Домашното насилие – тема №5

  • 46 157
  • 963
# 210
Семейството винаги се е крепяло на насилието, особено спрямо жената.
В момента, в който насилието отпадна, и семейството се разпадна.
Виж целия пост
# 211
Медеа, надявам се разсъжденията ти да са за някое съвсем конкретно семейство.
Защото в никакъв случай не са правило.

Към Ин Хевън - имам колежка, отдавна разведена. Заради психически тормоз над нея и децата. Разказва, че дълго време семейството на мъжа й са я считали виновна, че е поела инициативата за раздялата. С времето обаче "опознали" любимия син и брат. След години отношенията се нормализирали.
Т.е в тази посока има надежда. Когато проблема се огласи, излезе извън дома, рано или късно си проличава кой какъв е.
Виж целия пост
# 212
Медеа е права в случая. Има много за четене по въпроса.

И да, неговото семейство никога не може да е като родно семейство на жената.
Виж целия пост
# 213
Имаше период, преди години, в които даже ходех на майка му да се оплаквам и те защитаваха мен и соляха него Simple Smile Няма да забравя... обаче от психологическа гледна точка не е ок. Те си го знаят какъв е, ама ... тая мантра с "компромиси, компромиси, някой трябва да отстъпи, трябва да намерите път един към друг" вече не ме трогва. Ужасно близки сме, даже аз се чувам повече с роднините му, отколкото мъжа ми, ама какво да ви обяснявам. В крайна сметка съм омъжена за него, не за тях.

Надявам се като мине време да се нормализират нещата. Всичко ми е много нанагорно вече, обаче хем съм изнервена и преуморена, хем съм супер щастлива и ми е спокойно. Странно е. Децата питат кога тати ще се прибере вкъщи и ще живее пак с нас и обяснявам ли обяснявам..... само в тия моменти ми трепва, но... Представям си как се събираме и веднага ми стана напрегнато. От една страна добре че се разиграха тия циркове последния месец, защото след цялата драма и ужас през ум не ми минава идеята за събиране. То би било едно съквартирантстване и мятане на лоши погледи Simple Smile
Виж целия пост
# 214
Защо не вникнете малко по-подробно в написаното от Медея.
Семейството винаги се е крепяло на насилието, особено спрямо жената.
В момента, в който насилието отпадна, и семейството се разпадна.
Кое семейство ВИНАГИ се е крепяло на насилието? Вашето, на Ин Хевън или по принцип?
Моето, на родителите ми, на сестра ми, племенничките, сина ми се крепи на разбиране, отговорност, партньорство.
Значи не ВСИЧКИ семейства живеят в насилие.
Ако анализираме семейството на ИнХевън второто изречение от поста също не е вярно. "В момента, в който насилието отпадна..."
Ами за Хевън не е отпаднало насилието. Живо е още, има го и я тормози. Просто тя е решила, че вече няма да търпи.
Семейството се е разпаднало отдавна, сега се разделя, защото жертвата вече не иска тая роля. А не поради чудодено спиране на насилника.
Виж целия пост
# 215
Нищо, което се крепи на насилие, не заслужава да се нарича семейство или изобщо да съществува.
Виж целия пост
# 216
Защо не вникнете малко по-подробно в написаното от Медея.
Семейството винаги се е крепяло на насилието, особено спрямо жената.
В момента, в който насилието отпадна, и семейството се разпадна.
Кое семейство ВИНАГИ се е крепяло на насилието? Вашето, на Ин Хевън или по принцип?
Моето, на родителите ми, на сестра ми, племенничките, сина ми се крепи на разбиране, отговорност, партньорство.
Значи не ВСИЧКИ семейства живеят в насилие.
Ако анализираме семейството на ИнХевън второто изречение от поста също не е вярно. "В момента, в който насилието отпадна..."
Ами за Хевън не е отпаднало насилието. Живо е още, има го и я тормози. Просто тя е решила, че вече няма да търпи.
Семейството се е разпаднало отдавна, сега се разделя, защото жертвата вече не иска тая роля. А не поради чудодено спиране на насилника.

Традиционното семейство, откакто съществува в исторически план - т. е. от хилядолетия.
Не само българското, а изобщо. И не само моногамното, но и всички останали семейни форми.
Семейството винаги се е крепяло на принуда, насилие и необходимост.
В момента в "свободния" свят първите 2 фактора до голяма степен са отпаднали, останала е само необходимостта/нуждата. И резултатите са налице - навсякъде семействата се разпадат. Дори тия, които се запазват, любовта е последното нещо, на което се крепят. Водеща е нуждата и материалния интерес.
Виж целия пост
# 217
Странна логика. Ако няма насилие и принуда, няма семейство. Или ако има, то е от нужда, необходимост, визира се материална. Няма как да вникна в подобна наедро обобщаваща логика - собственият ми опит, както и този на  родителите ми я опровергават. Едва ли сме изключението, дето потвърждава правилото.
Виж целия пост
# 218
Много е права Медея. Замислете се вие как е било само до преди 30-40 години семейния живот и ще си отговорите.
Виж целия пост
# 219
Никак не е права. Имам предвид като се замисля какъв беше семейният живот преди 30-40 години.
Не отричам, че е имало насилие. Отричам да е било масово.
Виж целия пост
# 220
А това, че е имало стигма за разведените, не е ли насилие? Или максимата "ако не пие, не бие и не хойка, кво толкоз искаш?" Не е ли принуда? Или това, че жената хем бачка, хем всичко вкъщи на нея чака, а мъжа като се върне от работа се опва на дивана и чака наготово. И това е бил масовия модел. това какво е? Много хубаво. Направо прекрасно.
Виж целия пост
# 221
Банката те обвързва повече, отколкото любовта. И е факт, че много семейства са заедно, не защото са влюбени и се обичат. Но не може да се обобщава така, че семейството се крепи на насилието..... това е абсурдно просто, по-скоро на материалната сигурност и на нуждата от създаване на поколение, но не и на любовта, иначе нямаше толквоа хора да си имат любовници, и повечето семейства да завършват с развод. Факт и че преди 30-40 г хората са били принуждавани от общесвтото да се женят, иначе даже са плащали по-скъпи данъци, просто са били така настроени, както и да се жертват най-вече жената. Сега сексът е лесно достъпен, мъжете няма нужда да се женят, да го получат, нито жените трябва да търпят всичко в името на семейството, вече и азът и собственото щастие са ценност.
Виж целия пост
# 222
Това сирьозно ли, че преди 30-40 години нямало секс без брак?
И разводи нямало?

И за стигмата, и за брака по принуда, и за насилието като основа на семейството - майко мила...
Кака ви беше на 18 преди 30 години и отговорно заявявам, че секс си правеха хората.
Виж целия пост
# 223
Да, наистина, поне масово. Айде не преди 30-40, но преди 50-60, хората са били по-консервативни, женили са се много по-рано от днес, семейството е било висша ценност и хората са правили всякакви жертви, включително да търпят бой или алкохолизирани съпрузи, ама нали пред обществото са били семейни, а не разведени или стари моми. Не че и днес много хора не се обвързват само и само да не са сами, но имат повече свобода, ако нещо не им харесва да си тръгнат - и пак финансовите обвързаности ги държат повече от любов.
Виж целия пост
# 224
Като преброя колко хора от поколението на моите родители или родителите на моите връстници бяха разведени, като дори не мисля, че са пили и са се били масово, не ми се вярва съвсем това за принудителното търпение на пиене и бой. Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия