На море в Гърция 2024 - V

Нидитоп,
а как ти се видя температурата на водата (особено на север и на запад)? На някои от околните острови е по-студеничка, чувала съм, че и на Хиос така...

Ами ние не влизахме в тези , които бяха чисто на север. Но почти навсякъде беше много топла. В по-плитките като чай, по-дълбоките по-хладна, но летни температури. Този, който беше най-студен от пробваните беше Елинта. Но при него разположението е такова. Водата е силно врязана в сушата и от двете страни има скали. И се получава сянка в част от деня. Това съм забелязала и по други плажове, които са така разположени. При нас едната вечер имаше буря и се чудех дали няма да се отрази на температурите на водата, но не. Тъй като все пак бяхме септември имах съмнения, но се изненадах приятно. Температурата на въздуха беше между 28-33 градуса , а водата не мога да преценя, но си беше лятна температура. По обедните часове се скривахме някъде, ставаше доста горещо.

... Продължавам с разказа и тук ще разкажа за впечатленията ми от Лимнос извън плажа.
От моите предварителни проучвания разбрах, че във всяко селище има поне една интересна църква и училище построени  през XIX в. Селцата са традиционни с каменна архитектура, така че, което и да изберете ще има какво да се види и ще може да се разходите из криволичещи живописни улички и да се порадвате на стари, а и по-нови каменни къщи. Ние посетихме някои селца, други разгледахме просто като карахме през селото. Определено впечатлението е на спокойни и уютни селца.
Марината – столицата на острова, я посетихме няколко пъти. Беше близо до нашето местенце и определено е приятно място за разходки. Естествено покорихме крепостта, прави впечатление голямата площ на крепостта, т.е. в момент на нужда тя е могла да приюти много хора. Естествено от нея се разкриват спиращи дъха гледки. За децата, особено малкото количките и сърничките в крепостта бяха атракция номер едно. Ние отидохме рано сутринта и разходката беше приятно, но след 10 би била доста изморителна. В града има и Археологически музей, но е в ремонт. Исках да разгледам и Митрополитската църква,но нямах късмет. Първият път, когато влязох и определено се впечатлих, изгасиха лампите и се наложи бързо да изляза. След това беше отворена първо за погребение, а после за сватба и момента определено не беше подходящ. Иначе от един поглед мога да кажа, че наистина е прекрасна. Чисто практично точно до Митрополията има паркинг, в който винаги имаше място и после покрай рекичката за няколко минути си в центъра на града. Градчето е приятно за разходки, по главната уличка и в следобедните часове има добра сянка, почти няма хора и работят магазинчетата за сладолед. Животът в уличката започва вечер след шест, тогава всички вратите са отворени, но и човеко потокът се увеличава. Вечер разходките покрай морето и гледката на нежно осветена крепост са много приятни. Определено бях изненадана, че в града има Университет, вероятно филиал на друг и определено начин да се привлекат млади хора извън сезона.












Плати беше нашият избор за настаняване. Малко китно и стръмно селце, с традиционен площад и детска площадка...




Няма да се спирам на всяко селце, което посетихме. Всяко и а свой чар, но от друга страна е идентично с останалите. Впечатленията за всеки са до голяма степен вътрешно и моментно чувство. Аз ще споделя две от тях.
КОНТИАС е традиционно каменно село. В началото има възстановени вятърни мелници, пред едната имаше простор. Което ме навежда на мисълта, че там или живеят местни, или е превърнато в някакво бутик хотелче, но не се задълбочих да проучвам. Има и терени църкви – затворени, а разходката из уличките е приятна и тези каменни къщи наистина поне за мен са изключително интересни.








Неа Кутали е основано от малоазийски бежанци. На острова има две бежански села. Архитектурата е различна. Ниски къщи, еднотипни. Селището е много спокойно. Тук има Музей и интересна църква, но не ги уцелихме работещи. Тук има и паметник на майката бежанка. За мен много разтърсващ и докосваш сърцето...



Разходихме се и до Коциас,, средновековният наследник на антична Хефестия. Отидох с големи очаквания, но и получих големи разочарования. Крепост няма, на хълма, където е била има църква – за изненада работеща и паметник на легендарната Марула. Пространството е експонирано по проект - гледка, разходка и толкова. По едно обрасли с бурени стъпала би трябвало да се слиза до подземията на църквата, но не рискувах...





Посетихме и трите Археологически обекта на острова. Има и други обекти, но те не са експонирани за посещение. По Петя встрани може да се видят руини, най-вече на мелници, но и на стари сгради. Вероятно с времето ще се стигне и до тяхното по-добро проучване и реновиране.

.
Полиохни е праисторическо селище. Добре проучено и експонирано. За пореден път се впечатлих от новите гръцки музеи – модерни, иновативни и предлагащи много добре поднесена информация. Във всеки музей има подробна хронологическа таблица, която дава добра ориентация за историческите рамки. Тук определено ме впечатлиха информационните табла за незрящи,





Кавари – това е светилището на Хефестия. Тук са правени Кавирски мистерии и може да се свърже със Самотраки и мистериите там. Тук се намира и пещерата на Филоктврес, който е изоставен тук от аргонавтите, защото е ухапан от отровна змия. Обаче лековитата лимноска земя го излекувала. До пещерата се стига с плуване. Аз не посмях, приятелите ми казаха, че пещерата е доста малка и поне според тях нищо интересно.






