Махане на памперс и биберон - 4

А дали детето няма самода се откаже от този навик. Все пак това е сукателен рефлекс и едва ли ще го има цял живот.

Няма да се откаже само, това вече не е сукателен рефлекс, а орален навик, който е много трайно закрепен. А с възрастта отучването става още по-сложно.

Колкото по-рано,толкова по-добре. След 2г възраст е вредно и за зъбите, независимо че я ползва за заспиване. Асоциация си е и е нещо,което ще си търси. От чакане самО да се отучи има деца на по 4г възраст с биберони. Малко усилия от страна на родителите трябват.

Зависи от бебето. Моето се отказа само още на 4 месеца.

Как да постъпим когато детето изпада в истерия при приканване да седне на гърне? (2г.3м.) Разбира думата "гърне", обяснява му се простичко процесът, но си ака и пишка в памперсите или ако е без - в някой ъгъл. Още не говори (има малък запас от думи, без съчетания все още), няма как да каже по някакъв начин с думи, че му се ходи по нужда. Дали когато проговори и имаме повече диалог ще има прогрес в това отношение? Притеснява ме и отскоро появилата се неприязън към детското гърне.

Като преминала през същото нещо - изчакайте.
Бях купила абсолютно всичко налично на пазара под формата на гърне, седалка, стълбички и каквото се сетите, но тя не искаше да седне изобщо. Извиваше се на дъга и толкоз. Като я оставех без памперс си се напишкваше без изобщо да ѝ пука. И така докато един ден каза че вече не иска памперс. Трябва да вметна че това се случи след като тръгна на ясла и със сигурност това помогна. Дневният памперс го махнахме на 2 години и 7 месеца.
Определено смятам че когато детето е готово всичко става бързо и лесно за всички.

Чувала съм и преди, че след тръгване на ясла/ДГ има напредък в това отношение и ако нищо не помогне вкъщи, дано поне там да придобие навици. Мен и по принцип не ме слуша и трудно му повлиявам да придобива навици, а държа на дисциплината и мога да кажа, че съм строга като родител, но засега без резултат. И ние се замисляме за махане на дневен памперс.

Моя син също много дълго отказваше да седне на гърнето и абсурд да свърши нещо вътре …Като ми казваше, че не иска изобщо не настоявах и го питах отново след 1-2 седмици…Той пак не искаше и така доста дълъг период …Купувахме нови гърнета, седалка за тоалетна и т.н и отговора пак беше не… Това което мисля, че ни помогна е книжки  за гърнето. Той като цяло обича да му четем а и тази книжка показваше как други деца сядат на гърне, какво се прави там и т.н.Започнах да му чета и да му показвам паралелно с нашето гърне, но без никакъв натиск той да прави нещо, само ако пожелае. Един уикенд просто махнахме памперса,обухме боксерки, наблегнах на това ,че вече е голям и нещата де получиха много бързо.

Нашия като по-малък няколко пъти използва гърнето, когато съм го слагала да седне, но без да посочва когато има нужда, а по моя инициатива. В един момент започна да се огъва и ядосва само при вида на гърнето.

И моят син категорично отказа гърне, купихме седалка за тоалетна със стълбичка и там кандиса. Обухме гащите и след няколко инцидента свикна, много бързо за седмица, може би. В ДГ са с детски тоалетни и си ходи, няма проблем.
Така, че бих пробвала директно седалка, ако не иска гърне. Няма смисъл от тръшнакия и драми по темата.

Нова съм в темата, надявам се да ми помогнете със съвет или идеи.

Ние сме доста големи вече (момче, 4години и половина),  поради ред причини (дълга болест, самостоятелно се обучава у дома , и факта че не искахме да го насилваме) още не сме преминали изцяло на гащички.Знам, че веднага ще ми се каже: как може такова нещо , но смятам че детето трябва да се усеща добре, а не да бъде принуждавано.

Започнахме когато беше на 2.5 години първите опити за гърне. Четох цялата тема-  как за по 4-8 седмици успяват, при нас периода продължава над година и половина, прехождан от период на месеци убеждаване и показно, награди и много говорене . Отдавна си минах предела.
Накратко- спи с памперс нощен и дневен сън. Сутрин понякога има малко ако в памперса по скоро като пръцване; сутрин, като стане веднага гащички и до обяд е с гащички. За следобедния сън и  половин час навън игра слагаме памерса ( и винаги! има ако) , след това е с гащички до вечерта. За пишкането си казва, няма проблем, не се напишквал никога!, но за акото -не . По едно време мислехме че има физиолигичен проблем (още не сме го отхвърлили изцяло) , че не усеща акото като излиза, но детето казва нче усеща, но не разбирам тогава защо не казва.

Месеци, месеци наред , постоянно се подканя да сяда на гърнето през 30мин-час, общо взето го нацелваме , почти винаги има малко зацапване на гащите с ако, никога  с пиш. Говорим с него, много е умен за всичко останало -  развива се много добре, но не и за това, а разбира всичко обещава да казва и пак не казва.
Като цяло имаме доста проблемно изхождане (в това отношение се е метнал на моята отделителна система)- не ходи  нормално с големи акита по 1-2 пъти на ден ,  а често по малко - тоест по малко каршулче по 7-10 пъти на ден, леко като се напъне и излиза. Не е разстройство, а е адски малко количество. Така е от 2 години,преди болестта му беше нормално , но след нея като че всичко се промени, ходили сме при всякакви светила, храни се абсолютно правилно с всички групи храни, пресни, био, ежедневно готвени у дома, по диета и предписания на гастроентолог и няма подобрение.

Следващата стъпка е психолог, защото си мисля че по някакъв начин блокира акането в гърне, поради каква причина нямам идея. Отлагам го, защото се опасявам от това, ако не случим на добър психолог, ако му се нанесе повече травма, отколкото полза?

Имахме подобен проблем с говоренето- не говореше до 2.5 -2.7г само ъ-каше, сега не можеш да му спреш устата, много ме съветваха да го водя на логопед, защото сме били изостанали, реално когато той беше готов започна да говори буквално изведнъж. Свързвам го с това, че той така се и появи. Години наред пробвахме, нищо не ставаше, ;лекарите казаха че единствено инвитро, имахме доста др. проблеми тогава и го бяхме поотложили, минаха 1-2 години, докато един ден разбрах ,случайно, че съм бременна чак в 3 месец. Все едно си прави нещата с неговия темп и начин.

Опитахте ли нещо друго,щом гърнето го притеснява за акането?
Споделяла съм някъде преди,големият ми беше на 2.2 г. като махнахме памперса,говореше,казваше,нямаше проблем с това.Но не искаше да ака в началото в гърнето,казваше ако и слагахме памперса,и после пак боксерки.След около десет дена като видях че не иска и да чуе за гърнето/тоалетната с детска седалка измислих една история че в тоалетната живеят рибки и са гладни,но ядат само ако.Ще иска ли да ги нахрани.Реши да пробва един път,после му дадох сам да пусне водата да иде скоро по бързо при тях и много му хареса и не поиска повече памперс.Познавате си детето най-добре,дано намерите начин.Според мен щом не иска на гърнето опитайте нещо друго,малко го обърквате така с има памперс,няма памперс.Решете се и го махнете заедно изцяло,бройте последните,кажете чао на последния.Ако няма физическа пречка аз бих го подбутнала леко.
Иначе не ме разбирайте погрешно,в на големия групата имаше две деца на 6 г. още спяха с памперс на обяд,но и двете бяха с физиологически проблеми.
Допълвам се,големият тогава ми казваше че не иска да си дава акото на гърнето,явно го усещаше като част от него ли,не си го обясних тогава какво точно му пречи,но лично аз не го насилвах,нито ми пречеше да му сложа тогава памперс да се изака.Пробвайте като идея и да смените гърнето/мястото му,въпреки че на 4 г.сигурно са му малки вече и трудно сяда/става на тях.

Пробвайте да му сложите седалка за тоалетната и столче. Може той да си ги избере. Махнете памперсите пт ряз, кажете му че няма в магазина, забравили сте да купите или нещо подобно и го оставете да се изпусне няколко пъти. Сменяйте го без коментар, без напомняне, без каране. Той е голям вече и ако няма физиологичен проблем е въпрос на време да свикне че така ще бъде вече. Няколко пъти да се наака в гащите и ще разбере. Но не вие да го дебнете, а сам да усети че му е гадно.
Според мен той вижда че вие се фиксирате и продължава да го прави донакъде за да получава внимание.
Успех!

Детето ми се научи да пиша на гърне и самО си казва и ми носи гърнето, но когато тръгне да сяда, иска да си събуе изцяло панталоните и да ги хвърли на дивана. Как да го отуча да се събува изцяло, защото скоро ще тръгне на градина и там едва ли някой ще се занимава после да го облича...

Обяснявайте му спокойно, че не е нужно да се съблича изцяло.
Дори и да не Ви разбере напълно, когато е в градината и евентуално се съблече, с времето ще види, че другите деца не го правят и ще си възприеме ситуацията по негов начин и ще разбере, как трябва да се случват нещата.
Моята дъщеря е на 4 години, вкъщи аз я събличам, обличам и т.н., в градината госпожите ми казват, че сама се облича и съблича, но вкъщи не е така.
Когато им казах, че аз я обличам и събличам се засмяха и казаха “Така ли” странно.
Странно, но факт.
Поведението вкъщи и в градината е различно, поне при нас.