Термин Август 2024 ♥ - тема 10

Добро утро.
И нашата педи предписа глюкоза на бебчо. Аз не бих дала, това са остарели методи и с какво помага, освен че натоварва панкреаса. Има си лампа за тази работа. На бебчо си беше кърмаческа жълтеница, защото сега като е повече на АМ и забелязвам по очичките, че са почти избистрени. Трябва си повечко време да се изчисти, ако не е сериозен случая, тогава лампа задължително.
Интересно ми е Вики какво ще сподели, в Германия какво изписват за жълтеницата при бебчетата?

Момичета привет, влизам набързо да се тагна ипосле ще се връщам да Ви чета:)
   НА 21.08.2024 следобед в 15.55 с планово секцио се роди нашият син Филип, за протокола 3560кг., 55 см..... а аз съм 1,60см ето защо ме боляха ребарата... и още ме болят
  Лежахме три дни в болницата и ни изписаха, сега се приспособяваме ,но сме вкъщи и сме много шастливи , кърмим се, млякото слезе още на втория ден в болницата....опитвам да регулирам да не стана на буци..защото той хапва мн малко за момента.
  Успешен ден на всички ...нямам търпение да Ви изчета всичко ще ми е от полза даже е наложително,че и при мен нишо че  е второ дете имам много въпроси

Момичета, какво правите бебета когато са будни и мрънкат? Нашият като се размрънка гледам да го гушна, но естествено не винаги успявам (аз или някой друг), а и не съм сигурна, че е добра идея. Той вече будува с часове. Уж не свикват на ръце като толкова малки, но подозирам, че това е една от поредните грешни мантри, които сме чували по семинарите и лекциите…

За храненето с АМ също имам въпрос - вашите бебета заспиват ли по време на хранене? Нашият хапва малко, заспива, сменяме му памперса по средата на храненето за да се поразбуди, после евентуално пак хапва. Едно хранене може и към 1 час да отиде…А често се случва уж заспал, слагаме го в кошарата и той след 10 минути пак ревва за храна. Ех, да можеше наченато АМ да е годно наистина няколко часа, щеше да е доста по-лесно.

Нощни хранения продължава да има към 00:30-1 и към 3-4. Не си представям как ще ги махнем.

Честита рожба, Пилала! Да сте живи и здрави!

И моят яде около час, умишлено взех шише, което не се излива и ако няма засмукване не пуска нищо. Нагласям си една завивка/играчка/хавлия около детето, подпирам си шишето и си яде спокойно, без да стърча около него. В алиекспреса дори има "ръце държачи", които държат шишето вместо вас. Видях ги при първото дете, че мъжът ми се шегуваше, че някой ме е изпреварил в "инжинерната мисъл" 🤣

Като е буден или е на люлката-шезлонг или си седи на дивана.

Здравейте дами,
Аз не съм писала от 4тия месец, но редовно ви четох и съпреживявах вашите истории.
Честито на всички мами! Нека децата ви да растат здрави, усмихнати и щастливи!
Включвам се да кажа, че и аз родих с планирано секцио на 12.08 в 12:01, 4060 гр, 53 см, момиче, кръстихме я Кариса. Много ми се искаше да изчакаме поне до 16ти, но лекарите не искаха да рискуват толкова близо до термин, аз бях с ниска плацента и голям риск от кървене (което се и случи), но лекарите бяха големи професионалисти и се справиха перфектно. Извършиха операцията за 45 Мин, показаха ми я още като я извадиха и се чудих как се е побрала в мен 😂 мъжът ми последният месец ме питаше: къде ти е тялото, защото цялата бях един голям корем.
За щастие кърмата тръгна веднага, сложиха ми я на гърдите веднага като ми мина упойката. Кърмя я, но и дохранвам с АМ, защото особено в началото не и стигаше. Сега се цедя от време на време, като искам зърната да починат и изцеждам 100 мл от двете. Пък и исках да и засека колко яде. В началото записвах всичко, но не се получава с графика при нас, тя яде дълго и спи по 3/4 часа, затова реших на поискване, като гледам най-много 1/3 за деня да е Ам, а останалото да е кърма.
За престоя в болницата (МД Варна) има много какво да кажа, но само ако някой се интересува, че е доста дълго за обяснение.
Бяхме на преглед при педиатърката на 8ми ден, тогава падна и пъпчето. Лекарката беше във възторг от рефлексите и подвижността на Беба. Имам чувството, че не е на 2 седмици, а на 2 месеца 😂 Заглежда се от няколко дни насам, слагам и от черно белите картинки, и така я забавлявам за момента. Много ги харесва, зяпа ги с много смешна ококорена физиономия, с тях си и заспива като се измори. Будна е по около час и половина през деня, даже 2 понякога и по 1час през нощта.
Лицето ѝ го чистя д преварена вода, а за очичките с физиологичен разтвор, че си беше полузатворено едното в болницата.
Имахме жълтеница, но ми се струва че е минала, лекарката каза да и пратя снимка другата седмица да види дали се е махнала.

