Моята баба имаше такава приказка :"Блазе на тая майка която има син, ама благатка тая дето има дъщеря". Като я питах какво значи, тя ми обясни, че за момче се "завижда", че е продължител на рода. Но облажавали (разбирай добронамерена завист - бяла) женските майки, защото рано или късно момичето ще дойде на хала на майка си. Ще може да разбере как се е чувствала и то на собствен гръб. Не сте ли забелязали, че след определена възраст, започвате да мислите като майките си. Ами мамите на по-големи деца, не се ли улавяте, че се притеснявате от същите неща, които някога са притеснявали майките ви. Не ви ли се е случвало в дадена ситуация да си кажете "сега разбирам как се е чувствала майка ми".
Затова някъде може да има такова отношение към момичетата.
Но според мен децата са си деца и не трябва да има по-важни по-маловажни.