Надя, много хубави снимки, браво! Аз от ученичка не съм ходиал в Копривщица и сега като ги гледам - сякаш никога не съм била, никакъв спомен не събуждат, а изглежда толкова спокойно иприятно градче, с тази възрожденска атмосфера!
Танче, следи за признаци на необичайна сънливост или нереагиране на светлина, звук. Мисля, че ако имаше нещо притеснително, досега да се е проявило.
Ние снощи голям купон му ударихме на РД на нашия кум. Първи отидохме с Косьо /който беше надлежно напъхан в проходилката, за да имаме мира на главата... не че много седя в нея/, прибрахме го, изкъпахме го и започнахме да го приспиваме с идеята заспи ли, да го оставим на девер ми /който се прежали да дойде у нас, понеже жена му е на турне в Австрия и явно му се видяхме по-малкото зло от вечер насаме с тъщата
Важното е, че още ни гони ентусиазмът, в противния случай бих се притеснила 
Днес мислим по примера на Ванилка да се разходим из зоопарка, само времето да не ни врътне някой номер

Приятна неделя от мен!

!
Сърдели се, че не им го оставяме и той за да мирясат го заведе. Дано да оцелее, горкото...
Аз до сега все се правех на ударена, но този път номера не мина ... пък и тормозят Динко
.Много са сладки и вече са толкова пораснали, започват да се превръщат от бебета в малки дечица
. И Килиан взе да прави все повече бели...катери се навсякъде, отваря вече фурната, подреждане на кухненската пусуда му е вече ежедневие 
.
. Второ - честита ви и баба Марта, и трети март, и на месечинките и на рождениците.
.


.....та веднага побързах ви се похваля
/...а за циците отвън-честно казано понякога се възмущавам чисто по женски от подобни гледки.......не,че нещо...ама може и покрай тях да ми е все гладен Ивайлото/пък като се запролети и като лъснаха едни телеса навън.....страшно,ей
с пожелание за всичко най-хубаво!
...А,това за връзването е тъжна история-имаме един познат ..така го вързаха/след като се бяха разделили....не ,че са щастливи.......ама всеки различно разбира щастието/