Хигиената на българина

В моето семейство къпането в неделя беше за децата. Всяка вечер се мият зъби, лице, крака и дупе (за последното може с канче, че нямаше подвижни душове). В неделя - търкане с гъба и миене на коса Но децата рядко издават телесна миризма. Докато в началото на пубертета потта мирише на пръч, дори на момичетата, та още при първите такива сигнали започнах да се къпя всяка вечер, както правеше и майка ми. Помня първата си шапка за баня и първия дезодорант - Фа мандарина, все осигурени от мама. Всички големи жени при нас се къпеха всяка вечер, вкл. баба ми гражданката. У другата баба почти не съм преспивала и не знам колко често се е къпала, но я помня като много спретната жена и даже леко мръднала на тема чистота и подреденост, у тях беше като музей.

Има ли значение името на града? Имена на баба ми и дядо ли искаш, точен адрес на къщата в провинцията?
Много хора от старите поколения са мислили по-този начин.
Има хора живеели с такива и попили техните навици и сега може да видиш  такива мърлячи.
Други си променят хигиената като пораснат.
Тези ми баба и дядо не бяха лоши хора. Просто много обикновен живот, труден. В бедни семейства са расли и двамата, не са имали всичко. Мислиш ли, че преди 80 години са имали такива удобства както сега? Вътрешна баня с топла вода, вътрешна тоалетна? Не. Баба ми казваше, че като си построили къщата с дядо, това е първата вътрешна баня, която има. Явно в старата си къща където са отрасли не са имали. Но навиците да пестят от всичко са си останали.
Но не са миришели, поне не помня.

Българска класика. И аз имам някакви такива спомени от баба ми и дядо ми от едната линия, но бях малка, цикъл със сигурност не съм имала още. Сега наблюдавам подобно пестене от родата от страна на мъжа ми, затова писах 55+ в сегашно време. Но хора всякакви, не слагам всички под общ знаменател.

Вредно е, разбира се! Ще си изтъркаш кожата. Така казваше хазайка през 90те. И дрехите не се перат толкова често, че ще избелеят.

Аз по работа преди няколко години също съм чувала история за баба и дядо, при които живеела за някакъв период внучката (на около 15-16) - подобни неща на тези от разказа на Елора. Малък град в Югоизточна Бг. Без това да значи, че всички в тоя град са така. И без да са лоши хора бабата и дядото.

Естествено, не бяха лоши хора.
Другите ми баба и дядо + баща ми не бяха читави хора, но пък нямаха проблем човек там да се къпе ежедневно.

Аз бях лоша внучка. Хич не слушах. Те ми се караха, че пускам за да са изкъпя, аз почвам да си обяснявам и споря, че искам нормална хигиена и не ми ок това подмиване и плакнене. И така спора се точеше дълго. Нали съм си инато. Виж брат ми беше по-послушен. Ама тайничко се радваше като го включвах и го информирах да ходи да се къпе.
В един момент след месеци спорове, склониха на нощна тарифа да се пуска, ако имам нужда и постигнахме консенсус.
Но се дразнеха и че бягам тайно в другата къща да се къпя. Това направо ги докара до яд голям + и майка ми.
Нали разведени, не може, трябвало само през събота да ходим.
И явно за да не ходя там, ми разрешиха това за нощната тарифа.
Другото което помня и мразя е прането на ръка.
Като момиченце, логично мен ме караха в един момент да пера. Дали с краката ще тъпча дрехите в голямото корито или с ръце, все тая.
Иначе беше готино да мачкам с крака дрехите. После обаче плакнене и логично не с топла вода.
Имаше една полуавтоматична по едно време, която само ги върти в сапунявицата. Няма плакнене, няма центрофуга. После вадиш и плакнеш.
Ех, след години в София вече взехме пералня. Подариха ни Перла 05, но много ме радваше. Беше шавлива и се опитваше да обикаля кухнята. Но си работеше.

