Осми клас 2024/2025 - тема 2

Абе те ако решат да пушат, храна  няма да си купят, но цигари ще вземат

i_nenova, аз не мога да съм толкова категорична като Етомира,че моите деца никога не са правили нещо в посока да бъдат харесани, че никога не са  направили някакъв компромис  с лична нагласа/усещане/позиция по даден въпрос (то тези неща не са само до възпитание и  говорене в семейството, а в изестна степен и до характер).  Но пък мога спокойно да твърдя, че  дори и да са залитали на моменти в някаква посока с цел адаптация в ученичексите си години, то днес не живеят живота на някаква група, а чисто своя си -  нито една от трите не пуши, чалга ненавиждат, преследват си много стриктно заложените цели като образование/реализация.. Та лично аз не смятам,че някакви тийн  залитания ( не визирам сериозни такива, разбира се) ги превръщат в бъдеще в  жалки подобия на някого,  в живеещи чужд живот..

Плами 80, да. Позната сподели преди време, че  детето й  на няколко пъти в  7 клас си измисляло  оправдание за отсъствие  от заниманието с частния учител по БЕЛ и ползвало парите  за друго. Докато не го хванали на къс пас.  Ами нямам идея колко точно е бил урокът, ама  това са  си при всички положения няколко кутии цигари..

Русалка, аз съм категорична, защото с голямата ние с баща й сме й казвали, че на моменти позицията й е прекалено крайна и трябва да я смекчи или да направи някакъв компромис. И много пъти тези разговоори са я спирали да влезе в открити конфликти. Вече започна да вижда, че светът е в нюанси на сивото, а не е черно-бял, но сега не се притеснявам, защото порасна. (За една седмица даже е станала отговорен човек, който чисти, изхвърля боклук и командва съквартирантите в това отношение. Не знам кое е това дете, но ми харесва). А за малката знам, защото последните три години имаше само две приятелки и беше доста самотна. И много сме говорили и с нея. Което не означава, че не съм нащрек, че нещата ще се променят.

Аз имам един подход, който не знам дали би бил удачен за всички, но при моите деца е ок. Разказвам им какви простотии съм правила, баща им също и защо сега това ми се вижда тъпо. Купони, цигари, алкохол, трева, момчета, конфликти, неучене.... всичко. Хубавото е, че доста често и те го намират за тъпо.

aDream, използвам това, което имам. Аз имам голямо количество лош пример, който да й дам. Помня колко не ме спряха празните думи на нашите, затова аз показвам. Показвам й колко съм зависима и как се ограничавам от приятни неща, защото не мога да издържа толкова време без цигара, как се изнервям, как целият ми живот се върти около тези скапани неща. Показвам й цената на този ми навик и за колко хубави неща съм можела да похарча тези пари. И още много. Показвам ги, а не ги говоря просто. Показвам и цялото си отчаяние, че не мога да се откажа. Да знае, че от само "малко ще попуша и ще спра" се стига до това, което съм аз в момента.
Истината е, че и като възрастни понякога ни се налага да се напасваме към различни групи и условия, но част от нас сме достатъчно зрели, за да имаме ясна граница и го наричаме адаптивност. Децата са доста по-податливи на промяна. И не е задължително това да е нещо лошо. Както са склонни да се променят към лошо, така и към добро.

Oopsi, проследих с тъга и гняв вашите неволи и сега ви пожелавам всичко да е останало зад гърба ви и да сте щастливи и удовлетворени от избора си в следващите пет години!

За пушенето споделям неприятна случка с голямата ми дъщеря - след тържеството на 15ти септември отиват на кино и в салона е димна завеса от дечурлига, които масово смучат фазомери (както успешно беше нарекъл Митко Павлов електронните цигари). Тя поседяла десетина минути и си е тръгнала... Тази тенденция у подрастващите е набрала страховита скорост Позволяват си да пушат навсякъде, по пероните, дори вътре в метрото, устройствата често са по-големи от ръцете на тези деца, а какво има в тях опасявам се, че липсата на държава на нашата територия няма как да проследи в адекватен порядък от време.
Аз като cydonia съм много страхлива и навремето около мен си купуваха паркизан и диазепам от аптеката, а аз си свирках през рамо, от което слава богу никога не съм страдала, не са ме тричали:)). Сега голямата ми дъщеря сякаш се е метнала на мен и не храни никакъв интерес към каквито и да е субстанции, за разлика от малката обаче, която на морето за един следобеден плаж време беше гаврътнала повече от половин бутилка вино ей така от любопитство ии изобщо е склонна да експериментира. При нея действаме като etomira - разговори, примери, истории с простотии, починали в ръцете ни приятели и така, само времето ще покаже дали това е бил правилният подход...
Да са ни живи и здрави децата, защото, съдейки по нас, им предстоят най-интересните, но и най-бурните години и трябва някак си успешно всички да излезем от тях.

Аз не смея да й разказвам моите глупави истории от младостта, защото са много весели и някак все ми се разминаваше. Ще вземе да й харесат и да й се прииска и тя да опита.

и при мен така,затова  не смея да разказвам 

Малко по малко, с житейския опит, както и край порастването на децата, се убедих, че е добре да не бъдем напълно категорични, нито пък да осъждаме твърде много чуждите деца и възпитание. Не само че не мога да кажа със сигурност: "Моето дете няма да прави така", но и самата мисъл ме плаши - сякаш ще предизвикам съдбата.
Имам примери с деца от добри и стабилни семейства,  успели да свършат доста глупости в тийнейджърството си и едва измъкнали се от сериозни залитания.

