При теб защо,пък,стана така? 
Не е ли по-добре разликата при децата да е по-голяма?Мисля,че при толкова голяма разлика,както при твоите юнаци,не съществува проблем ,като ревност у по-голямото дете.Иначе,ако баткото беше в по-нежна възраст......
Не мислиш ли?
Някой път,обаче няма време за по-голямата разлика,уви.....
Не е ли по-добре разликата при децата да е по-голяма?Мисля,че при толкова голяма разлика,както при твоите юнаци,не съществува проблем ,като ревност у по-голямото дете.Иначе,ако баткото беше в по-нежна възраст......
Не мислиш ли?
Някой път,обаче няма време за по-голямата разлика,уви.....
Ами, първо ме беше страх, понеже Ники го родих много трудно, второ, докато се установим на едно място времето си мина и така.
Разликата е голяма, но баткото е рабран, за сега. Ревност има, но по-лесно може да се обясни на по-голямо дете защо мама е ангажирана постоянно с бебето. И аз винаги си гушкам и баткото и му казвам, че много го обичам.
Аз смятам, че всяка разлика е добра. Въпросът е на отношение към децата.
хайде, действайте
Нищо, не се сърдим, че то и без това голяма навалица... (Ако бяхме момче щяхме да се борим със Шош за сърцето на Аксиния) 
Гепи ме суетата...
Шош едва устоява на толкова прекрасни девойки, ти ше ми пра'иш ингелъци!!! 
И диша едно такова шумно и трудно, направо ми се къса сърцето. Прави едни физиономии, все едно нещо в гърлото има, храчки ли, какво ли и аз незнам. 
- да кажем имена. 