Ох, и при леля ми беше така. На село. Имаха бойлер, но забраняваха да го включвам. Къпех се със студена вода и за нея ми се караха също. Ходех при едно гадже да се къпя тайно. Заради една топла вода каква любов пламна...Много мил спомен

Баба ми и дядо ми, родени 1915-1920 са родени в къщи с течаща вода, но без топла. До след ВСВ не са имали течаща топла вода и са ходели на обществена баня. В апартамента си имаха електрически бойлер, който седеше перманентно включен. Горкият бойлер не стигаше на баба ми да измие чиниите, та дядо купил миялна. Хубаво, ама баба ми първо плакнеше чиниите, та тогава ги слагаше в миялна. Веднъж я отворих и се изгорих от парата. Даже не им казах, защото можеше и бой да ям. Същото с прането. Имаше 3 перални - автоматична в килера, която ползваше като центрофуга основно. Една Рига с гумени рула за изстискване, която переше на 100°С и една малка за малко неща. Лошо ми става като се сетя как переше, плакнеше и сушеше.

Къпеха се всеки ден и двамата, като дядо и сутрин ако е бил на работа през нощта. Като малка ме къпеха в умивалника в кухнята. Това до около 4г възраст. Много обичах да се изправя и да гледам през прозорчето, което беше високо.

Мечтаех си да ходим на обществена баня заради сауната и телякинята, но нито приеха да ме заведат, нито ме пускаха с други хора. Хващали се гъби по краката.

Другата баба също имаше електрически бойлер. Нямаше проблем да се къпя като искам, но отказваше да ми мие косата и да ми трие кирта, а мене ме мързеше.

И двете ми баби изваряваха кърпи и чаршафи, както и бельо.

Майка и баба са ползвали многократни превръзки и баба ги перяла и изварявала. През 60те минават на лигнин.

В Лондон пробвах превръзки за многократна употреба. Много доволна останах. Никога нищо не е протичало. Бързо минах на чаша + превръзки за многократна, но пък попти не се цапаха и почна да ме мързи да пера 2 или 5 месечно. Сегашните за еднократна трудно се разлагат и цапат природата.

Мене децата ме хокат за злоупотреба с вода, ток, дрехи, пране. Екологични са ми се паднали.

При спиране на тока, често през 80те, имаха бързовар. Понеже на бойлера му трябваха поне 2-3 часа да стопли вода за много хора, ползваха бързовар в метална, емайлирана кофа. Така се къпах за абитуриенсщтския бал, че в София спираха  топлата вода за един месец всяка година и точно тогава нямахме. Родата искаше да ме кара в друг квартал, у роднина. Казах не.

Майка переше в полуавтоматична с две отделения. Моята задача беше да слагам прането в центрофугата и после да го тръскам и изправям. Тя и сега казва, че предпочита полуавтоматична, но вече няма здрави и метални, които да топлят водата до 100°С.

Ей вярно, кирта Невенче. То като ти дават само в неделя, щеш не щеш, ще търках кирта. И си имаше. Ми като не си се къпал. Сега нямам кир. Ама защото се къпя всеки ден.

Аз някъде скоро го писах - в родната къща на майка ми, съществувала до 80-те, баня като баня нямаше - имало е външно помещение за целта, в което са си носели вода с кофа и са се поливали с канапе. Къщата е била отредена за събаряне от години и не е можело да се правят пристроявания и преустройства, но няколко, не знам колко, десетилетия по-рано това е бил масовият начин на къпане за средния (пловдивски в случая) гражданин у нас. Нищо чудно - и за средния селянин в някакъв период, защото тоя тип баня не е нещо сложно за направа, не иска канализация и водопровод. Иначе водопровод с бойлерче тип Юнга имаше по времето, което помня аз, не знам откога.

При тия условия ще вземаш... не душ, а ще вземаш кофа всеки ден по два пъти, ама друг път. То умираш сигурно от студ само докато се съблечеш зимата и трепериш между две канчета. Не е кеф.

Майка ми, като бях малка, често ме къпеше с канче и топла вода от леген, а не под душа. После и аз съм се къпала така. ЧАК сега си давам сметка, че ако за мен сега това е странно и хамалогия, за нея сигурно е било навик и нормално, не по-трудно от душ.

Еййй, да - търкаха ни с едни спарчета от груб плат от кирта.

Аз и по 2 пъти дневно да се къпя с хавлиена кесия, пак имам кир, особено лятото по места, излагани на слънце.

Магдена, имало е обществени бани в Пловдив. Майка ми там се е котела като студентка. Даже къносвали, масажирали. Ходела всеки женски ден. Били са един ден отворени за жени, един ден за мъже или нещо такова.

Прадядо ми прекарвал всяка събота в банята. Носел си храна, табла и си било като почивка в СПА. Жена му и тя - с дечурята и прането. Прали са в обществените бани и после мъкнели мокрото пране обратно. Първата му жена е имала къща с мраморно стълбище, чешма с течаща вода и нещо като отоплен басейн, не бойлер. Не разбрах точно какво е, но е резервоар с камина отдолу и така са имали топла вода в някои дни.

Голяма хамалогия е било. Втората жена на въпросния прадядо е починала от изгаряне през 1920те. Топлела вода за къпане и пране. Заляла се, че заляла и новороденото им бебе и починали, мир на праха им. Също е носела вода, че нямало течаща. Баба ми и нея хващали да носи от малка. Много яка беше. Качваше със замах 4 етажа с по една кофа, пълна с 20 литра вода във всяка ръка. Като спираха водата, ходеше у съседи с чешма на двора.

Казваше ми, че от течаща вода и ток по-голям благодат няма.

Имаше обществени бани, да. Ама и там не можеш да ходиш всеки ден, отнема време.
И аз знам от майка ми, че на младини са ходели с приятелки на такава да си къносват (или боядисват?) косите.
Имало някакви кабинки за преобличане, за които се чакал ред. Един път майка ми отишла и видяла на опашката напред баба си по майчина линия, не живеели заедно. Бабата вече я гонела деменция. Майка ми прередила опашката с обяснението, че това там е баба и и тя ще се съблече с нея в обща кабинка. Бабето обаче изтърсило: "Ти коя си?". Какъв резил, разправяше майка ми, сигурно опашката си е помислила, че се опитвам с лъжа да ги прередя.

Съгласна съм за тока и течащата вода, дано не ни се налага някога да усетим какво е без тях, пу-пу-пу.

А тривките са ми любимият момент от банята. Избягвам скрабовете, въпреки че имам един любим купешки, но все пак го смятам за ненужна химия. Освен това чрез тривка се масажира цялото тяло - удоволствие, което обожавам, въпреки че е само максимум два пъти в седмицата (не се прекалява, подобно на скрабовете за пилинг). А и кръвта се раздвижва, което е полезно... Но доста зор видях, докато намеря тази, която ми върши работа - хавлиените за мен не вършат работа, не изтриват, а почти всеки друг тип тривки се късат на втория месец. Накрая майка ми ме посъветва да си ушия тривка от американ. Направих и на ММ, въпреки че той не виждаше причина да я използва ... Но истината е, че кожата си иска почистване, дори и през зимата, и механичния пилинг чрез тривка  я освобождава от мъртви клетки и др. по-пълноценно отколкото само вода, душ гел и гъбата за баня....

А я да видим колко от нас помнят вестници на листчета в тоалетната, после пакетите с белите листчета и ехееее кога жулещата тоалетна хартия?

Еее, толкова дърти не сме.
Тоалетна хартия се е ползвала у нас винаги, не помня да беше жулеща, но може. В някакъв период на дефицит имам спомен и за едни твърди бели листчета, не като салфетки, а по-твърди, не знам дали за тях говориш. Но те в моите спомени не предшестват ТХ, а я заместват.
Вестници съм виждала само по разни криво-ляво приспособени тоалетни - общи, по стари къщи, хижи, такива места, инцидентно.