Още веднъж ще кажа, че моето дете беше жестоко нахапано от глутница улични кучета - не беше до смърт, само защото се е намесил случаен минувач. И единственото, с което детето е предизвикало кучетата, е, че е бягало - у тях се е задействал ловният инстинкт. Не ги е нападало, не ги е замервало, не ги е дразнило. Дори не ги е видяло, преди до го погнат. Значи, в случая детето ми не е виновно - естествено е децата да тичат. И кучетата не са виновни - естествено е да ловуват. И какво правим в такъв случай? Нека ми кажат природозащитниците. И особено много ще съм им задължена, ако го обяснят на детето.
Навсякъде в цивилизования свят бездомните животни се прибират, изчаква се някакъв срок, в който някой може да ги осинови, да ги прибере в дома си и да се грижи и отговаря за тях. Ако не се намери осиновител - се приспиват завинаги. Не се пускат отново по улиците. Какво, че са кастрирани. Не ни изнасилват, хапят ни.
Защо у нас не се прилагат тези правила? Очевидно, заради нечии финансови интереси - ще прибира, ще ваксинира (или не), ще кастрира (или не), ще отчита, ще прибира пари, ще пуска пак по улиците, пак ще прибира... добър оборот става. Пък децата... кучета ги яли.