Случи ми се нещо странно XXX

Преди 6г. много исках да наема една къща.Влизала съм в нея само веднъж на оглед.Първоначално ни отказаха.Не знам заради силното ми желание ли беше,но знам ,че ми е отказано.Тялом съм на едно място,а се виждам на точно определено място в градината на къщата,която искам.Сякаш съм и на двете места едновременно.Взехме къщата.Сега от доста време жадувам за гора,за природа и отново съм като разполовена.Следвам ежедневието си,а едновременно с това сякаш духа ми броди из горите.И това чувство е много реалистично и налудничаво.Сякаш съм на две места едновременно.

Ох, ти поне си по земните гори, аз съм някъде извън Земята и не аз като личността, която познавам, душата ми е там.

Кубратова,разкажи какво виждаш и усещаш

Нищо не виждам. Единствено ме обзема острото чувство, че имам някъде извън Земята родно място и изпитвам по него такава носталгия, такъв копнеж и болка, каквито не съм изпитвала по никое земно място. Като дете исках да стана космонавт, тогава не съм имала тези болезнени усещания, само исках да стигна до звездите и копнежът беше радостен, не носталгичен. Желанието бе някак не детско, а сякаш знаех, че там ми е мястото, че съм част от нещо друго, дори от други същества - особено, необяснимо чувство. За жалост не станах...сигурно затова е толкова болезнено усещането за загуба, за отдалеченост.

Кубратова, пробвали ли сте хипноза или регресия например, за да потърсите обяснения на тези усещания? Не знам дали те всъщност могат да дадат отговор. Чела съм, че някои хора твърдят, че чрез тези методи може да се достъпи информация за минали животи, други смятат, че те ни показват някакви проекции на съзнанието по-скоро.

Включвам се и аз с нещо не чак странно, но за пореден път ме накара да се замисля за даване/получаване от вселената, принципът взел/дал, как по един или друг начин заплащаме всичко добро в живота ни и всичко лошо ни се компенсира по някакъв начин, явен или не толкова явен.

Тази вечер на прибиране от работа за малко се разминах с катастрофа. Някакъв от спряло положение в лява лента, за да прави ляв завой, изведнъж реши, че ще продължи напред, но не в своята лента, а в дясна и без мигач и с много ниска скорост навлезе в моята лента. В последния момент видях какви ги върши и успях с леко навлизане на банкета да се размина с удар, като за малко пропуснах и един стълб. Карам си в лентата, в ограничението, свободни две ленти пред мен и накрая неадекватно движеща се кола, пълна с тинейджъри, за малко да ме катастрофира. Разминах се. Малко по-късно тръгвам от паркинг, срещу мен по средата колона с коли, покрай които трябва да мина с ляв волан. Маневра, което съм правила стотици пъти на същия този паркинг. Разминах колата, която беше непосредствено пред мен и обърсах тази след нея. Още ми е невероятно как стана, при все че бях минала най-високата точка на завиване и изправях колата.

Та чудя си се аз посред нощите с това забърсване ли компенсирах разминатата катастрофа по-рано същата вечер. Някак ме успокоява тази мисъл и не се ядосвам заради паркинг инцидента, а по-скоро съм благодарна, че лошото си размина с малко ожулена боя. Утре ще взема нещо сладко да почерпя колегите в офиса и дано занапред да е безаварийно и за мен, и за всички останали по пътищата.

Не съм пробвала с хипноза и регресия, но си мисля, че по-скоро нещо архетипно се обажда.

А, архетипно пък защо? Кой архетип?
Да не е архаично

Кубратова, какъв архетип визираш? Сега, ако е нещо твърде лично, не си длъжна да отговаряш.🙂
Иначе още докато четох поста на Mimoza111, първото, което ми изникна като възможност за “състоянието й“, е астрологично разположение. При някои знаци (или съвкупност от положения) има такова силно усещане, че “там“ е по-добре от “тук“. Чувството е, че все едно почти не стъпваш по земята. Живееш повече в мислите си, отколкото “тук и сега“.

 Да не е нещо закачено на дървото? От близкия кадър се вижда, че клоните на дървото в същия момент са огряти от слънчевата светлина, тоест това нещо да не отразява светлината? Казваш, че имаш и други снимки със същия кадър, на които не се вижда кълбото, на тях слънцето показало ли се е?

green_lizard ,много точно го определихте.Не бях се замисляла над "там е по-добре от "тук", но в предвид трудните периоди,тогава и сега,сте права.В годините назад имах и друг подобен случай.Тогава контактувах с човек,чрез телепатия и това ни изненадваше.Сега си давам сметка на какво се е дължало.Явно няма невъзможни неща.

Мда, и мен ме обхващат подобни блянове за природа, за нещо по истинско, по животинско и диво, и това все се блъска с нуждата ми от комфорт също. В днешно време, в света в който живеем, няма как да не сме гладни и да не жадуваме за нещо по-истинско и диво..Ще се вади Бягащата с вълци, просто любима и все по-актуална.. Това с двете места едновременно.. ние имаме нужда от онова там, което ни подхранва и изпълва. Сори за спама

И аз съм виждала светещи кълбета над Витоша. От моята тераса. И не бяха метеорологични балони. Три на брой, едно до друго, бавно и плавно се движеха, изведнъж се съединиха в едно,  и фиуууу изчезна новото кълбо, с шеметна скорост. Опитвах се да снимам с телефона, но нищо не улових, защото беше нощ.
Не съм луда,и мъжът ми ги видя. 

Тези сребристи кълбета,които видях с дъщеря ми се движеха по 3,първите  в права редица и на еднакво разстояние,другите 3 разположени като триъгълник.
Посоката беше към Витоша.
Там изчезнаха.

Сега си спомням че и аз видях светлини, летящи посока Витоша, едно след друго, през равен интервал от време, изчезващи като в размазан облак малко по нататък след като се появяваха, само ми се губи миналата година ли беше, или по-миналата.. И като че ли бяха твърде ниско, за да са сателити.

Нямаше нищо на дървото. Светлината и слънцето бяха прокеадващи се зад облаците.