Като гледам малката колко е сладка....ми се иска и аз да мога някой ден да дам шанс в живота на някое такова слънчице, дето съдбата му е зашлевила шамар още с раждането 
Много е тъжно....като я взеха на годинка тежеше колкото моя син на пет месеца....не можеше да седи стабилно от недохранване, просто нямаше сили миличкото.За два месеца порасна сякаш с половин година!Живна, бърбори, смее се, проходи, не мога да й се нарадвам.Но като се сетя майка й през какво мина, за да я вземе...по-скоро съм склонна чрез още едно раждане да дам своя принос към бъдещето на нацията.Не е същото, разбира се, но все пак е нещо!
. Само дето като помислихме и осъзнахме, че аз не работя и доходите ни няма да са достатъчни, а и нямаме жилище. Единствения ни плюс е образованието ни. Имайте предвид, че в България трудно дават деца на хора, които не могат да имат, камо ли на двама здрави младежи, които нямат сигурност. Кръстницата ми си осинови дете и от опит знам как става това. И понеже майка ми е работила в дом "Майка и дете" в Бургас имаме достатъчно връзки да стане бързо. И сме решили по-нататък ако се сдобием поне с жилище да направим постъпки. Но само времето ще покаже 
Препоръчани теми
