КГБ = Клуб на Готините Баби - 224

Веднъж и аз да се класирам да кажа добро утро Та,  Добро утро момичета!
Снощи видях седянката и щях да идвам, ама..., заспала съм
Фло, и аз съм в отбора със  забравени гащи. Миналата година с приятелите сме в Каварна на СПА за 3 дни. То за три дни уж и дрехи толкова не бях взела и не съм и разтоварвала от куфара, ама за зла беда съм сложила панталона на закачалка в гардероба. Сетих се още в колата на връщане, ама си мълча  Прибираме се, ровя, ровя в багажа, даааа, няма го. Пиша мейл на хотела, такъв майтапчийски и хората взеха, че ми отговориха и то почти веднага. Поискаха адрес и още на другия ден ми го пратиха. Взех си го и после на следващата ни сбирка им казах, като започнах с уговорката - сега ще ви кажа нещо, обаче няма да ми се подигравате , познайте сега като ходим някъде и като тръгваме какво ми чуват ушите
За годежа. Имахме такъв. Дойдоха ММ с родителите си и кумовете на родителите му. У нас пък почти цяла сватба. Сестрата на тати и сестрите на мама. Баба и дядовците ми и естествено всички братовчеди. Аз съм най голямата, демек първа внучка и от двете страни и първа племеница, та братовчедите все още не бяха семейни. Нашите опънаха едни големи маси, покривки, но без нищо на тях. Така рече един братовчед на тати (израснали са като братя и тати и той един без друг нищо не правеха), първо да видят за какво аджеба идват тези хора Та дойдоха те, запознаха се още като влизат, ММ идва с един голям букет , обаче минава покрай мен и ме подминава и аз чак извиках - ейй тук съм, а той отива при мама и букета на нея. На мен букет подари свекъра. Та  седнаха на празната маса и всички мълчат. По едно време, чичо ми Данчо /въпросният братовчед/ казва, ами добре сте дошли, но все пак да кажете за какво сте дошли. Тогава Свекитата и кумовете им вдигат рамене и свекървата или свекъра, не помня вече, казва - ами нас ни доведоха, който ни е довел да каже. Ние с ММ сме настанени двамата на председателското място на масата и той като става, подпира ръце на масата и започва.... Е, изясни се кой за какаво и тъй нататък, и се започна. Хапване пийване, чичо Данчо беше готвач и беше направил едни фантастични шопски салати с розички и разни флиндифлюшки, които още се помнят. И така... Боже, къде ме върна Фло.... Хубави спомени, не мога да си кривя душата, хубаво беше, а най-хубавото беше, че всички бяха до мен, а сега, от присъстващите само братовчедите ми и свекитата са живи, но живот.... Важното е да имаме спомени и то хубави спомени
Мале, оляла съм се, цял ферман. Ако не ви е интересно прескачайте
Оставям ви и ви желая спорен и спокоен ден!

Една тематична торта, то не е точно сватба, но почти.  Моята беше на 20 октомври, аз пристануша, ама не ми е  празник вече. Щяха да са 50 години.

Добър вечер и  добре съм ви заварила!
Чета спомени за годежи.  Ние имахме годеж.

И аз имах нещо като годеж, но нямам много добри спомени. Беше на 19 април - 19 дена, след като ММ се беше уволнил от казарма. Идват да ме вземат. Тодор каза, че ще дойдат една кола хора, вместо това дойдоха 2 коли. Проблемът беше, че майка беше опържила кюфтета за малко хора - ами не бяхме богати! Все пак беше купила малко повече кайма и като дойдоха повече ние ги посрещнахме, а тя започна да пържи още кюфтета. Нямаше букети, нямаше подаръци, казаха за какво са дошли, пиха, ядоха и тръгнахме. На село ни посрещна свекървата. Метна ми един зелен жоржет през рамо и това беше. А тогава подаряваха домашни чехли, нощница, пеньоар и престилка със съответните пожелания. Късно вечерта свекървата ми донесе една стара, скъсана нощница с думите :То няма да я ползваш, ама все пак

Янче, последното изречение е направо трепач!

