Какво би казало детето, което беше тогава, на човека, който си днес? 🤔

  • 5 137
  • 87
# 15
Щеше да каже: все същата патица си Joy
Долу - горе и при мен така Laughing
Виж целия пост
# 16
Щеше да попита "какво стана с теб? Преди беше по-добра"
Виж целия пост
# 17
Много си готина! Кефиш ме Grinning
Но защо си се укротила? Защо загуби време и амбиция? Можеше много повече
Виж целия пост
# 18
вашите „тогавашни деца“  много мъдри, бре!
аз имах прекалено лесен живот докъм 20 годишна, та не си спомням някаква голяма...огромна мечта да съм имала...
но, все пак- на прима виста, ако ме заговори тогавашното дете, би казало: „ добре, поне ,че започна да мислиш със собствената си глава, за собствения си г*з “
Виж целия пост
# 19
Аз бях доста мъдро дете за годините си. С времето оглупях.
Виж целия пост
# 20
И аз тъй...
Виж целия пост
# 21
Не мисля, че би ми казало нещо. Детето, което бях тогава не се занимаваше много с възрастни. По- скоро би ме подминало, което на този етап ме устройва, тъй като възрастният, който съм сега не се занимава много с деца 😬
Ако говорим за сбъдването на детски мечти- моите се меняха всеки месец и бяха наистина грандиозни- къщи, кариери, домакински задължения и пр. изобщо дори не са ми били в полезрението Joy В мечтите си бях нещо между Мария Кюри и Индиана Джоунс, само че по- умна от нея и по- готина от него. Можех да пътувам в пространство- времето и имах верни приятели- от вождове на индиански племена, до астронавти. Навсякъде ходех с черната си пантера, която ме слушаше като цирков пудел, а косата ми беше като на Рапунцел...
Виж целия пост
# 22
Браво, отслабнала си и носиш дълга коса без бретон, напук на мама 😄 Как ти дойде наум да станем това, нали щяхме да ставаме стюардеса през лятото и медицинска сестра през зимата? Как изпусна принц Уилям, беше ни в кърпа вързан и само чакаше да пораснем. Обаждай се на баба по-често, обича ме повече от целия свят.
Виж целия пост
# 23
Бях убедена, че като пораснем, ставаме майките си (коса, очи, глезени, физиономии) и щях да се изненадам, че съм станала нещо различно.
Виж целия пост
# 24
Ооо, много щеше да е гордо, че имам семейство! Като бях малка изобщо не вярвах, че някой ще ме хареса и ще иска да се ожени за мен Simple Smile Че и деца имам, хубав дом и работа, приятелки ... абе, няма на какво да се намръщи, самочувствието ми като дете беше много ниско.
Виж целия пост
# 25
Живееш сама? Уау! Имаш куче? Супер! Оставяш разхвърляно, когато искаш? Еха!
Виж целия пост
# 26
Детето, което бях, много би се израдвало и на мен самата, и на света, в който живея. Много от нещата, с които днес ежедневно боравим, тогава бяха само мечти от научнофантастичните книги - мобилен телефон, видеовръзка, прахосмукачка робот, музика навсякъде с теб, съдомиялна, възможността да си поръчаш всичко до вратата, мигновено пристигащи писма, дистанционни, PS  Smile  Така че моето малко "аз" би вървяло наоколо възхитено и със зяпнала уста. А като разбере, че няма униформи и може да се ходи на училище с пусната коса, че съм била на над 100 концерта на "най-яките групи", че съм обиколила повече от 30 страни на 3 континента - тогава чистосърдечно ще ми завиди и ще поиска да порасне по-бързо, за да живее в този свят на чудеса Simple Smile
Виж целия пост
# 27
Аз за това ли бързах да порасна? 😞
Виж целия пост
# 28
Какво по дяволите стана? Къде ти е богатият мъж, защо още не си омъжена и що се трепеш по 12+ часа на тежка физическа работа?
Не мечтаехме за това...
Виж целия пост
# 29
Честно ли за богат мъж си си мечтала Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия