Психично здраве за моя син.

Супер. А ти какво предлагаш?
Без да се нацелят лекарствата и дозите няма да стане.

Мили човече, оставил си го, оставил си. Най- вероятно е било от безизходица. Минали са 27г, успял си малко или много. Върни се, и се погрижи, като родител, какъвто не си бил. Дай си шанс, дай му шанс, да живее нормално.

От разстояние нищо не можете да направите. Нужно е да е се лекува под постоянно наблюдение от психиатър, в болница, докато се намерят подходящи лекарства и дадат ефект.
Колко ще отнеме зависи от състоянието и как понася лекарствата. Може и да е доста кратко (от опита, който имам с близки).

След това е нужна помощ от близки хора ежедневно, за да не си прекъсне лечението и евентуално да започне да се връща към нормалния си живот.

Така е.... И като се нацелят, те в един момент спират да ги взимат.... Нищо и никой не е в състояние да накара болен човек да осъзнае и да си вземе хапчетата... Тези които го осъзнават, не знам как го правят - не ги спират... Често обаче, пият до едно време, решават, че са добре и пак се влошават... И, в клиниките вече не приемат хора с проблем, да помогнат пак да започнат да си взимат хапчетат, а казват не е опасен, да си ходи... Да, ама не... Не е опасен, но е деградивен за себе си и близките си... Т,е опасен...
Вчера ни върнаха от клиниката... Отиваме за 3 път, през годините... Казаха, този път, трябва да се разпише и съгласи да се приеме, пациента, не близките... Как едно дете или човек, който не е наред, ще му се дава глас, да се подпише и думата, дали иска... Та, нали ние  с полиция сме го завели там?!
Те ни изпращат, за пореден път да стигне дъното, да загуби работата си и да отидем оскубани и тотално неадекватни... И, отново без партньор в живота... Системата ни не работи... В самата клиника са настанени улични алкохолици и проститутки, които са алкохолизирани и дрогирани, и търсят къде да спят и естествено се разписват, а наистина болни хора, се връщат... Естествено, че нашия болен не признава, че е такъв и не се разписва и не дава дума да става... Ние отиваме и с придружител, защото вътре е вакханалия - пияници, проститутки, на отключени врати, и тотални откачалки...
Потресена съм! Не искам да плащам данъци за тези, които настаняват там! Давам ги, за моите близки и объркани, инвалидизирани, читави хора....!!!!

Ако е така,както казвате,тъжна работа. Обърнете се към някой център за работа с такива хора,вярвам,че ще свършат повече. И ще го мотивират да си пие лекарствата с по-голям успех. Има такива НПО,потърсете.