Янке, права е била свека - с мъж след казарма каква нощница?
То няма време да я обличаш, че той да съблича после.
Аз нали 2 пъти съм се омъжвала, годеж не съм имала. Не са ме водили да спя при свека, не ми е подарявала така актуалния тогава пеньоар на баклавички. Сама си го бях купила от В. Търново в момент на умопомрачение. Ами пуснали нещо във Валентина/помните ли магазините?/, наредих се - то било за пеньоари на баклавички. Грабнах един червен, дълъг платих го и така.
Имах 1 неуспешен опит за годеж - с 4 год. гадже от ВТУ. Още като започнах 1 курс се запознах с оборотен батко - бате Любчо от малък град около Сливен. Караше собствена Волга, носеше палто от сребърна лисица, държеше преподавателския бар, залагаше постоянно с авери куфарчета с пари, валутите не му бяха проблем. Е, осигуряваше и студентки за резиденцията в Арбанаси...Видя ме при общи познати, хареса ме и се лепна за мене. ОК, аз също не бях за изхвърляне и 4 г. много добре си живяхме. Състудентите като дечковци с якенца, а той мъж - на 28 г, осанка, разговори.  В края на 4 курс си бях в София за почивни дни и човека дойде с майка си да сме се видели, били при близки. Аз познавах майка му, родителите ми него. Баща ми беше в командировка в чужбина, майка ми предложи да се видим в рест. Кошарите. Но майка му била скромна женица, та отказаха. Дойдоха у нас - кафе, купешки бисквити, швепс. Човека си каза болката - да се женим. Но имал условия - да не живеем в София, в моя апартамент.  Хората щели да кажат, че се е бракувал заради соф. жителство. Трябвало да живеем с майка му в къщата им, аз да работя в читалището, вечер да си прибирам децата от детска и да си ги гледам. Мама ще готви и чисти. Той ще си развява байряка като преди - днес в казиното на Сл. бряг, утре на частно залагане другаде. Ще вземе барче на аренда, но аз  в къщи с децата. Да,  ама не и се разтури работата. А от общи познати знам, че не е имал семейство. Вече е сам в голяма къща, радва се на внуци от деца на сестра му.
Скоропостижно се омъжих за друг търновски кандидат за да не ме гони бате Любчо след отказа. Изкарахме 6 м. и пуснах документи за развод.
После в работата се запознах с т.н. Лошия Чичо/по Ани/. Много добър артист - до сватбата се преструваше на идеалния младеж. После си показа пиянството, заядливостта, циклофренията. И него изпъдих, но след 5 г. защото се мазнеше на родителите ми и не вярваха какво чудо е като сме сами. Но дойде демокрацията, роди ми се Ани/от друг мъж/ и го изпъдих.
И при двата брака сватба си правехме както аз искам - с най-близките мои роднини и малко приятели. От мъжовата страна почти не канеха близки. Баща ми плащаше масрафа. Ако родителя на съпруга поискаха да платят нещо ги караше да дадат парите на младото семейство за харчене.
А най-успешния семеен живот е сега с Пл. И двамата бяхме около 40 г. скоро бях изпъдила друго дългогодишно гадже. Работехме от години заедно, спечели ме с бакшиш от 5 лв/2002 г/ си бяха пари/ като раздавах заплати. После с племето/и те работеха в ресторантите/ в обща компания, возеше ни насам-натам, кротък, ерген без деца и бивши жени. Та Ани изпадна в ужас, че като изпъдих гаджето ще и обръщам много внимание и няма да може да шари насам-натам. Направили коалиция с негови племеници да ни съберат. Една вечер на пиене в Симеоново - човека си пийна, доспа му се и заяви, че вика такси, взема си жената и детето и си отива в къщи. Т.е. в моето къщи, неговото беше 1 стая от къща.
Ок, дойде, заспа на спалнята без да хърка. Сутринта трябваше да отида рано на работа - пак давах заплати на 300 служителя. Оставих ги с Ани да къртят по леглата. Обадих се по обяд - пиели кафе, купил банички. Вечерта се прибрах - сготвили заедно боб. Ани щастлива, обича боб. И така пак без годеж, без подаръци и дандании минаха над 20 г. А Мрънла тази вечер искаше да говори само с Дадо, баба я пренебрегна.
Ужас, какъв роман написах за похожденията ми.
Но това е положението - никой от семейството ми не се е придържал към тогавашните обичаи.

