От хористите в хоровете за руски песни:
По долинам и по взгорьям
По долинам и по взгорьям
А това помните ли:
Когато над Дунав се мръкне
и (шумен?) Балкана заспи,
отново в полетата бойни
пожарът на бунта гори.
Отново вървят Септемврийци
и жертви народни безброй.
Те страшно проклинат "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой"
Балканския вятър отнася
гласа им към (глухия?) враг
И съртна закана оглася
селото и тъмния град.
Писах я по спомени и е много вероятно да съм объркала някои неща, но не бях се сещала за нея от 100 години.
Кълнем се в смъртта ви, другари,
във всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на щастливия строй!
А ето моята любима "Подмосковные вечера"
Не слышны в саду даже шороки.
Все здесь замерло до утра
Если б знали вы как мне дороги
подмосковные вечера.
Речка движется и не движется
вся из лунного серебра,
песня слышится и не слышится,
в эти тихие вечера.
Что ж ты, милая, смотришь искоса,
низко голову наклоня,
трудно высказать и не высказать
все что на сердце у меня.
А рассвет уже все заметне
так пожалуйста, будь добра,
не забудь и ты эти тихие,
подмосковные вечера.