегите и се държи добре с тях. Но презира всички форми на тиймбилдинг, партита, вечери в ресторанти, срещи в Арбанаси, годишни срещи в 🏨... екскурзии по Витоша и тем подобни?

Често пъти в нашите очи изпълняваме всичко и сме перфектни, но не винаги това е така. Има хора, които умеят да работят, но не умеят да работят в екип. И такива често не обичат и масовите мероприятия.
Ще е странно да имаш мениджър, който никога не идва на коледно парти или на годишнината на фирмата?

В работата си сме професионалисти, не просто роботи, които изпълняват някакви конкретни задължения. Вечери, тимбилдинги, партита неслучайно са част от фирмената култура.

Със сигурност при повишение се гледа и кой как умее да мели брашно с колегите си.

Кривият служител, за който питам не е мениджър, и работи съвсем добре в екипа.
Не всички се стремят към повишение.

То всичко е до това как се изразява, ако говори за въпросните събития с чак такова отвращение, нормално е да му скачат. Аз не ходя често на тиймбилдинги, че и партита пропускам, като не съм била на кеф, никой не ме е убил с камъни. Не толкова, защото не искам да се съберем, просто си имам лични ангажименти, а обикновено събитията са на 300+ км.

Ходя на фирмени събития, но ги усещам като задължение и тежест. Не ми харесва да гледам едни и същи изпълнения, да слушам едни и същи драми и да гледам поредните свалки на някои от колегите.... Сори, ама ми е досадно и не мога да кажа, че не е. Ходя, за да няма въпроси защо не го правя....

На фирмени събития и тийм билдинги няма как да се отпуснеш, все пак си на работа, с колеги.
Има една известна дистанция и ако ще тийм билдингът да е на луната, а вечерите в ултра готин ресторант, с колеги не е като с приятели. От тази гледна точка е чиста загуба на време, в полза на някаква компания, която утре може да е друга.

Може проблемът да е средата, а не човекът. Ако фирмените събирания се ползват за да хванеш някого на калъп или в грешка, да каже нещо неподходящо, да се следи кой ще сгафи, то смисълът на тийм билдинга е силно изместен.
И честно казано, в много компании е така - не се ползват по предназначение събиранията.
При нас е точно така и един колега се изказа доста обрано по темата. Беше подигран зад гърба му, разбира се, осмян и обявен за незрял от хайката селски интриганти . Всичките ми контакти, нямащи общо с тази работа, казаха, че абсолютно адекватно си е казал и че и те смятат така. Няма да преразказвам, идеята ми е, че понякога се гледа през счупена призма и тежкó им на по- податливите, които ще повярват, че нещо им има, защото не обичат да въртят интриги или да следят кой с кого се е погледнал по- така.
Последният ни тийм билдинг мина точно с провокации и подливания. В резултат на това сме един надолу. Със сигурност няма да ходя на следващия.

Какво отпускане... Не им ща нито отпускането, нито лекциите, нито храните нито питиетата, нито малоумните игри -закачки. Това си е сто процента загуба на време и пилеене на пари. Вместо да си работя по задачите трябва да им слушам лиготиите цял ден и после да си доработвам по нощите.

Тим билдингите и вечѐрите са си опционални на ниво служител. За мениджърите предполагам негласно е задължително. При нас не се гледа с лошо око ако не идваш. Като цяло и инициативите не са кой знае колко многобройни през годината. Едно коледно парти е веднъж годишно.

Имах тим в друга компания, който беше много задружен и работехме доста добре. Фирмата правеше хубаво коледно парти, събирахме се с голям кеф всички и беше забавно. Да, със сигурност не е като с приятели, но не е било някаква мъка.

Ако хората са ми крайно неприятни ще се постарая да не работим заедно и да си намеря по-подходящ ща среда. За това и не ми е проблем ходенето на подобни мероприятия, защото не работя с някакви ужасно неприятни особи. Просто една вечер с колеги и толкова. Хубаво е човек да има мрежа от контакти. Да не казвам, че сме си едни и същи по тия фирми. И с годините опознаваш повече и повече хора, а в подобна обстановка се общува по-лесно.

Да, някои се излагат с напиване, свалки и подобни неща. Но за мен не са фокус.

Тя е написала, че човекът си харесва работата и колегите. Не си струва само заради един тиймбилдинг да се маха.

Може да отиде за половин- един час и много съжалителнода му изникне нещо. Я дете, я друго.

Нашите са по веднъж на месец и са самофинансирани в повечето пъти. Там по- трудно ще намериш всеки път извинения.

Тийм билдингините често се свеждат до пиене с колеги и както казаха по-горе, за много хора това е загубено време, особено ако е един уикенд на 300 км. Хем трябва да се забавляваш, хем не, защото това са колеги, а не приятели, шефовете са там, трябва да пазиш поведение.

Доста сте се развихрили.

Избрах си няколко изказвания, които ми се иска да коментирам.


Това е меко казано нереалистично очакване към компанията. Ти кандидатсваш за позиция при тях, но докато не подпишеш трудов договор с компанията, то ти си само едно CV и номер в системата. Нека перефразирам искането как изглежда в очите на HR и мениджъра: ако не се справя при вас, искам да ми кажете къде не се справям - нещо не знам, не харесвате държанието ми или искам много пари, за да мога да се адаптрирам. За да мога да се позиционирам по-добре на следващо интервю. Да де, ама нито ЧР нито мениджъра има ангажимент да те насочва къде грешиш,  ако искаш такъв тип обратна връзка, то има много кариерни консултанти, лайф коучове и т.н, но на назначаващия мениджър и на ЧР не им е работа да те подготвят за следващи интервюта. Нищо лично.


Да, но в същото време показва и нереалистични очаквания към хора, които са ти никакви: ХР и назначаващ мениджър. А и по принцип назначаващия мениджър не е длъжен да се аргументира пред кандидатстващия и да дава обяснения защо. Така е преценил.
И тук няма нищо лично, но показвам и другата гледна точка, за да си адаптирате очакванията и да не се ядосвате и възмущавате


Нищо му няма на този въпрос. Грам не ми пука кой иска да ме измести, нека го направи ако е по-добър/добра. Ама пусто - не щат. Смисъла на този въпрос за мен е - има ли човекът някакви планове за себе си или живее ден за ден. Нищо повече. Ще ви изненадам, но не е рядкост да чуя, че сега им било времето да се пробват в различни неща и това било едно от тях. Да, ама аз влагам време, средства и усилия да обучавам. Не съм обучаващ в школа, а и там курсистите си плащат, в компанията - едно, че се плаща заплата, а и след това да не мога да ползвам служителя, след като съм го научила - еми не ми е ОК.

Колкото до тийм билдингите - ако говорим за тийм билдинг с игри,  които са изработени от организационен психолог и имат за цел подобряване на доверие и т.н. е важно да присъства целия екип. Един да го няма и си губи смисъла цялото нещо. В България обаче доста често тийм билдинга се видоизменя в събитие тип - да се напием на чист въздух. Във втория случай не виждам никакъв проблем да се пропусне, особено ако говорим за по-интровертни хора. Не можем да спрем хората да говорят, да мрънкат и т.н. Интровертния колега просто трябва да приеме, че ще го говорят и да не обръщат внимание.

При нас не ги правят далече. Най-далечното беше Пловдив. И то е било веднъж за сто години. Масово са в града, последният път имахме голямо парти с гост-изпълнител.

Разбирам, че не за всеки е приятно това, също ако не отидеш никой няма да реве за теб. Но пък 2 часа в същия град не мисля, че е уау усилие. Хората, които никога не идват на тези събития са едни и същи.


Слънчезара, изненадвам се от отговорите на въпроса за следващите пет години.

Тоест не от въпроса, а от отговорите. Явно си попадала на искрени кандидати, защото не вярвах, че някой би си казал това.

Свят широк, хора всякакви. Честно казано, мисля, че мога да напиша хумористична книга с бисери от интервюта..

В големите корпорации, където има ясно формулирани кариерни стълбички с формални изисквания за смяна на нивото, има смисъл от този въпрос "къде се виждате след 5 години". Стига да се обсъди в достатъчно специфика, за да се види дали и кандидата и екипа имат възможност да покрият поне формалните изисквания в този срок.
Например, много често за по-високите нива се изисква ръководене на проекти и отчасти управление, поне в техническата част, на малки екипи. Това обаче няма как да стане, ако всички проекти вече са разпределени и нови не се планират. Или има твърде много хора вече наредени на опашката за повишение.

Но в малките формички, където управлението на персонала е пълен хаос, този въпрос обикновено е кух и просто заучен, съответно и получава заучен кух отговор. Колкото до въпросите на какво дърво се оприличаваш, кой ти е любимия цвят и т.н. моето впечатление е че се задават само от много заблудени кадри на УНСС (и подобни), помислили си, че са психолози след като са прочели една книжка.Често наети и по външен вид, а не професионални качества.