Айша, много впечатляващо си го описала. Явно от малка правиш това, което решиш. Евала за характера. Предполагам и Ани прилича на теб.
Интересни са всички истории за годежи, които разказвате. При мен не беше точно годеж. Ние почти не се познавахме с ММ когато решихме да се оженим. Бяхме колеги, аз си имах гадже, а той много гаджета. На мен ми беше писнало от  моето гадже заради ужастната му ревност. Той /ММ/започна да се заяжда с мен за щяло и нещяло, а то било защото ме харесал, ама го е яд, че си имам някой. Бяхме скарани с гаджето ми заради поредна издънка от ревност и ММ ми предложи с неговата компания да отида за уикенда на морето. Само като приятели....да ама стана свалката. Това беше края на август, после излизахме отвреме навреме, без да сме били сериозни гаджета и на Нова година ми предложи да се оженим ей така на майтап все едно и аз приех. Бяхме на Пампорово. Когато се прибрахме в София казахме на родителите си и след седмица баща му дойде в къщи да се разберат с нашите за сватбата. Отдавна бяха разведени със свекърва ми и ММ живееше с него. Свекърва ми беше странен човек, не дойде и на сватбата ни. Отношенията ни с нея бяха на приливи и отливи, т.е. почти не сме общували. Първата възможна дата за сватба беше края на март и така до сега вече 37 години и две деца.
Хайде, кой е наред сега?

Къде ме върнахте с тези спомени.Нали знаете,че аз избягвам да се връщам в тези години.
   Имахме "честито",така се наричаше в нашия край тогава.От 5 г бяхме гаджета и само през ваканциите се разделяхме.Майка ми беше починала и татко много се притесняваше как да говори с мен по сърдечните въпроси.Реших,че ще е добре да ги запозная най-после.Та,в една неделя организирах гостуването му у нас.Всичко започна по мой сценарий,до като "госта"не заяви,че ще идват в следващата събота,да ме искат.Нямахме баш такава уговорка,не бяхме определяли кога точно да бъде.Но,не се противих и така остана.В деня преди случката имах работа в Перник и преди да си тръгна реших да отида на баня.Имаше една баня до спортната палата.Оказа се,че има ромска сватба и жените от цялото племе съпровождат и къпят булката.Отвън мъжете с музика вдигат врява до небето. На другия ден леля ми,вуйна ми и братовчедките /аз съм най-малката от 16/започнаха рано-рано приготовленията.Годежарите пристигнаха точно на обяд.Събрахме се толкова много хора,че нямаше място за сядане.Тези,които останаха отвън играха хоро през цялото време.За съжаление,  само аз останах жива.Всички са вече покойници.Годеникът се е притеснявал много и за да не му личи решил да се покаже "мъж".Попита дали има нещо люто.Вероятно не е имало,защото татко му предложи саксия с люти чушлета,от тези малките.Той сам си избра едно и след като го изяде се зачерви като рак,дори ми се  стори,че се поду и през сълзи и сополи само поемаше въздух.Леля ми дотича с чаша с вода,вуйна му буташе хляб в устата...Голяма атракция,ама на зет се угажда и всички го обгрижваха.После тръгнахме и свекърва ми избърза с една кола,за да организира посрещането.Беше разтлала бяла пътека и ни поднесе погача с мед.На мен ми връчиха едно малко момченце,с което в ръце прекрачих прага.Тук искам да вмъкна един много по-късен спомен.Когато след 10 години свекърва ми почина,стоях на същия праг в момента,когато я докараха в ковчега от болницата.Спомних си как тя ме посрещна и никога няма да забравя каква болка изпитах тогава.Вечерта на годежа прекарах права,по някакъв идиотски обичай.Получих подаръци от свекървата-чехли,сатенен пеньоар и нощница.Гостите забравиха да си тръгнат,пиха до сутринта.Някои от тях пияни като мотики,ги отвлякоха жените им.На сутринта си подреждах дрехите в гардероба и младоженецът само ми "досаждаше".По едно време свекърва ми се появи и ни завари в разгара на борбите-аз в гардероба,а той ме затиска с възглавница.
  Лелеее,колко изписах!

