Случи ми се нещо странно XXX

Като отворихте темата за просенето... Не съм съвсем сигурна колко влиза в графа  "странно", но ще разкажа. Ако вече съм разказвала в предходна тема, моля за извинение, но не си спомням точно това да съм писала.
Майка ми почина в болница в деня, в който трябваше да я изпишат, уж с подобрение. Предния ден бях ходила да й оставя сок. Не я видях, само по телефона се чухме, защото беше по времето на ковид пандемията и не пускаха. Когато оставих сока , се прибрах с автобус. В момента, в който дойде автобуса и отвори вратите, буквално като от нищото се появи един мъж с патерица, който се насочи към мен и ме помоли да му дам пари за билет. Аз трябваше да се кача в този автобус и ако започна да ровя да му дам пари, ще изпусна автобуса. В същото време се боях да не ми дръпне портмонето, ако е крадец, дегизиран като трудно подвижен. Повдигнах рамене, направих някакво изражение на лицето си, което трябваше да изразява извинение, но може би по-скоро заприлича на нещо като пренебрежение. Качих се, валидирах си картата и се заоглеждах за този мъж, за да му дам пари за билет сега, вътре в автобуса. Нямаше го. На спирката също не се виждаше, нито наоколо, ако речем си е тръгнал от спирката и нямаше тълпа от хора, с която може да се е слял. Сякаш се изпари така внезапно, както и се появи. В този момент в главата ми се появи някаква мисъл, че отказах да направя добро и ще бъда наказана , но не беше като моя мисъл, а все едно някой ми я "засади" в главата, не мога да го обясня. На следващата сутрин се приготвяхме да си вземем мама от болницата, но ни се обадиха, че е починала. От тогава често си спомням случката с просещия човек и се питам дали беше чиста случайност, или пък някакво изпитание, което не издържах.

Една баба, много стара, измъчена, приведена на две, все я срещах на едно и също място и винаги й давах пари, без да ми поиска, аз знаех, че има нужда. Дори да нямах много, да са ми били последните. И все си мислех, бабо, дали не те виждам за последен път..
Един ден си вървя, по една улица, в съвсем различен и отдалечен квартал от мястото, където обикновено се виждахме, тя изскочи иззад ъгъла на една пресечка и право срещу мен, както се бях замислила, че това в джоба са ми последните пари и то от заем. Спряхме се поздравихме се, тя ми разказа обичайната история, която всеки път ми разказваше. И аз я погледнах, и разбрах, че това е наистина последният път, в който се срещаме и извадих и й дадох 50 лева, и ми беше толкова мъчно и жал.

Пандачина, надали е било изпитание. Спомни си (ако си била родена тогава, де) годините, в които нямаше просяци - натурални и фалшиви. С какво са ни "изпитвали" тогава?! Ако някой трябва да се чувства гузен и виновен, ама много виновен, за това, че в държавата се появиха ровещи в контейнерите и просещи възрастни и всякакви хора, то не си ти. Абсолютно съвпадение е било - никой на този свят не може да промени нито начина, нито времето да го напуснем и да отидем в по-добрия (да се надяваме).
Дори и да беше дала пари за билет на този човек, с какво щеше да се промени/подобри  съдбата му като цяло? А може и да си го спасила от нещо, когато не се е качил на този именно автобус и не е отишъл някъде си...Никога не се знае. Не се терзай напразно!   

Ех, затова не е хубаво човек да затъва в суеверия. Започва да се чувства виновен, че не е спазил поредния ритуал, позитивно мислене или нещо подобно.
Съжалявам за майка ти, много тежък момент

Една позната казваше,че никога не дава на просяк.Защото дали монета или банкноти си даваш късмета по този начин.
Аз давам на улични певци и музиканти,на деца,които просят също-просто не мога да подмина.Не е обвързано с моя житейски път дали ще дам,така мисля.На кълнящи ромки не давам,много ме дразнят техните глупости.
По темата с пеперудите.Моят мъж много го кацат по гърдите,рамото и си стоят спокойни на него.Лятото два пъти,есента сега пак два пъти,онзи ден в студа пак отнякъде се появи пеперуда и го накаца.
Мисля,че е майка му,която загубихме преди 3 г.,но той не може да спре да тъгува,много се обичаха.Знам ли...

Винаги имаме избор как да постъпим. И няма добър или лош избор. Всеки един носи някакъв опит.

Аз действам по усет. На някои давам, други подминавам
но се сетих за една баба, която не просеше, а продаваше градински цветя. Всеки път спирах при нея. И усетих кога я виждам за последн път. Много мила бабичка беше. Дано е на едно по-хубаво място

Пандачина, може и измамник да е бил,щом казваш,че е изчезнал.  Аз също съм давал пари на просяци поради същите натрапчиви мисли,че едва ли не, ако не дам, правя нещо лошо.Но както са ти казали, случая няма нищо общо с майка ти. Съболезнования!
Отдавана чета новата тема и все няма с какво да се запиша.
Днес реших да споделя за новата си кола, която купих съвсем импулсивно ,усещайки че тази кола е моята. Макар че старата  отдавна беше за смяна, дотогава не бях мислила много сериозно по този въпрос. Няма да обяснявам подробно как се случи, но ще споделя нещо друго.
Номерът на колата е 1012. Веднага ми хареса.
Но повече от месец след това, когато й правих застраховката, жената ми обърна внимание,че номерът съвпада рождената ми дата 10.12 ))))
Изобщо не бях свързала съзнателно!

Подсъзнателно цифрите са те водили, когато си купувала колата. Това никога не го споделяй с мъж, че ако разберат как избираме коли...

И аз живеех с години със суеверието, че трябва да дам на просещия,на болен,който проси за лечение с надеждата да не ме застигне мен. Нищо подобно. Дъщеря ми отключи не леко автоимунно, с години беше зле. ММ почина почти внезапно. От тогава се разделих с това суеверие и без угризения подминавам просещи,защото даването не е гаранция за безгрижен живот. Сега давам само,когато почувствам,че искам.
Всеки има своя път и час,в който този път свършва каквото и да правим или не правим.

Защо всеки път като си помисля кога не съм ходила еди къде си работно и до седмица ме пращат? Гадни места са - паркиране, хора, отношение?

Как сама си предизвиквам съдбата за лошо?

Това не е предизвикване (щом има кой да те праща, значи друг го предизвиква ), а предчувствие.

Или е просто получаване на информация за нещо, което предстои.

По повод просещите - преди около 10 год. ММ, който е против даването на пари на просещи, подаде някаква сума на човек, който явно имаше нужда. През ноща съпругът ми получи инсулт. Беше лек,  но от тогава се зарече, че никога няма да дава пари. Тази година, февруари м. аз дадох на просещ пари и около 20-30 мин. след това паднах и се нараних жестоко. От тогава и аз избягвам да давам на просещи. Не знам какво значи това. Преди падането винаги съм давала пари или храна, когато съм имала възможност.

И двете неща са верни според мен - предчувствие и предизвикване. Вече ме е страх да мина отнякъде, да си спомня нещо лошо и пак да се върна там. На втория път нещата се получават наполовина, рядко напълно.

Как се учи урока страх макар да имаш знаци че ще ти се случи и няма как да го избегнем?