Пилала и Ирин честито! Да са ви здрави бебчетата и вие бързо да се възстановите!

Irin_A, честито бебче!
Би ли споделила, моля те, за МД Варна какви са ти впечетленията!

Пилала, честито бебе Филип! Irin_A, честита Кариса! Да са здрави и всички да сте много щастливи! 💚💜

Момичета, след почти месец цедене и дохранване с АМ, снощи и двете ми момчета сукаха! Имам надежда. Не знам на кого ще е полезно това споделяне, но дано да е.

Относно зърната, в началото всяко кърмене е като 'минно поле' и може да се разранят много бързо. Аз по тази причина (и не само) нося през цялото време денонощно вече повече от месец оформители за зърна. Бях си купила и колектори, и двете неща на Медела, но така и не ги отворих. Разликата е в отвора за зърната, на колекторите е по-голям. Такива ползвах с предното ми дете. (Оформителите са по-скоро за носене преди раждане при вдлъбнати зърна, така си и останах с тях.) Така зърната не се търкат в дрехи и други материи, изложени са на въздух и зарастват бързо. Ако някой иска колекторите в София за 25 лв. неотворени, пишете ми.

Храня от шише, но не с най-малката дупка. Просто с две бебета няма да имам шанс с мини дупките, които пускат по капка на минута. Ако бебенцето е малко на кг, според мен няма смисъл да се мъчи с най-трудния биберон, особено ако е с жълтеница. Моите бяха станали абсолютно летаргични, можеха да спят по 6 часа без да проявят интерес към хранене, а точно трябва да се хранят, за да излязат от омагьосания кръг на жълтеницата. И каква е толкова ползата от вода със захар или глюкоза, вместо мляко? Нима бебето има сили да приеме и двете? Ще е едното за сметка на другото, а аз не съм склонна да го лиша от ценна храна. В родилното ги сложиха на лампа за по 2 часа. Ако скоро са ви изписали, имате право да се върнете и да поискате пак да ги изследват с довод задълбочена жълтеница и да ги сложат (отново) на лампа. Ние щяхме да го правим, но се отказахме поради ред обстоятелства.

Връщаме се от преглед в болницата , където е роден.Казаха никаква глюкоза , мериха му билирубин-в норма си е.Казаха кърмене , да си хапва добре , напълно достатъчно е.

Честити да са малките Филип и Кариса! Да растат здрави, силни и щастливи!

Гери, и нашето яде горе-долу по това време и ние не знаем как ще махнем поне едното нощно хранене. Твоето колко яде на едно хранене? Нашето яде по 100 мл вода плюс съответното количество прах АМ (машината позволява да се натамъни така, тя си калибрира колко прах да сложи за 100 мл вода). Тоест сега яде 7 пъти по 100. Малко е повечко от предписанието на кутията, ако предположим, че то би било 5 по 120 за неговите седмици и килограми. Но наистина не виждам как ще станат 5 по 120... Ако някой успее да направи тая еквилибристика, да сподели...

Гери, на какво мляко е твоето? Ние сега взехме Аптамил Пронутра, 4то мляко от началото. И акането все така се случва рядко...

Нашето не будува дълго, уж по това време го очаквах да будува, но си спи. Той става гладен (като вълк), яде и заспива на шишето... аз му казвам, че чийтва, защото хем яде, хем спи...

Сега отивам да му взема играчки и книжки, че сме го оставили без нищо. Едва вчера успяхме да го сложим на активната гимнастика, която почиствахме и сглобявахме от две седмици... и тя се оказа голямо разочарование за мен. Леля му и чичо му са дали сума ти му пари, а тя изглежда все едно висулките са от битака купени, дизайнерът ди е оставил ръцете и акъла....

