Случи ми се нещо странно XXX

Хванах се да подреждам апартамента на майка ми,докато я няма,в лечебно заведение е. Никой друг освен мен няма ключ да влиза. Един ден влизам и с изненада установих,че вратата на кухнята е затворена,а ние никога не я затваряме,включително и аз. Предната вечер имаше силен дъжд,явно е станало течение, защото балконската врата се беше отворила,та не ми е странно, че кухненската врата се е затворила . Странното,че като се опитах да я отворя от вътре беше подпряна със стола,който винаги стои до вратата и го избутах,за да я отворя. Столът е много масивен и тежък,абсурд да бъде изместен от течение,нито вратата може да го отмести по този начин, ако я е затворило течение.

Някой е влязъл през балкона.

Балконът е на 5 не последен етаж,теоретично може да влезе през него само някой,ако се спусне по въже от покрива или от апартамента отгоре,на практика е абсурд,а и защо ще затиска вратата със стол. Нищо не липсва от жилището,то и няма в него нещо ценно.

Здравейте отново. Днес ще ви разкажа история, която обаче не я намирам за толкова паранормална, колкото зловеща 😀 Случи се в детските ми години. (6-7 клас)
Беше зима, декември месец и натрупял сняг. Късно вечерта към 19:00 с една приятелка се разхождахме и решихме да минем през читалището да видим танцовата и да се помотаем. Това се случва на село. На връщане вече сигурно към 20:30 решаваме да се изпратим, като минем по една глуха улица, която свързва двете улици, на които живеем. По всички улици обаче е пусто, няма никакви хора, няма и движение на коли, няма вятър или течение. Просто спокойна декемврийска вечер. По тази средна глуха улица има най - много 2 къщи, в едната от които обаче не живее никой постоянно, от дъжд на вятър идват хора през лятото като на вила. Къщата е с голяма плътна порта, висока около 1.85 м, не се вижда зад нея в двора какво има, отвсякъде си е заградено. В момента, в който минаваме покрай нея и говорим тихо, някой 3 пъти с всичка сила почуква по портата, ние се разбягахме и разпищяхме и се изпращахме после от съвсем друго място. Все още се чудя какво беше това по никое време и то в студен зимен ден, не е било нещо очаквано. Чудя се какъв ли човек би висял в изоставен двор и с намерение да ни уплаши.

Здравейте. Преди години мой близък човек загуби свой близък и беше съсипан. Помолих се за него да бъде закрилян и си спомням, че едно от нещата, които си казах на ум беше да взема болка от неговата болка. В идните два месеца ми се виеше свят без причина. Възможно ли е наистина нещо от тежестта върху раменете му да се е прехмърлила на мен или съм си внушила.
Също понякога по време не медитация си визуализирам как го прегръщам и чувствам, че ръцете ми се затоплят - възможно ли е да съм прехвърлила по този начин положителна енергия?

Да, възможно е и в двата случая. Ние сме в непрекъснат енергиен обмен с околното. Освен това сме и квантови създания, освен материя, така че много неща са възможни, но още не сме наясно как съзнателно да ги прилагаме. Само налучкваме пътя. Не случайно казват: " Внимавай какво ще си пожелаеш".

Maya Alexandrova, не омаловажавам вашата история. Опитвам се да дам разумно обяснение. Отворена балконска врата и вътрешна, залостена с масивен стол звучи като някой да е влязъл и после да е напуснал през балкона, като се е подсигурил никой да не го изненада откъм апартамента. Вие си знаете, че вътре няма нищо ценно, но за други може да не е толкова сигурно. Търсят злато, бижута, пари - неща, които можеш да набуташ в джобовете, без да привличаш внимание.
По този случай се сещам как като взехме апартамента и се опитвахме да влезем в таванското помещение. Обаче то се оказа заключено от бравата. Всички ключове изпробвахме, бившите собственици се кълняха, че никога не е ползвана тази брава за заключване, а само катинарът. Сума време се борихме, защото не искахме да разбиваме здрава врата. Накрая се оказа, че зад вратата са били подпряни на стената две врати. При пернишкото земетресение (най-вероятно) са паднали, но така че затискат направо неподвижно входната врата в мястото на бравата. Минаха ми разни мисли и на мен докато се опитвахме да отворим “незаключеният таван”.

Снощи говорим по телефона с приятелката ми, когато изведнъж тя казва:- Чакай, че нещо става!
 Вратата на хола, където е тя, отворена и изведнъж вижда, че малко звънче с червено пискюлче накрая,закачено в коридора, почва да се люлее. Другите врати затворени, течение няма, питах я да не би да има земетресение -не, първо погледнах лампите, казва.
И така, докато говорим,аз на стотици километри от нея, умирам от страх, а тя дори му се кара чувам по телефона  - няма да ме уплашиш, хич не ми пука какво си, утре ще ти раздам и прочие подобни...
През цялото време на разговора то намаляваше скоростта, после отново се засилваше.
За малко затворихме, колкото да ми прати клип с това чудо. Снимано от около два метра, коридорът тъмен и онова ту спира,ту отново се засилваше.
ОФърка ми акъла от страх, добре, че не съм сама.
После продължихме пак да говорим и я питам друг път виждала ли е да се люлее,тя каза - като правих ремонт и всичко бе отворено, тогава съм го забелязвала,, но движението е друго. Сега е като камертон в двете посоки  - по-силно и по-слабо.
И  свършихме разговора,аз съвсем се разтреперих, казах ѝ да позвъни на една приятелка да дойде да спи при нея, тя ми каза, че е късно вече /беше към 22.30/ да звъни където и да било.
Първата ми работа днес беше пак да я чуя и питам какво става, направо питах - жива ли си?
Тя се смее - днес е кротко, мирува, но снощи,докато си легна през цялото време спираше за определено време и отново се залюляваше.
Преди малко пак говорихме с картина и всичко е спокойно.
Познавам добре жилището ѝ, то е еднопосочно, няма база да се получи течение, освен единствено ако е отворена входната врата и прозорецът на стаята срещу вратата, което в 22ч изобщо нямаше как да се случи.
И това е. Клипчето ми е в телефона, на пръв поглед нищо особено, а дори не искам да го видя отново.

Удобно ли е да попиташ приятелката си за позволение и ние да видим звънчето?
Извинявай, ако е неуместно!

Не зная как да го кача.
Още вчера я питах.

Все още, за съжаление, няма как директно от устройството. Трябва да го качите някъде в нета (ютуб, най лесно) и от там с директен линк

Не мога да го направя в ютуб.
Ще питам познати, ако могат да съдействат.

Аз бих махнала звънчето - айде да ви видим, какво ще поклащате скъпи духове

Ох, и на мен била взела същото, като купувала нейното, но не сме виждали отдавна, за ми го подари.
Казах ѝ, че не го искам, да го дава на някой смел човек като нея. Само подобни стресове ми липсват.
А тя не се страхува изобщо, дори на смях приема нещата.
И днес пак обсъждахме с нея темата, тя правила разни тестове как би се люляло.
Отворила врати, прозорци, да стане течение, но е нямало вятър и не мръднало.
Никакво намерение няма да го хвърля, а и подобна енергия ще намери друга форма, под която да досажда.
На другата ми приятелка, когато почина баща ѝ от ковид, един месец постоянно чуваха почукване из цялата къща. Понякога като морз послание, къси, дълги повторения.
Но те не са вярващи изобщо.

Докато приятелката със звънчето уж е вярваща, но вече колко години е в това жилище и още не го бил осветил свещеник.

Скоро станаха 20 дни, откакто любимата ми баба почина. След ремонт сме и докато почиствах с мокри кърпички, си мислех дали ще ми даде някакъв знак, че е добре. В един момент кърпичките свършиха и отидох в хола да взема нов пакет под масата. Отгоре стоеше нейният телефон, стара Нокия, която заредихме 3-4 дни преди това, за да проверим валидността на ваучера. Малко преди да се наведа, екранът светна за няколко секунди, точно колкото да ми привлече вниманието и видях, че показва 11:11 ч. Преди това никога не го е правил, а сме обикаляли и пипали неща около масата много пъти. Батерията му също не е изтощена, нито има получено съобщение. Не знам какво да мисля, приех го като така чакания знак.