Хефестия е големия античен град, който все още се проучва. Пътят до него е черен, но не е труден за преминаване. По пътя се виждат руини от сгради. За посещение е експонирана малка част, но в бъдеще ще бъдеще ще  има още и вероятно и модерен музей.



Отделихме време и за поклонничество. Посетихме църквата Св. Богородица Какавиотиса. По препоръка тръгнахме рано сутринта, за да избегнем жегите. В осем вече бяха в подстъпите на върха. За изненада имаше си доста хора, предимно гърци. Дори баба и дядо с бастунчета. Маршрута си беше тежък за кашкавал туристи като нас, но се справихме и наистина пътят до там, скалните ниши и самата църква бяха впечатляващи.





Църквата "АГИОС Созон" е също интересно място, свързано с острова. Светецът е смятан за покровител на Лимнос. Има и аязмо, но не работи. Отецът се върна от селото специално, за да ни отвори храма. На 7 септември е празникът на светеца. Празникът продължава три дни с църковни служби и народно веселие, но моята група отказа да отидем...



И накрая Пустинята. За мен изключително магично място



Това беше нашето лимноски приключение, върнахме се доволни и отпочинали.
Отделно ще разкажа и за пътуването ни в Гърция далече от морето.

Gigi gagi,
твоят исторически поглед към гръцките дестинации винаги е различен и ценен

В началото понеже се чудиш - Университетът на Егея в Митилини, има филиали на Лимнос, Хиос, Самос, Родос и Сирос. В Лимнос е най-малкият, по хранителни технологии, а в Самос - островът на Питагор, разбира се, по математика
Така че тези острови със сигурност не разчитат главно на туризма и са доста по-развити и цивилизовани от разни други малки в егейско море. А основен поминък на Лимнос допреди 10-20 години е било военното дело.

То и сега прави впечатление колко много военни има плюс казарми. Дори покрай някои казарми се губеше обхватът на телефона.
Параход, благодаря за хубавите думи!

Чудесни пътеписи и снимки от последните страници! Истинско удоволствие ми доставихте с виртуалните посещения на желани дестинации, на които обаче не знам кога ще им дойде времето да ги видя на живо.

На Хиос също имаше много казарми. На Делфини тръгнахме плажове да дирим , а то се оказа, че било военна зона 😆. Доста ни огледаха странно. А ние просто се разглеждахме и снимахме

Аз приключих сезона си с едно кратко Корфу.

gigi-gagi, и на теб голямо благодаря за труда и снимките!

Само да кажа за църквата в Коцина (до Марула), че стъпалата до поземията не бяха обрасли миналата година. Съвсем нормални каменни стъпала, да не бяха и циментови, имаше и лампа. Малко е тясно и клаустрофобично, ако някой има проблеми, и колкото по-надолу се слиза, толкова по-студено става. Бяхме с приятели и коментарът на всички деца беше, че подземието било много "крийпи", но това не им попречи да се хвалят после къде са били

А мелниците от снимката в Контяс май наистина ги дават под наем. На пръв поглед изглеждаха изоставени и влязохме да ги видим отблизо, но се озовахме лице в лице с възрастна двойка, която се беше настанила на терасата на едната мелница да вечеря, и се изнесохме обратно.

На много места в Гърция реставрираните мелници са частни и се използват за хотели, заведения. В Алонисос също сме виждали такава, в Лерос и т.н.
В Кондиас не съм ги заглеждала, ама сигурно е същата ситуацията.
Май Розова маслинка, ако не се лъжа, си мечтаеше да отседне в такава на някой остров.

А иначе имам много пропуски откъм религиозен туризъм явно, не само в Лемнос

В Гърция колкото и абсурдно да звучи религиозният туризъм е трудна работа. Никога не знаеш кога ще работи даден храм. В Солун за една конкретна църква , която исках да видя, ходих от рано сутринта през час - час и половина. Накрая в 17 и 45 се оказа отворена и жената каза, че всеки ден така я отваря, който иска да я види. Обаче това никъде не го пише. В общи линии най-сигурно е на празника на храма, иначе на късмет да уцелиш часа, деня от седмицата или накъде е наклонена забрадката на жената - мъжа - духовника, който/ която се грижи за храма.

И аз съм им хвърлила окото. Ето една бивша мелница с тераска и от Евия -

Когато последно бяхме в Контиас преди 5-6 години, мелниците си бяха хотел. Там и таверната си я биваше.
Ние също сме кашкавал туристи, но ходенето до Какавиотиса не сме го усещали. Всеки път, когато сме били на Лемнос, ходим. Пътеката е лесна и приятна, не е дълга. Ходили сме след плаж (ранен следобед около 4 ч.) по джапанки, но не препоръчвам, защото може да има разни животинчета, пътеката след стълбите си е неравна, може да се подхлъзнеш на камъчета и джапанките не са подходящи, но сме го правили де🙃
Джиджи, на Фаракло ходихте ли? На мен там ми хипнотизиращо и не ми омръзва.

За там времето не стигна. Обаче е добре да не успяваш да видиш всичко, така има надежда, че някога ще се върнеш....

Ето и моите закинтоски мелници! Познайте откъде са! Така и не стигнах да напиша моя пътепис за там. Но и аз имам мечта да отседна в такава със стъклена тераска и цялото море да е пред мен!