Чета и ту ми е смешно, ту ми е тъжно.  Кога минаха тези години?! Сякаш е било вчера, а ето всички сме баби.

ПИПИ, аз съм наред, ако не ме изпревари някоя дружка. Като дадох идеята и аз да разкажа моята годежарска история. В пернишкия регион се нарича Честито, а не годеж.
Запознах се с Ромео на 10. април. 1976. Бях отишла в дома му, по покана на брат му. Момчето имаше рожден ден, та ние с братовчедка ми му помагахме, да направим сандвичи за тайфата. Пристига по едно време Ромео, заедно с колега офицер. Ромео много весел, защото футболния отбор на Миньор Перник победил ЦСКА. Вечна слава на Миньоро. Кой знае какво щеше да стане, ако беше загубил мача. Сега сигурно нямаше да пиша тази история...
Та наслагахме ние сандвичите, раздадохме чашите, отвотихме бутилките  и купонът започна. Още на първия блус Ромео ме покани. И като започнахме едни танци - бавни, бързи, та до първи петли. Ромео не ме отстъпи на никого. Много по-късно разбрах, че другия офицер, колегата, направил следното обяснение и съответното предложение: Ники, виждам, че ти я харесваш, но и аз я харесвам. Ако ти не я вземеш, аз ще я взема. Ако ли ти я вземеш, аз кум ще ви стана. Ти да видиш! Тия двамата едва ли не са ме разиграли на томбола! Само ако знаех, щяха да видят те баба си! Ама не знаех. Научих много късно.
Ходихме, колкото ходихме, два месеца. Но само "ходихме" без други подробности. На 9.юни Ромео изплю камъчето и ми предложи да се оженя за него. Казах му, че ще помисля и когато му кажа решението си, тогава ще предприемем по-дълбочинното опознаване. Ромео каза, че ще ме чака... Удържа си обещанието. Мъжкар!  След много размисъл, на 12.юли, на връх Петровден, казах ДА! Е, от тук нататък, историята мълчи...Ще спестя подробностите.
Изчакахме баща ми да се върне от 6 месечна командировка, кандидат жениха му даде една седмица да се климатизира и в уречен ден дойдоха с кандидат кума, да се запознаят. Баща ми много ги хареса, и как не - нали са от Въздушни войски... На следващата седмица Ромео пристигна с родителите си и придружаващата свита. И у нас, като навсякъде - хапване, пийване, по колите и към Перник. Малко преди градО, колата със свеки ни изпревари, за да може тя да ни посрешне у дома. Минах по бяло платно, посрешна ме с погача и мед. Получих традиционните подаръци. Още същия ден ги нарекох майка и татко. По-късно си признаха, че много са се зарадвали и свекър ми е черпил в завода, че женско чедо го нарекло татко. Имах голям късмет - добри хора бяха!
Шегувахме се, че снахата е Дзвер, доведен вкъщи с музика. Най-щастлив от всички беше дядо Кольо, дядото на Ромео. По- възрастните гости изкараха до полунощ и си заминаха. Отидоха си и моите родители, ама младежите изобщо не бързаха да си ходят. И така... осъмнахме. Да си призная ли, че исках вече да си отиват, ама те изобщо не се сещаха. Определихме си и датата за сватбата - 27. ноември. 1976. Изобщо, никак не сме се размотавали - всичко мина по бързата процедура. Има, няма 6 - 7 месеца. Никак не съжалявам. До тук добре, дано да е така още дълго...
ГРАДСКО, изпревари ме и ме разсмя. Нали сме от един географски пояс, виж колко еднакви случки разказваме за нашето Честито.
БОРЯНЧИЦЕ, защо не разказа за това, как си пристанала на твоето момче? Интересно е.
ПИПИ, АЙША, КАГ, ЯНЕ, колко хубаво, че се включихте в инициативата. Всяка една история е толкова хубава! Връща ни много години назад... Каквото и да е било, с годините спомените порозовяват, изплуват хубавите случки, трепетите, надеждите, вярата, любовта. Щастливи сме, че с нас са плодовете на тази любов - децата, че и внуците ни!
ПП Днес разказах нашата любовна история на внучките и те бяха много впечатлени. Дано да  бъдат щастливи и те!

Минава времето, неусетно.
 За малко да се разкрещя. В стаята ми се разхожда мишка.
  Отрова или котка да пусна?
 От "новата" къща  е. За това е важно  да се стопанисва. Една година мина без хора в нея. На  една стена е все едно една къща.  Трябва да ускорим почистването и шефът да мисли как да се избавя.  Нямахме до сега такива твари.  Кога са преминали насам не знам. Не знам с апартаментите как е.
  Как ще спя,  моля господ на не ме налази, да Нинка , моля го,  че не знам какво може да стане.
  Пак си говорете за годежи и  сватби, не ми се говори по темата.
 Ние се запознахме по пътя,  завършвах  и се забавих, изпуснах автобуса, той в Геоложки проучвания в района , шофьор, не е  шеф,  ама ги командваше, то учени хора лесно се управляват, някак ги е срам да се излагат. И ме поканиха да работя с тях докато ме возят, сигурно по негова инициатива. Работих два месеца. Жена - геолог придружавах по баирите, да не е сама. То каква охрана съм,  ама ... Първите ми изкарани пари. И нататък  в добро и зло, 32 години. Щяха да са 50.

Боряна,за мишки ползвам капани с лепило. за плъхове-

Мишле е . Ще трябва  да взема ,знам ги ,виждала съм ,но не са ми трябвали. Няма фураж от години и няма и зверове и  навън. Мамка му. Само това ми липсва , борба с мишки.

Е, вие вече спите сигурно,а аз за нащия годеж захващам.
Ученическа любов-гаджета от последната година на техникума.
После две години казарма.
После го приеха във ВМЕИ .
И след три години и половина ни писна от срещи и раздели и решихме,да се съберем.
Аз се познавах с родителите му,той с моите .Информирахме ги.
Първото нещо,което са го попитали е дали се налага?Т.е дали съм бременна.
Ами не бях.
Както и да е,уговорихме кога ще дойдат да ме искат .
Родата под пара.Масите готови.
Пристигат ММ,свекър и свекърва ми и едно семейство техни приятели.
Е няма такъв филм.Като каза ММ,че сме се решили🙂,че като ревна тая ми ти свекърва,та не млъкна през цялото време.
Аз един син имам🙆🤷 и т.н.
Коя е тази дето ще ми вземе детето,амма ха.
Та събрах багаж в една чанта и тръгнахме към Чирпан.
С нас тръгнаха вуйна и вуйчо и братовчедка ми с мъжа си.
Няма да те изпратим сама .
Ще дойдем до там и се връщаме.Така казаха.
Аа,няма да  идвате,аз не съм подготвена казва свеки.
Подготвена или тръгнахме.
И аз очаквах посрещане,но нямаше.
Нямаше пеньоар на баклавички,чехли,нощница.
Светът и беше крив,та и до днес.
Нищо,че сега "много ме обича".
Единственото за,което мога да и бъда благодарна е,че е родила ММ.
Моето момче.♥️
Панаири прави и на сватбата,когато се родиха децата с претенции и т.н.


Утре ще я видя .Свеки де.
В неин интерес е да не си спомням повече🤪🙃🤭

Гася ламБите.

Е, това беше смешно.
 Не  и за теб тогава. Ма ,каква е тая да ми вземе сина...и  дошла булка да иска.
 Тя циркаджийка.
 Мишката се разхожда,  иска да излезе, явно е грешка да дойде тук, мамих котки , от 6 една не се появи , ама и не ги гушкам и  няма и да я хвана,  а шефът спи.  Добре че не се разкрещях да го изплаша.