Работа, CV-та, HR-и, съвети - 94

и при нас имаше проблеми-  но аз лично винаги съм имала уважение към учителите. сега това уважение го няма. до голяма степен си е проблем на поколението, до голяма степен вината е и  на родителите./пак казвам нищо лично./

Съгласна, едно време имаше респект към преподавателите.

От родителите идва проблемът. Малко са децата, които самосиндикално няма да проявят уважение към учител. Но майките орлици (дано не съм така и аз, моите са в градина и ясла в момента, но съм от учителско семейство) скачат да защитават отрочето. Право, криво… Същото и с лекари и с всичко. Всеки разбира от всичко. Но се отклонихме от темата.

Така е, отклонихме се. Въпросът просто беше че не е точно лека работа, поне аз не им завиждам за нищо.
А и заплатите им взеха да се вдигат последните години, тези които сега са по-отдавна в тази професия дълги години са работили на унизително ниски заплати. На майка ми аз помагах да си направи справката за прогнозна пенсия... и много рязко се замисли дали бърза да се пенсионира, като видя сумата накрая.
Но естествено на който не му е това на главата, си има други грижи а тази работа му изглежда лесна като за тия пари.

В малките градове да си учител е чудесна работа. За София е спорно. Заплатите са еднакви, доколкото знам, и в София, и в Каспичан, и в Долно нанагорнище.

Всички майки, които учим с децата си, сме наясно колко е "лесно". Аз като седна да уча с дъщеря ми се уморявам повече от колкото, когато съм на работа. Иначе и аз съм от тези, които трудно си вземат две седмици отпуска през лятото, но не завиждам на учителите, със сигурност им е необходимо време за презареждане. А и обикновено в лятната си отпуска ходят на някакви обучения за поне седмица, което не е точно почивка. Иначе заплатите им в момента са прилични на фона на останалите в малките и средните градове, за София предполагам са ниски.

Едно е дъщеря ви, друго е чуждо дете. С чуждите е по-лесно и второ малко, ако изобщо, са учителите, които биха се занимавали с детето, ако то самото няма желание. Обикновено, влизат в час, 80% от 40 те минути са звероукротители. Изпяват там нещо от урока.  Излизат. И така макс 280 мин на ден (не всеки ден), не е много като се замислиш.
Всичко идва от семейството и родителите, които смятат, че не се дължи уважение или доверие на учителя.
Оттам учителите като интелигентни хора, разбира се, завиват в посока, да ги оставят да се оправят, щом са толкова отракани и така, всеки дърпа чергата към себе си. Лесна, трудна, важното, че не изисква кой знае каква ментална работа и е кратка като продължителност. Ако учителят не е стабилен психически и е решил, че трябва да променя или превъзпитава деца и родители, това вече е негов проблем. А телефонът винаги може да не го чуе.
Само на едно нямам отговор, как изобщо си позволяват да приемат скъпи подаръци, разни златни бижута, ваучери за екскурзии.

Темата не беше дъвкана отдавна. Леля ми е учителка в хубаво столично училище. Тя е начален учител. Факт е, че два месеца си е ваканция. Взима си целия отпуск, като ваканциите на учениците са отпуск за нея. Връща се на работа около 1.09.

Има доста претенции от родителите, понякога има проблеми с деца със соп, с колежки - проблемите са на всяка работа.

Колкото и да е прекрасно два месеца лятото да си шапка на тояга, аз учител не мога да стана. Връщам се на въпроса на потребителката, която повдигна въпроса за пенсионирането, държавния и частния сектор.

Младостта си не бих прекарала нито в публичния сектор, нито като учителка. Мога да изкарам СДК и по език, една позната го направи и работи като учител по английски. Обаче тя това си искаше.

Някои колеги от магистратурата работеха на държавна работа и даже се шегувах да ме вземат при тях. Отворих да видя няколко позиции, имаше свободни. Когато се замислих дали бих искала да работя в тяхната среда - не.

Ясно е, че възрастта за пенсия ще се вдига, аз ще остарявам, силите и ентусиазма ще намаляват. Обаче бих вложила в малък бизнес или фриланс, които да ми носят някакъв допълнителен доход. Не вярвам след 55 някой да умира за мен като кадър. Особено в моята сфера. Обаче търсенето на кадри не се определя от един и два фактора.

Майка ми работи в ресторант вече доста години. Пенсионира се, вече е над 60. И тя е доверения човек на шефовете й, семеен бизнес е. Има ключ, доверяват й се за някои по-отговорни задачи, защото е най-дълго с екипа, защото се е доказала и не краде, не лъже.

В нейния бранш трудно се намират качествени кадри. Обаче тя е съвестна и работи прилежно, а такъв служител е много ценен. Вероятно някой млад ще иска повече пари или ще търси развитие, каквото там не може да намери. А майка ми търси спокойствие и познати води.

Разбира се, след 55 е много сложно, надявам се да съм си оплела кошницата до тогава.

Да, след определена възраст е трудно да си намериш не само хубава, а често и каква да е работа. Но не бих прекарала младите си, здрави години в мизерия и ограничения заради това.

Майка ми е учител, баба ми, дядо ми също (бяха, да съм точна).  Поглед над учителската професия имам достатъчен, била съм в техни часове много пъти и съм живяла с тях в ежедневието им на работещи хора. И мога с ръка на сърцето да кажа, че да, това е работа, като всяка друга - има плюсове, има минуси и не е за всеки. Най-лесно е да се оправдаваме с децата и родителите им

Действително си е работа като всяка друга, с плюсовете си и минусите си.
Просто е дразнещо като видиш поредния коментар как едва ли не нищо не правят и все са във ваканция, пък какви заплати вземат... А си е редовен рефрен, дали просто ще завиди накой, дали на места и с откровена злоба. Кому е нужно?

Не виждам някой да пише, че нищо не правят, но е факт, че имат голям отпуск. Заплатите са им добре за провинцията. За София може би - средни. Все пак повечето хора работят/им за средни заплати, в каквато и сфера да сме....

А как повдигате темата за повишението?

Повишение в длъжност ли се търси или само на заплатата?

На длъжност. Той си е достигнал финансово максимума на сегашното ниво, така че няма как да мръднат нея ако остане в това положение.

По принцип освен финансова рамка, фирмите трябва да имат и длъжностна такава за всяка позиция/ниво, като до длъжностната би трябвало всеки да има достъп. Трябва да попита какви са  отговорностите и задълженията на един синиър в рамките на фирмата (или да види къде са разписани) и да провери доколко ги покрива.

Ако не покрива всичко ще трябва да проведе един разговор с ТЛ, че би искал да му дава такива задачи, които да му позволят да покрие всички критерии и след това идва разговора за повишението и заплатата.

Ако наистина покрива всичко е ясно - иска среща 1в1 с ТЛ, аргументира се защо и как покрива всички критерии  и пита дали има възможност да бъде повишен в синиър в рамките на този екип. Ако след няколко седмици още няма отговор, пита дали има възможност за ротиране. Ако откажат или излязат с нещо мъгливо от сорта на "хайде като приключи годината ще видим, сега няма бюджет", моят съвет е да започва да се оглежда за друга работа. В случая най-важното е да се ръководи от официалните изисквания и да не оставя ръководството да го разиграва дълго време.