Домашното насилие – тема №5

Ами да, има случай където при чужди хора е по добре, отколкото при родилите садисти. Домашно насилие, изнасилвания, алкохолици, наркомани и тн. Определено е по добре на друго място, личен опит.

Не казвам веднага да бъдат отнети, но да се обърне  внимание на положението. Това ми беше целта а поста.

Като я докладват как ще и помогнат? Ще подкрепят ли психическото здраве на майката?
Има майки, които реагират крайно защото са на ръба на изтощението, защото са без подкрепа, защото психически и физически са на ръба. Други майки нямат капацитет. Много е трудно да се даде такава оценка. Когато гледаш малко блокче от цялата картина, не можеш да видиш всичко. Понякога си мислиш, че виждаш едно - то се оказва друго.
Аз не бих докладвала някого, ако нямам категорични доказателства за насилие.
Отделно, че много спокойни жени съм чувала да крещят с две деца на 2 и на 4 и баща в чужда държава. Хич не бързам да съдя.
Някога няма ясна граница и много неща са размити.

Не знам, ама ако на мен загрижен "правилен" съсед ми викне полиция и социални, защото ме чувал да викам, и какъв ужас, това може да значи, че бия децата... ами ще се постарая да му го върна подобаващо. Все ще има какви сигнали да се подадат срещу него, че хем да не звучат като чиста лъжа, хем да го злепоставят и да му създадат проблеми.

Ами докладването е анонимно. Няма как да разберете кой се е обадил.
Ами заради това се подава сигнал: да се разбере дали има насилие или не. Не става въпрос само за крещене (макар че и това се отразява на психиката на децата)

А ида добавя: ако майката крещи през цялото време и вече пречи и На моето спокойствие, няма Как да не се намеся.

Много е притеснително, че децата заекват. Това говори за сериозна травма.

И понеже децата нямат избор, трябва да търпят. Ако и да заекват, заради крясъците на майка си.
Нали точно това е идеята на социалния работник - да подпомогне родител, който е на ръба. Има какво да се направи и не е нужно да се приема на нож. В крайна сметка е хубаво и родителите да се замислят, как техните крясъци се отразяват на децата им.

Сигналите в ОЗД не са анонимни! Записва се кой и защо го подава и има среща и с подалия сигнала. То иначе всеки може да каже всичко. Няма анонимни сигнали!

Аз до скоро крещях на близнаците. С каката беше лесно и бях спокойна, но тези двамата с вечните караници за какво ли не ме докарваха до крясъци всеки ден. Спрях преди няколко месеца, защото момиченцето започна да крещи на другите деца. Започнаха разговори, че не трябва да прави така и спрях и аз. Но за 9 години ми стопиха и нервите и лагерите.

Моите деца са луди по баща си и колкото да не искам вече да имам нищо общо с него, няма как да скъсам изцяло верижката.

Чакам го да се съвземе, че се опитва да използва хлапетата за буфер и връзка с мен, което много ме ядосва. Децата в такива моменти трябва да знаят, че омат любовта и на двамата родители, в противен случай тръгват да ги спасяват и енергийно всичко се оплесква.

Ама аз хубаво работя по въпроса, докато мъжа ми бившия ту би, го играе петгодишно.


Изобщо не е нормално любовта да бъде примесена с караници.
Не знам колко сте близка с тази истеричната майка, но може да к предложете да гледате децата... замалко. Или й пъхнете под вратата анонимна бележка с контакт на психолог и послание "Може би е време да се погрижите за психическото си благосъстояние"....

Макар че заекващи деца и човек, който чак толкова да вряка, че да пречи на съседите... си е притеснително.