Кажете повече за будното време и забавлението, за това как си общувате, гукат ли, усмихват ли се... моето нали е юлдко в августовската тема и нямам търпение да порастнат всички и да си говорим повече за психоемоционалното развитие и по-малко за манджи и акане...

Правите ли масажи и гимнастики, ние не правим нищо специално, освен каране на колело, раздвижване на ръчичките и носене във всякакви пози, горкото имам чувсвото, че е оставено на самотек, но много праче за ядене, като се събуди, после спи и връща мляко,.ако го рабчзбуташ след хранене... не виждам кога да го масажирам... Едва успяваме да го оставим по корем за няколко минути, ревящ за храна....

От операцията и лекарите, които я правиха нямам никакви оплаквания. И двамата бяха страхотни - д-р. Костов и д-р. Димитрова ( тя е завеждащата на отделението) Златна жена! Нея няма да спра да я хваля на всички!
2 дни ме държаха гладна като акушерки, санитарки и лекари през няколко часа ме питаха дали съм отделила газ.
На вторият ден вечерта д-р Димитрова дойде да ме види и ми прегледа корема със стетоскоп. Оказа се, че червата са ми проходими и съм можела да ям през цялото време.  Накара ги да ме нахранят и цяла нощ отделях газове
Тя ме пита дали някой от колегите и ми е преглеждал червата (те правят визитации 2 пъти на ден), а те само ме почукваха по корема (който биеше на кухо като тъпан) и се смяха.... и казваха, няма да яде. Как може в болница най-доброто решение  за отделяне на газ да е чай с мед? Та благодарение на нея ме нахраниха.
Също младият персонал е доста дружелюбен и вежлив, не мога да кажа същото за повечето по-възрастни. Някои от тях се държаха направо грубо и се сопваха при най-малкото нещо.
Всяка акушерка е с различно мнение, как се сменят памперси, кога да се храни, как да се къпе, как да се приспива. И ни се караха ако не следвахме техния съвет, а на някоя друга.
Никаква информация не дават, дори и няколко пъти да питаш, само най-основното.... На съквартирантката ми и казаха вечерта преди да ни изпишат, че бебето и е с жълтеница... Само за моето бяха казали че има, но не предприеха нищо чак до въпросната вечер преди изписването.
Тогава ни докараха лампата в стаята и ни накараха ние сами да си слагаме бебетата вътре на 3 часа... Няма да обяснявам колко сме плакали и как ни се късаха сърцата всеки път като бебетата плакаха като станеше прекалено горещо вътре. Акушерката я мързеше да идва да ги сменя тя, и ни научи как да я пускаме и спираме тази лампа и да им слагаме маската. И пак получихме лампата защото познавам завеждащата на неонатологията и като дойде на визитация се учуди, че досега не са ни сложили бебетата на лампа, че да падне билирубина....И на двете бебета беше над 200.  И тя беше човекът, който съобщи на съквартирантката ми, че бебето и има жълтеница.
Съпругът ми видя бебето веднага след раждането, като я повиха и му я показаха за 1 мин. През следващите дни ги питах дали мога пак да му я покажа от разстояние и чух репликата "Нали я е виждал веднъж вече".
Държаха ни като затворници по стаите и ни се караха като ходихме при някоя от другите родилки с които раждахме в 1 ден. Било "забранено" според една от възрастните акушерки. Младите ни засякоха в съседната стая и нищо не ни казаха.
Трябваше да ми промият раната и да ми махнат дренажа, звънях няколко пъти и забравиха... чак последната вечер. Същото се случи и с абоката, който не ползвахме след 1вия ден, за да можем да кърмим, махнаха го на 4тия ден вечерта...
И още доста други дреболии, но честно казано съм ги позабравила вече... Важното е че благодарение на няколко човека бебетата са ни здрави и ни изписаха на 5тия ден, но със сигурност вече ще си имам едно на ум следващия път като раждам там.

