Изневярата и след това ...

Не е и много 6 месеца. Къде намират толкова време хората, че и за паралелни връзки. Ние все нещо правим след работа или на плаж се ходи или на спорт или нещо друго. Само в едната обедна почивка един бърз секс не го виждам много много, пък и да се яде трябва, аз гладна по мъже/жени не бих тръгнала:)

За времето след работа никой не му е държал сметка,тя си го каза,че е имал пълна свобода и не се е интересувала.

вряла и кипяла съм в подобна ситуация, но аз съм непоколебима да съхраня психиката и достойнството си..

Ами ...бяло Ви завиждам че всичко е зад гърба Ви и че решението е дошло лесно и категорично.

категорично да, лесно не..
иска се доста сила на характера..
няма лесна промяна, особено така кардинална..
просто избрах да спася себе си, пред брак, който не струва..

Бракът ясно. Трудното е, ако обичаш човека. Тогава решението е трудно. Като страната на изневерил мога да кажа, че ми простиха и искаше да запазим връзката. Реших, че нещата са счупени и никога няма да има пълно доверие межди нас. Тръгнах си. Още имаме вид обич   и уважение помежду си. Но не сме заедно.

Трябва да обичаш повече себе си.

Да … но 17 години, това е много време, в което жената е обичала този мъж и детето си, навярно повече от себе си, сега тая любов към нея ще мине време докато я намери отново.

Аз разбрах, че връзката е прекратена, след като е станала известна на съпругата. Как така имате съмнения, че я продължава?  Ако връзката с любовницата е толкова искана, то този мъж не иска семейството си, а само играе игрички, считайки съпругата си за нищо. Това вече не трябва да се позволява, това е подигравка.

+1. Все семейства над 15+ години. Едно очакване, че жена му ще прояви търпение и разбиране, като да му е майка. Нали го обича...

Аз не мисля, че на хората, които дават директни или индиректни съвети за раздяла, им е много лесно, понеже не го преживяват те това в момента и не те обичат този мъж. Просто са обективни. Защото какво значение има, че и двамата искат да запазят брака, ако причините им да останат в него и представите какви трябва да са им взаимоотношенията оттук нататък са коренно различни? Единият ако отново търси любов и взаимност, а другият иска да се забавлява, но е решил, че е по-изгодно да стои в брак, за да не го притисне някоя друга с претенции за деца и битовизми, как точно ще намерят допирна точка?

Освен това проблемна връзка може да се оправи, само е във възможностите на някой от партньорите да промени нещо. "Липсва ми тръпката от влюбването" не виждам авторката как може да го поправи? Тя буквално няма как да му я върне тази тръпка. И ако се приеме, че сега си я е намерил човекът и се е наситил, какво може да направи авторката, ако след години пак му залипсва?

А и класиката - той не може да споделя, не умее да говори за чувствата си. Перфектното обяснение на човек, който просто няма какво да каже, защото е отделил точно нула време за някакви анализи какви са му чувствата и дали си струва изневярата. Как точно си го представя авторката - стои си някаква жена, идва един с багаж (брак и дете), дума не обелва, защото той нали за чувства не може да говори, обаче на тази жена нещо изведнъж и прищраква и се хвърля да правят секс. И така вече няколко месеца. Изневерителите са майстори да разказват цели романи на любовниците си за това колко нещастни са вкъщи и колко са им благодарни, че ще ги спасят от тези безкрайни мъки. Затова още в началото посъветвах авторката да седне да рови и след като тя вече разполага с една версия, да провери пък каква е била дадена на любовницата, за да я накарат да влезе в тези взаимоотношения. Защото съм сигурна, че коренно ще се различават.

Обаче от последните постове на авторката оставам с впечатлението, че тя в момента се изживява като героиня от романтичен филм. Мъжът е изневерил и се очаква за него това да е било някакво дълбоко разтърсващо преживяване и след него той да оцени, че семейството му е най-важното нещо в живота, че другите жени с нищо не са по-добри от жена му и следователно той повече никога няма да допусне такава огромна грешка. И тогава авторката ще си го прибере с отворени обятия и ще си остареят заедно. Обаче мъжът не дава наченки на подобни осъзнатости, затова го тормози всеки ден с разговори и анализи, за да го подтикне да стигне до правилните изводи.

Аз си мисля, че мъжът не желае да говори за чувства, и използва като оправдание, че си е такъв, но просто премълчава и крие истината, защото ако я каже, ще трябва на секундата да си събира багажа. Това положение в момента го устройва. Защо да си разваля рахата...

Авторке, първо се увери, че е приключил с другата, преди да му простиш. Ако трябва ще дебнеш, ровиш.

Преживявала съм подобно нещо, с тази разлика, че беше връзка от 6 години. В момента, в който разбрах, че има друга жена, под каквато и да е форма, чувствата ми се изпариха. Все едно нищо не е било. Много неща бих простила, но не и изневяра, дори и да искам.

Жената може и да си вземе решението за себе си лесно, но в такива връзки са въвлечени родители, деца, приятели, сестри, братя, техните деца, на които са лели и чичовци и въобще една камара народ, който има да цъка, да накланя глава, да дава идеи за прошка или пък шут на мига, да делят пари, да местят дивани, да предупреждават, че са знаели винаги, че оня не е читав, тя не е читава да го смята за читав, вдигат кръвно, после реват, после мълчат... Даже и колегите и съфорумците са с мнения по въпроса.
И жената, освен че взима важни решения, започва да се бори и с цялата тази дъндания, която трябва да е на заден план, неясен фон, но не е. Особено пък на детето какво да се каже?! Баща ти има друга и не е казвал или някаква измишльотина, че си хвърля чорапите и затова майката се развежда?!