По принцип ме притесняват, да, защото аз съм си у нас, но ни дели един таван и понякога се чува все едно съм у тях и един вид присъствам на нещо, което се случва у тях, без да съм там.  Основно, това , което ме притеснява е, че ми става жал за децата. Нито знам дали с право им се карат или не, нито пък знам причината точно, нито пък мога да помогна с нещо. Някакъв страничен слушател съм без да искам. По принцип си говорим с нея понякога като се засечем и ми беше казала в началото : аз знам, че много шум вдигаме, децата много тичат, тропат и имам проблеми със сина ми и затова много му се караме. После аз разбрах, че детето наистина е панта и прави разни поразии, които могат да те изкарат извън нерви- например да посяга на по-малкият си брат и да го наранява и си казах ами да разбирам я и мен това би ме нервирало много. Но след като от няколко години това се случва доста често, аз просто не мога да повярвам, че децата са основната причина и че са виновни винаги. И в същото време като видиш такова поведение, като нараняване на другото дете,  би трябвало да ти светне една лампичка или поне на мен ми светва( но ми отне доста дълго), че нещо не е наред, има някакъв проблем, които не се решава само с наказване и с каране или със заплахи. Че детето може да се заведе на психолог, да поговори с някого, чрез игри или чрез нещо друго да обясни, все пак има деца и в аутистичния спектър, на които им трябва по-специално внимание. Бих й намекнала за психолог без да прекалявам. Иначе децата са идвали у нас.

То и да се обадите на социалните, няма да се случи кой знае какво. Познавам няколко семейства, в които са идвали социалните извикани от съседи.
Първият случай е от преди петнадесетина години. Семейство с пет деца. Родителите не бяха прости гора, но не работеха. Имаха няколко имота от баба оперна певица и бащата ги продаваше един след друг. С парите угаждаше на себе си, но не мислеше за децата. Била съм у тях и за обяд ядоха готвена  манджа с каквото е имало в хладилника. Когато най-малкото им дете е идвало у дома, ядеше като невиждало. Повечето деца не завършиха гимназия, анай-малкото стигна до пети клас. При посещението си социалните им бяха направили предписание да хранят децата три пъти дневно с топла храна и ги оставиха на мира. Винаги съм мислела, че тези деца в друга среда биха се развили както останалите деца в квартала и биха завършили университет без проблем.
Друг случай от миналата година. Семейство с две малки деца. Обстановката у тях е писъци, крясъци и от време на време насилие. Социалните са викани повече от един път. Идват, виждат добри битови условия, работещи родители, деца ходещи на градина, готвена храна в хладилника и си заминават. На децата обстановката им се отразява, но промяна няма да има. Такъв им е бил късмета.
Третия случай е семейство, което се грижи отлично за три деца близнаци и породено по-малко. Истерясала бабичка, на която шумът който създават децата и пречи. При тях беше извикана инспекцията по труда с мотив, че се вдига много шум и вероятно има някакво нелегално производство. Хората идват и виждат добре поддържан дом, интелигентни родители и весели деца. През цялото време са се извинявали, че ги безпокоят, но са длъжни да направят проверка при наличието на сигнал.

И аз имам едни съседи, които се карат доста бурно и се чува така сякаш са у дома.  Тези на нашият етаж. Използват обиди, хвърчат предмети, ама после ги срещаме пред асансьора и са усмихнати и голяма любов.
Не мисля, че той я пребива. Не ни е приятно да ги слушаме, ама това е живота в панелка.

Тези под нас се караха, караха, караха и се разведоха. Сега е доста тихо там.

Токсичните отношения не са рядкост. За съжаление.

няколко дни жената не ми дава пари и се изнервям

Наскоро по работа се сблъсках с един, който твърдеше домашно насилие от жена му, с която се развеждат, върху детето. Водеше и свидетел, съсед, който каза, че чувал всеки ден жената да крещи. Сигурно казваше истината човекът. И жената, и мъжът са от доста кресливия и скандалджийски тип, успях и лично да се убедя. От което не следва, че единият мъчи детето повече от другия, камо ли че то трябва да отиде при трети. Обича си ги и двамата очевидно. Тя съответно извади други твърдения за страх на детето от баща му. Ако с нещо го подлудят това дете, това ще са грозните им изпълнения един към друг и скандалите помежду им, ако мога да предположа. Дано да не е разбрало много от драмата, ама... още повече, че сигурно всяка страна се опитва да го настройва.
Та съм много подозрителна към такива загрижени, че се крещяло.
И аз на моя син му крещя, примерно като дойде и закачливо се блъсне в мен, а аз държа чаша с кафе, а пък той самият как пищи за (не от, а за) кеф, ако знаете...

"Крясъците" може да са нещо извадено от контекст, може и да са домашно насилие. Не трябва ли в такава ситуация преценката да я направи психолог? Работата на адвокатите е друга, те нямат експертизата за такава оценка.