Това не отменя говоренето и възпитаването по принцип, дори напротив. Макар да изглежда, че сега не ни чуват, пубертетът все някой ден ще свърши и това няма да е било напразно. Личният пример и възпитанието са изключително важни, но за съжаление в тази възраст децата са много поддатливи на средата и тези, на които изобщо не им пука как и дали се вписват, са по-скоро изключения. И са такива най-вече заради индивидуалност и характер, а не защото родителите са им обяснили колко по-добре би било така.

И аз съм от страхливите. Страх ме беше дори да опитам, за да не стигна до пристрастяване. Иначе израснах в компания на пушачи и пиячи точно в пубертетските си години. Баща ми също пуши цял живот, а майка ми не. Станах върл противник на цигарите, а сестра ми по това време вече пушеше, и все още го прави. Та не знам семеен пример ли, компания ли, или просто самосъзнанието на човек. Имам един спомен от както бях много малка - около 5-6 вероятно. Гледах по ТВ как изстискаха бял дроб на човек, който е бил пушач, като мокра дреха и от него потече черна гъста течност. Не знам колко е било истина, но май това ме изгради като заклет непушач. За жалост мъжа ми пуши. Отказва ги няколко пъти покрай раждането на децата, но после пак започваше. Преди се криеше от тях, сега и това не прави. И двете много му се карат и мразят миризмата на цигари, който се просмуква от терасата. Дано останат с това си мнение. Мога само да се надявам.

Често давам за пример и приятелката, с която заедно пропушихме (само няколко цигари, няма как да се пристрастим). Тя няколко пъти отказва цигарите и после пропушва отново и всеки път качваше поне по 15 килограма. Равносметката е +50 кила и пак си пуши. Този пример, обаче трябва да се дава внимателно да не се разбере обратно.
Това на мен ми е много болна тема, но ако реши да пуши няма как да й се карам с цигара в ръка, нали? Мога само да я карам да се замисли.

Ако реши да пуши в училищна възраст, ще има рестрикции. Няма начин да гледам благо и да се правя, че няма нищо.

Аз действам с китайски поговорки, като:
единствената  цел на живота е да умреш млад, но колкото е възможно най- късно

писнало им е от моите поговорки

Моите родители и двамата пушеха много и навсякъде включително и в детската ни стая. В резултат нито аз, нито сестра ми сме опитвали да пушим. Толкова сме отвратени от цигарения дим Моите деца ненавиждат цигарен дим също благодарение на двете си баби. Обяснявам им, че това е локална аномалия с толкова популярното пушене. Мисля, че веднага ще ги надуша, ако пропушат - "сляпа съм", но съм с нос на хрътка Даже се шегувам с колегите, че като пътуваме в асансьора мога не само да кажа кой пуши и кой не, но и кой е пил предишната вечер.  Много ми мирише и алкохола.
Моят проявава интерес към кафето, но му обясняваме и за вредите от кофеина. Аз рязко спрях и кафето преди година и половина, така че и с това не го изкушавам. Мен най-много ме е страх от така лесно достъпните наркотични вещества. Постоянно говорим....

Това, че говорим не означава, че те няма да направят собствените си грешки. Ако са умни ще си вземат поука. Ако не, лоша работа.
Голямата се напи безпаметно  на 15тия си рожден ден. Аз си мислех, че съм взела мерки, предупреждавайки да не им сервират алкохол в пицарията, където уж щепе да празнува. Но те хапнали, купили си мента и отишли в парка. И приятелите й ни звънят да ни кажат, че е в несвяст насред парка. Аз хуквам натам (баща й каза да отложа боя за следващия ден, защото сега нямало да разбере) и заварвам група притеснени младежи около детето, лежащо мъртво пияно върху една пейка. Повдигнах блузата с която я бяха покрили и любезно попитах иска ли да я черпя една мента. Децата се отпуснаха като видяха, че няма да им чета конско. Помислих малко, взех един от младежите и отидохме да наемем рикша на която да натоварим момата. После я закарахме до колата ми, карахме на отворени прозорци до вкъщи, където един съсед ми помогна да я качим до 4тия етаж (естествено точно този ден асансьорът не работеше) и право в банята с все дрехите за ободряващ леден душ. После я сложих да спи и отидох да си събера мъжа. Не й се карахме. Но доста дълго време се смяхме за нейна сметка (а това е по-лошия вариант, защото никой не слуша като се караме). Единственото, което ММ каза, е че е много тъпо да се напиеш посред бял ден в парка и било редно да намери по-закътано място, че да не се излага пред толкова много хора. А аз допълних, че трябва и да има лесен достъп с кола. Сестра й беше уведомена за станалото с всички забавни подробности. И това никога повече не се повтори. Пие съвсем малко и много внимава. А дребната още се сеща за тази излагация и казва, че много ще внимава да не й се случи, че нямало да понесе подигравките ни после.

Няма как да ги предпазим от всичко, няма как да им спестим и грешките, единствено се моля, дори и  да направят някоя глупост да е по- малка и  да няма сериозни последици.
А моето дете нали е все разсеяно, чак днес е разбрало, че госпожата по английски всъщност не държала да се пишат думите по 20 пъти, ако си преценил, че знаеш думата може и да не я пишеш. Ама то нали някой трябва и да слуша като се обяснява