Изневярата и след това ...

Е вече е поставен пред избор, тя и да не му изчезне тръпката веднага... ако я обича и ако не иска да си разваля семейсството както твърди - ще зареже любовницата.
Не го мрази, защото подсъзнателно не може да повярва и отрича факта, че я е предал и е поддържал връзка с друга жена. Едва ли се страхува да му се ядоса... може би емоционално е толкова изтощена, че не може. А и този човек 17 години й е бил опора, най-близкия човек...

Това е реалното чувство. Страх от раздяла, самота, промяна, наранено его. Но ядосването и гневът са си там.

Разбирам защо авторката се опитва да получи отговори и да разбере. И аз бих направила същото на нейно място. Бих се опитала да разбера какво го е накарало, как се е стигнало до това и т.н. Понякога хората умеем много да се заплесваме. Отвън с хладен разум ни се струва асбусрно, нагло и грозно поведението на човека. Отвътре той се замотал с някаква мома и даже не е разбрал кога и как е прекрачил границите. Кой знае как е успял да се самоубеди, че това, което прави, не е толкова лошо.
Но да се опитам да го разбера и той да ми каже ми липсва ми тръпката - това не знам дали бих могла да преглътна. Бих могла да разбера, ако сме загубили близост, ако се е чувствал недобре във връзката ни, даже мога да преживея, че вместо да го каже, е направил някаква тъпотия. Ама липсва ми тръпката, което в превод е "миличко, доскуча ми" за мен е толкова неуважително, че не мога да си представя да искам повече да имам отношения с този мъж.

Какви пет нощи, тя написа (ако си спомням правилно), че ще и трябва към 1 година, за да реши дали да се разведе ..

По принцип всеки казус винаги е многопластов и има много гледни точки. Аз лично съм много за нещата да се анализират, да се търсят причини и да се осмислят последствията, вместо директно да се реже от кръста. Най-малкото можеш да си извадиш поуки и да промениш себе си към по-добро. Най-лесно е да кажеш - изневерил ми е защото е боклук. Е да, ама мъжете и те са хора с разум и чувства, колкото и примитивни да се опитват да ги изкарат тук. Когато осмислиш причините на другия да те нарани по даден начин, първо осъзнаваш, че неговите действия не са насочени към това действително да те нарани, а са отражение на неговият вътрешен свят - травми, комплекси, липси и пр. и след това вече идва и прошката. А тя е много полезна, защото освобождаваш себе си от голямо количество негативна енергия. Което не означава да стоиш в разбити и безсмислени отношения, а да продължиш напред в мир със себе си, без значение дали това напред включва дадения човек или не.

Calma за мен се чуди как да си спаси брака и никой не може да ме убеди в противното. Щом я е страх да го притисне да сложи край на паралелната си връзка, за да не вземе вместо това да реши да сложи край на брака си, тя нито е готова, нито иска да се разделят и индиректно му показва, че е готова да си затваря очите за забежките му само и само да не си тръгне. Или поне той това вижда, дори и тя да не иска да изглежда така.

Сам не можеш да спасиш никакъв брак. Той е за двама. Ако другият се е отворил към връзка с друга жена, полезния ход е да бъде пуснат по пътя си и да си изживее каквото има нужда.
Това го подкрепя и много изчетена литература от мен по въпроса преди години.
Има иначе в Щатите някакви лектори, които проповядват как да не се разведем НИКОГА, пълни със сектантски идеи и трикове как да си затваряме очите, че партньора лъже, кръшка или краде от семейния бюджет. Ама това дали го иска някой?

Да, и според мен, за да стане това спасение на брака, това възкръсване, трябва първо да се изгори до основи. Някой беше писал по-назад какъв е смисълът да се разделят уж, като нейната цел е да е временно. Идеята е да не е временно и тя да е готова той да не се върне, а може би дори и тя да не се върне, защото е осъзнала, че й е по-добре без него.

от многото философски аналализи накрая тя ще спре да му рови в телефона, той ще се крие по-добре, всеки със хобитата си и самостоятелното свободно време..
ще изкарат поне още толкова години заедно, щастливи за пред хората, с добре затворени очи...

А защо най-доброто да е да прекрати брака си? Очевидно тя в момента е неспособна на тази стъпка.  На нас ни е лесно, ние чувства към този човек нямаме, история с него нямаме, готови сме да го натирим на секундата. Тя очевидно има неща, които я задържат, които не ѝ позволяват да си тръгне. Ако не иска да прекратява тази връзка, да не го прави. Ако иска да му прости, да му прости. В крайна сметка важно е нея какво ще я накара да живее в мир със себе си и да бъде щастлива, а не нас.

Ако го успеят, защо не? Което е нетърпимо за един, може да е мечта за друг. Само да няма вечни страдания.

Mosquita, мъжът й е този, който е прекратил връзката си с нея. Това, че тя ще я пази зорлем е с предизвестен край. Но при здрави нерви може да пробва.

Е, то може би това е целта. Защото иначе, ако си отворят очите, трябва да разберат неща и вземат решения, които не искат да разбират и да взимат, включително и за себе си, не само за другия и за семейството. Това се разбира от постовете на авторката.

Защото ми е трудно да повярвам, че се съжителства в мир и хармония с човек, на когото ясно си показал, че не можеш без него, каквото ще да става и каквото и да прави.

Аз мисля, че тя вече е взела решение да запази брака. Чака него дали ще направи същото или ще избере другата. И вече ще действа според това, което той реши. Донякъде логично. Аз в началото останах с впечатлението, че той също е избрал да си запази семейството, но после тя писа, че го чака да прекрати връзката...

Той чака нещата да поутихнат и да си заживее спокойно и с жената, и с новата тръпка. Скандали да няма, толкова са лесни мъжете

[quote author=cashmere link

Calma за мен се чуди как да си спаси брака и никой не може да ме убеди в противното. Щом я е страх да го притисне да сложи край на паралелната си връзка, за да не вземе вместо това да реши да сложи край на брака си, тя нито е готова, нито иска да се разделят и индиректно му показва, че е готова да си затваря очите за забежките му само и само да не си тръгне. Или поне той това вижда, дори и тя да не иска да изглежда така.
[/quote]
Той няма колебания за това дали да остане в брака. Той иска да остане в брака. В тази връзка не се страхувам да го притисна от страх че може да си промени решението. Не искам това решение да е взето под моя емоционален натиск върху чувството му за вина или малоценност. Искам той също да узрее за новата форма на взаимоотношения, която ни предстои. Това не става под натиск и не става бързо.
Да, опасявам се и той да не възприема това като готовност да си затварям очите. За това периодично водим разговори кой как се чувства и вижда нещата. Няколко пъти съм му казала че съм готова да приема решението му да си тръгне, и че не съм и няма никога да приема да продължи да ме лъже.

Как си представяш "новата форма на взаимоотношенията ви"? Наистина ми е много интересно?