Изневярата и след това ...

Ти хубаво си ги молела да се разведат, но като голяма. Никой не знае какво би било, ако майка ти заживее с друг мъж, и роди от него още едно-две деца…. Вие може да смятате за грешка решението на жената да не се развежда, заради детето, но има още една  масова грешка - залитане в другата крайност. Нов мъж, ново семейство, нови деца. Старите - абе…квот, такова. Немалко жени попадат от трън на глог и вие това го знаете.
Вчера гледах много хубава картинка, отразяваща ползите от чуждите съвети - един жираф се кисне в морето, останалите животни стоят на брега:
- Елате бе, не е дълбоко!

И двата варианта идват с негативи за детето. Никога не знаеш кой е щял да бъде по-щадящия, защото можеш да минеш само през единия. Затова и най-добре да няма изневери.


Затова за мен е важно жената да има финансова независимост, за да не изпада в ситуация да избира едното за сметка на другото.

Казва че търсел тръпката, емоцията от мозъчната химия на първоначалното влюбване. Защото затънал в скука и еднообразие в брака.
Комуникацията с него не е много лесна по темата, защото типично за мъж, а още повече за него като характер е че трудно вербализира емоциите си, както и трудно говори за психологически подбуди и процеси.
Аз не мисля че залитам в крайности. Аз така си функционирам. С наситена емоционалност съм, но и с добър рационален контрол върху емоциите. Е, в драматични ситуации трудничко да се побирам в собствената си кожа, но ...

не му се занимава да говори за тях, защото колкото повече питаш, толкова повече ще се налага да отговаря
+ че очаква в по-късен момент му припомняш неща, които е казал и които тогава вече може да не са му много удобни
затова му е най-лесно да не може да вербализира емоциите

и аз, когато съм сгафила за нещо (каквото и да е, нямам предвид изневяра), не държа да си вербализирам емоциите, защото те обичайно не са очакваните от другата страна, а не ми се занимава да лъжа - затова рязззззко се обърквам и ставам неспособна да говоря с детайли

Може би именно там е разковничето – в рационалния контрол. Ако и той е бил рационализиран и прибран практично в някое чекмедже като съпруг, а има нужда от емоции, топлина, живец, съвсем резонно е да ги потърси.
Също в изказа ви ми направи впечатление на няколко пъти, че НЕ се интересувате и не питате извън вашето време какво прави, къде ходи, с какво се занимава, ако той сам не каже. Това също е вид незаинтересованост, макар да изглежда като свобода и адмирация на личното пространство. Всеки човек, поне малко, очаква любимия му да се интересува от хобитата му, заниманията, общуването му с други хора.

Всички тези анализи винаги са били насочени и навътре към мен. В резултат, мисля си че вече достатъчно добре познавам себе си и разпознавам кога се опитвам да го играя като щрауса .... Сега не мисля че съм щраус ...и по принцип хич не съм толерантна към лъжите, така че не дълбоко в себе си, а на съвсем видима повърхност знам че грандиозни лъжи не бива да се преглъщат.
В същност идеята за развод много силно ме привлича. Емоциите ми теглят в тази посока. С разума си търся причина да му простя.

"защо" няма значение. Направил ли - направил. Да пътува.
Иначе, ти пак можеш да простиш, но това не означава, че трябва да останеш с него. Бъди му благодарна, че си е показал истинското лице и имаш възможност да продължиш напред.

Много рядко има връзки, в които да няма някакво недоволство, недостиг, разминаване. От една страна зрелият човек приема, че не може всичко да е перфектно (стига да не се отнася до за него фундаменти), от друга страна, ако нещо чак толкова му нарушава щастието, винаги може да потърси диалог и решение. И разбира се, накрая, ако вижда, че нещата не вървят и няма да се оправят, да мисли за раздяла. Никъде изневярата не е задължителна, но ако човек си търси оправдание, винаги ще си намери. Хем е по-лесно, хем е "най-доброто от двата свята", докато не се разбере. Пък любовницата, ако смени жената, почти винаги си става точно като нея - с всички битовизми.

Авторке, защо разумът търси прошката?

Изгони го и го тествай дали ще се бори за брака ви. Обикновено такива не са много борбени.

Разводът не пречи на прошката и обратното. И не е задължително и двете неща да са налице.

да, има го и този момент

Не мисля, че трябва да се търсят някакви супер дълбоки психологически причини за действията на изневерителя. Никой не стои във връзка, която не го удовлетворява. Особено в днешно време, когато няма никакви религиозни, обществени или морални проблеми, и когато и "какво ще кажат хората", вече не фактор. И особено мъже. Когато има намесени деца, жените са по-склонни да преглътнат неща и да чакат подходящ момент за раздялата, докато мъжете в това отношение са супер радикални и експедитивни. Така че да не се опитва някой да ми излиза с извинението, че си намерил любовница от немай къде, понеже в неговата връзка му липсвало това и онова. А и след като си е имал липси, и след като е бил неудовлетворен, защо напъва да се връща? Някаква форма на мазохизъм и желание доброволно обратно да се набуташ в гадното?

Иначе съм съгласна, че за да спре да функционира една връзка, принос имат и двамата. Ама авторката може също да си е комуникирала проблемите, липсите, неудовлетвореността, но от отсрещната страна просто да е нямало чуваемост. И какво се случва в тази ситуация - тя не е довела друг мъж, тя не е прекратила връзката, когато решението е било нейно. Следователно вече от каквото и да се оплаква, тя е една проста лаладжийка, последствия след думите ѝ няма да има, така че просто да я оставим да си помрънка, пък то ще ѝ мине.

Докато изневерителят е съвсем друга бира, той е показал вече, че е способен на радикални действия, и жената, която се съгласи да остава с него, оттук нататък трябва да му се върти на пета и да е постоянно на тръни дали той няма да реши, че нещо му липсва или че някак си се чувства неудовлетворен, защото стане ли така, веднага ще изневери отново. Е, аз в такава позиция, да слугувам на някой, който ми е показал, че може да сме смени с всяка друга, доброволно няма да се вкарам. И не разбирам и авторката какво го мисли.

От всичко, което прочетох, виждам една жена с висок интелект. Виждам и обичаща, въпреки грешките на мъжа, жена. Виждам и че има много хубаво през тези всичките години, което не пуска нея, а може да не пуска и него. Има мъже, които обичат силно, въпреки че са залитнали. Струва ми се, че този мъж я цени като жена и съпруга, въпреки, че си е реализирал допамина по този болезнен за нея начин. Авторке, всеки пише от нивото на собствения си интелект и сърце - възможността или невъзможността да прощава. Трябва да не решавате нищо сега, това със сигурност е правилно. Предателства има много на този свят, включително и във връзки, които изглеждат перфектни, не е само изневярата. И не означава директно успех бракът без изневяра, може да е много по-лошо в сравнение с паралелната връзка на мъжа ви, може да е 100 пъти по-тежко предателство. Не слушайте никого, точно това е великото в този живот, че можем да обичаме и да ни обичат, въпреки. “Заради” всеки може, ама колко е любов? Всяко нещо, дори и най-лошото има в себе си урок,  това е вашето препятствие, ако този мъж все още ви обича, трябва да успеете заедно да преодолеете ситуацията, защото е видимо, че вие също го обичате. Много удобно хората подскачат при изневярата, а остават равнодушни към всичко друго, случващо се зад стените на домовете им. Но с този човек ви свързват толкова години и хубави емоции, от друга страна. Всичко в живота е съвкупност от много фактори, както е при здравето, и трябва да се отчита всичко. Да изневери човек на себе си е най-страшното нещо. Ако откажете да се борите, докато все още го обичате, краят ви вече е сигурен. Сега не е, не знаете причината за изневярата. Нищо не предприемайте сега; това, че е сгрешил, включително и по този път, не означава автоматично, че не държи на вас и че не си обича семейството.

Да.
Трудно се гради финансова независимост, когато тя първоначално е осигурена от финансово независим партньор. По-заможният й съпруг предлага охолен живот на двора с децата, посещения на салони и работа по малко, колкото да има с какво да се занимава, да й тече трудов стаж и да е спокойна, че ако се случи нещо, все пак не е на улицата. И в аналогични ситуации жената трябва да избира между живот на заплата с децата и 10-годишна запазена шкода фабиа или да продължи да плаче, но в кадилак.
Въпрос на гледна точка е. Ако от комфортна къща се преместиш в панелката под наем, усещането е, че си на улицата. Ако ваканциите на острови се заменят с такива на Обзор - изобщо не е същото.
И още един разпространен вариант - бизнесът е семеен, успешен, и двамата помагат, но ако се разделят, става сложно и с бизнеса. Или основното отива при единия, или по-добре да си простят изневярата и да продължат да го въртят заедно.
Хубаво е да се събират така, че и той да не брои стотинки пред принцесата с фирмите, и тя да не го е чакала цял живот, за да се качи на самолет до Италия, но като се научиш да ядеш скъпа храна, после все някак страдаш за нея.

Дренка, оттам е дошла поговорката: "Обърне ли се колата - пътища много". Никой не знае после другите варианти, освен този, по който е поел. Но ти като специалист, сама знаеш, че ако нещо не се търпи, то приключва. Тоест във вариантите, в които хората остават заедно, те някак си успяват да се изтърпят за дълъг период след това премеждие. За себе си мога да кажа, че положението хич не се търпи и въобще шанс за оставане заедно е равен на някакви мъчения. Да, разбирам и осъзнавам, че за децата можело да е по-добре да няма развод, но като се налага - най-добре е за всички.

Сигурна съм, че в моя случай преди години ако бяхме останали заедно, щяхме да живеем по-зле и от родителите на Фрау К. Кому е нужно това?