Минават ли ви черни мисли,когато се притеснявате за децата?

  • 3 374
  • 63
# 30
Оф, минават ми много черни мисли, опитвам се да ги подтискам ала не винаги се получава. За съжаление така сме устроени... Tired
Виж целия пост
# 31
Това си е някаква натрапчива невроза, която и аз имам, но не мога да я преодолея.
Това, което мене ме притеснява, не са черните мисли по принцип, а само когато не е с мене детето.
Затова и не се доверих на гледачка.Нито на майка.Нито обичам да излизат с мъжа ми сами.
Такива мисли ми минават, че не смея да ги споделя, че може да ме хоспитализират.
Давам си сметка, че е идиотско, де, но като гледам, не съм сама. Mr. Green
Виж целия пост
# 32
Аааааааа - само да допълня, че въпреки черните си мисли - си давам детето и излизам често и без нея. Лошо би било да се вържем чак до такава степен...
Виж целия пост
# 33
СТрах ме е от болести - от това да не ги пипне някой банален вирус , до това / не дай си Боже/ да се разболеят от някоя нелечима болест!!! Страх ме е да не изтичат на улицата пред някоя кола, страх ме е някой психопат да не ги отвлече ит.н. Засега съм спокойна само като  са на детска - там мисля че са на сигурно. Но за училището не бих казала същото Crossing Arms
Виж целия пост
# 34
А ние сега ще сме в първи клас и незная как ще е , но няма да я оставям сама , ще се водим и ще се закарваме .Дано да са умни децата и да не вярват на разни откачалки по пътищата че то което си е писано и за полата да си го закачиш все тая.
Виж целия пост
# 35
СТрах ме е от болести - от това да не ги пипне някой банален вирус , до това / не дай си Боже/ да се разболеят от някоя нелечима болест!!! Страх ме е да не изтичат на улицата пред някоя кола, страх ме е някой психопат да не ги отвлече ит.н. Засега съм спокойна само като са детска - там мисля че са на сигурно. Но за училището не бих казала същото Crossing Arms
Виж целия пост
# 36
и на мен ми минават черни мисли много ясно ,най - вече когато сме навън с нея в къщи ми е по -спкойно ,даже я оставяме много често на баба и,просто трябва да имаш доверие на човека при който оставяш детето ,отначало като се роди някъде до 8м. не исках да излизам с приятели ,за да не и се случи нещо,ако излезех то вече си мислех как по бързо да се прибера и нито говорех ,нито мислех просто стоях като дърво на масата,а имах нужда да се поотпусна.сега съм по - спокойна що годе даже излизаме с мъжа ми прекалено много и започнах да влизам във форма.много черните мисли предстоят."малко дете - малки ядове ,голямо дете - големи ядове".
Виж целия пост
# 37
Даа, може би това е някакъв синдром на майките....

В допълнение с ужасиите, които напоследък чуваме по новините, защо се учудвате, че се страхувате за децата си? Аз бих се изненадала, ако има има майка, обичаща децата си, която да не се страхува...
Виж целия пост
# 38
Минават ми, ами, много неприятно.

Скоро ще стане на година, сама го гледам и не сме се разделяли, усещам, че няма и да мога скоро да го направя, да го дам на баба и т.н Tired
Виж целия пост
# 39
Ами за сега НЕ. Може би защото сме по цял ден заедно и не се делим с дребния.  Rolling Eyes За хубаво или за лошо. А ми се иска от време на време да го оставям само с баща му, ама на.
Виж целия пост
# 40
Мислех,че съм параноичка до този момент!Нормалнааа съм newsm44!Ами с тези новини,няма как да не си под напрежение!
Виж целия пост
# 41
Защо си мисля че само на нас ни минават такива мисли. Татковците май не са така  newsm78.
нашият татко е грижовен и отговорен, но като споделя страховете си ми казва
как може да си мислиш такива глупости Rolling Eyes
Виж целия пост
# 42
Старая се всячески да ги отхвърлям и до голяма степен успявам. Мъжът ми май даже повече се тръшка от мен. Wink
Виж целия пост
# 43
Казано е, че няма по-лошо от това, което ти мисли майка ти.
Виж целия пост
# 44
Не черни, направо катранени. При това от бебе я гледат различни хора.
Пресен пример- беше в чужбина и на връщане самолета закъсня с повече от час. Още не мога да дойда на себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия