Възстановяване на приятелство - как?

Нямам навика да поддържам отношения, в които вече нещо се е набъркало не както трябва. Ако изпитвам вина за нещо, ще търся начин да се извиня, но дотам. Тия работи да се оправят разни развалени приятелства не са за мен.

HighSpeed,
Разбирам мнението ти и го уважавам, но оставам на своето. Просто защото си представям, че съм на мястото на приятелката на savii_ - обажда ми се след 3 години приятелка и трябва да ми обяснява, че видиш ли заради еди-кой си, който я е тормозил  (били са в обща компания, всеки  лесно е разбирал неща за другия), е трябвало да ограничи и изключи дори приятелства с други хора, по неизбежност. Защо да чакам да видя такава "агония на обясненията", след като е лесно да си я представиш?
Аз лично дори да започне да ми обяснява, бих я прекъснала тактично, че се досещам и може да си поговорим за други, по-приятни неща. Освен ако отсрещната страна усеща необходимостта да ми изяснява.
Друго е, ако не е имало токсични отношения около авторката, просто е изчезнала и нищо никой нищо не знае, явява се след 3 години, и примерно ми разказва  за неудачности или здравословни проблеми (да не дава господ на никого). Тогава да, бих изслушала, и то внимателно.

Зависи от приятелството, но просто да звъннеш да попиташ дали искаш да се видите и да се извиниш, че не си я търсила толкова време, е достатъчно.
Няколко приятелки са се отдалечавали от мен. Едната беше в токсична връзка, аз я търсих, тя изчезна и повече не сме се чували.
С другата след години се срещнахме случайно, седнахме на кафе, извини се, обясни, че е сбъркала и съжалява, станало недоразумение. Аз й казах, че всичко е наред, проявих разбиране, уж да се видим отново и когато й звъннах да се разберем си намери оправдания и повече не се чухме. Но аз вече знам, че грешката не е в мен.
С другите се виждаме в компания и сме на здравей-здрасти.
Честно казано най ми е било болно, че си мисля, че нещо съм сбъркала, но нямам представа какво. Сега вече знам, че изобщо не е задължително.
Имам само една приятелка, с която спряхме взаимоотношения за година поради глупост, тя ми се обади, видяхме се и все още сме приятелки вече 20 години, кумувах й.
Valerie R, токсичната връзка си е неудачност и дори болест, бих казала.

Приятелките не са медиуми, че да знаят какви са ви причините да се отдръпнете. И след като сте го направили, не знам за колко велики се мислите, че някой да е длъжен ви приеме обратно като се примъкнете като плужеци обратно. Така съм разкарвала не една приятелка - има един тип, които като си хванат някакъв мъж, целият останал свят изчезва. Като скъсат - давай да ревем дружно и при следващия - пак ги няма никакви. Е, след 2-3 примъквания и отмъквания, вече не са ми приятелки.

Само едно уточнение, тези три години не са в периода на връзката, а са следствието. Доста се затворих в себе си, когато приключих отношенията, също така, с тази приятелка вече живеехме в различни градове и това допълнително спомогна тя реално да не разбере какво и защо се случва.

Иначе, според мен всички сте прави, най-вече, защото има много различни ситуации и хора. Бих разказала, но не бих ''изсипвала" всичко негативно, няма смисъл, най-много нея да накарам да се чувства зле.

Сега, има го и моментът, че каквото и да планувам, то ще се види и в дадения момент как ще се развие ситуацията.

Всички опити да съживя отминали отношения са били неуспешни. Затова спрях да опитвам. Клишето от лексиконите едно време е напълно вярно - "Скъса ли се едно въже, винаги има възел, няма как да стане отново цяло". Различни варианти съм прилагала - и с обяснения защо така се е получило, и с небрежно обаждане "Искаш ли да пием по кафе". Не става.


Да, това е много грозно, и аз също съм отказвала да служа за рамо за мрънкане и запълване на свободното време, докато се появи следващия.
Много е важно и как точно се е случило отдалечаването. Дали по естествен път, заради ангажименти и различен график и приоритети, или заради нещо в отношенията, което е подразнило, обидило. Ако единия звъни, пише, кани и е активен, а другия отказва или си прави пас, това е различен случай от обичайното разреждане на контактите, продиктувано от обстоятелствата. Но и в двата случая не виждам път назад. Просто при едното си спомняш с лекота и приятно чувство, а при другото с огорчение.

Сави, минах през подобно нещо и много добре те разбирам дори без детайли. Може да е просто токсична връзка, но това  често може да разклати психически човек и да доведе до други последствия  /или обратното, изначално по-уязвим човек се поддава на токсична връзка, която го довършва/. При мен социалната изолация по Ковид докара силна тревожност /имах предпоставки и стана ужас/. Бонус проблеми и напрежение в работа и постепенно стигнах до сериозен бърнаут. Отделно се появиха здравословни проблеми с неясен произход, които ми докараха допълнителна паника. По това време попаднах и в 1 връзка, която се оказа токсична за мен, човекът не беше лош към мен иначе. Целият този микс продължи 2-3 години ми разказа играта, накрая тревожно-депресивно ми беше състоянието, което е много гадно и трудно обяснимо за неразбиращи хора.

В този период се чувствах и изтощена от всичко, едва държах фронта да работя. Както имах малко среда съвсем стана зле, защото нямах ресурс да общувам колкото преди. Сближих се с 1-2 приятелки, с които бяхме на 1 вълна в личен план и си споделяхме. Излизах тук там на онлайн срещи с мъже, повече неуспех. Така се раздалечих именно с 1 приятелка, защото я чувствах по-далеч от моите грижи и не я държах в течение. Усещах, че аз съм го допуснала. Тя е добронамерена и още се виждаме и чуваме, но по-често в компания и по-рядко лично. Малко ми тежи, чувствах вина.   А може би така е трябвало да стане, защото фокусът и актуалните събития при всяка от нас се е изместил.  Така и когато друга позната ми писа ей така какво правя аз не реагирам, просто не върнах съобщение. И т.н.

Всички тези прояви ги приемам като слабост и като се върна назад съжалявам. Но и съзнавам от моя гледна точка, че съм имала обективни пречки. Ако обмисляш дали да потърсиш приятелката, нищо не губиш да опиташ. Дали и какво да обясниш сама ще усетиш.

Аз също мисля, че скъсани отношения трудно се възстановяват. Никога нещата не са както преди. И моето впечатление е, че този който е бил виновен за скъсването на отношенията отново прави същото.

"Извинявай мило другарче, повече няма да правя така..." и оттам-нататък импровизирай.

Авторката, защо ти е правиш това? Минали са цели 3 години, сега си тръгнала да обясняваш и да се извиняваш? Досега къде си била? Аз съм от тези, които трудно прощават. Не бих ти вдигнала телефона, не бих отговорила на съобщението ти.

Благодаря на всички за отговорите и гледните точки!

Ще искам заключване на темата.