Честито на мамите на Филип и Кариса!
Magrar, кой ви сменя 4 пъти млякото? Много честа ми се струва тази смяна на мляко?
Бебо имаше 2 дни не беше акал и от баткото зная, че панда пробиотик го караше да ака често и затова при него не го давах(той си акаше). Взехме за бебо и още на същия ден си се изходи. Двата дни правех и лек масаж на коремчето. Сега всеки ден му разтварям по едно саше в млякото и няма пропуснат ден в акането също. Разбира се, за това също се допитах до педиатърката, от нея зная, че мляко се сменя веднъж-два пъти.
Тези дни ще извадя активната гимнастика от бати. Днес му сложих две играчки на количката, че вече забелязвам се заглежда и размърдва ръчички. Иначе и кое нищо не правим, оставям го на пелена на дивана да си лежи и бодува. Само ако мрънка е в някой от нас за малко и после пак си го оставяме. Още е горещо за слинга и няма как да го нося и в него. Често сме навън с количката и там му харесва много, спокоен е.

Ирина,честита Кариса! Моят е на самотек, покрай двамата батковци само си лежи в другата стая,като е буден. Вече започва повече да будува и ще извадим шезлонга при нас,ако оцелее от по-големите. Иначе с баткото ходех на гимнастика в Токуда, понеже се налагаше кратка физиотерапия в началото и там му правеше гимнастика около час. Самата физиотерапевтка ме предупреди,че заради това,че от толкова рано са започнали упражненията(от 10-ти ден) ще започне да прави по-рано неща от връстниците си и беше така: пролази на 6м,изправяше се на 7-8м и проходи сам на 10м. Но сега не съм ги започвала, а и съм позабравила точна последователност на нещата. Играчки още не съм му слагала,струва ми се рано. Тя ме беше предупредила да не му слагам въртележка и подобни преди да стане на 3м, понеже си изкривяват погледите да ги следят и не им е особено полезно.

Включвам се с бърз разказ за моето раждане.
На 23 в 5 сутринта, ставам до тоалетната и забелязвам, че тапата ми започва да пада. Така през целия ден продължи да изтича въпросната слузеста запушалка. До 12 вечерта никакви болки .. нищо. В 12 обаче се започват през 15 мин. увеличаващи се по сила  билки в кръста и корема долу ниско. Започнах да засичам и да чакам. Не беше фалшива тревога. До 3 и 30 сутринта течението се увеличи и болките ставаха все по-силни. В 4 пристигам в болницата с 3 см разкритие. Приемат ме и чакаме. Бях разочарована очаквах повече сантиметри. Започва разходки по коридора на болницата и така до 12 на обяд, където разкририето е вече 6 см. Всичко се случва бавно(поне според  мен). Преглеждат ме отново и см са 7. НО...ИМА ГОЛЯМО НО.... Главата е горе високо, мехура е запазен, шийката не се е изгладила... Всеки преглед за разкритие е брутален... а пукането на водите още повече. Следва банка с окситоцин 5 единици и се започва забавната част... шийката все още не се скъсява, на всяка контракция лекарката ме бъркаше отдолу какво прави тая жена не знам, знам само, че болката не мога да я опиша и сравня с нищо. Започва се напъването... нищо общо с първото ми раждане при което с три напъна и родих дъщеря си. Тук напъването беше поне 30 мин, като колкото повече се опитвах да напъвам с корема,  толкова повече не ми се получаваше, не знам защо.. знаех много добре как трябва да напъвам. Една епизиотомия и още напъни по-късно се появи бебчо. Шевовете са малко, не ми създават никакъв дискомфорт. Вече съм добре и все по-добре ще ставам,  но нищо общо с първото ми раждане. И двете доста болезнени, но в  различните фази на раждането. Едно мога да кажа. Няма да се върна трети път в родилна зала. 
Изживяването е уникално, но два пъти ми стига. Шегата настрани, всичко си заслужава, забравя се наистина всичко. Малкото ни момче е много чакано бебе и много мечтано. Сбъднах мечтата си да имам две деца, момиче и момче и сега ще се наслаждавам на всеки миг с тях. Това е моята история. Благодаря на всеки, който е стигнал до тук !

Мама Лиса благодаря ти за съвета, ще го имаме предвид, като се завърне неонатоложката, на която имам доверие, ще я питам.

То е дълга история, два пъти го сменя лекар, два пъти ние го сменяме по различни причини, но 3 от млеката са Аптамил, тоест не е чак толкова драматична смяната (си мисля да се успокоя).