Скрит текст:
Завършек на вечерта, макар рано още, да видите ,че чета от всичко по малко. МАЛКО УРОК ЗА ВСИЧКИ
Първи урок по литература през новата учебна година. Учителят започна собствена история: „Корабът претърпя катастрофа. Една брачна двойка успя да стигне до спасителната лодка, но за съжаление имаше само едно свободно място. Мъжът сам се качил в лодката, оставяйки жена си да умре насред океана. И преди да влезе под водата жена му изкрещя последната фраза в живота си... »
Тук е прекъсната историята ѝ .
"Мислите ли", попита тя учениците, седнали пред нея, - каква беше тази фраза? »
Повечето ученици веднага реагираха: "Мразя ви! "Колко сляп бях! » и т.н. В същия дух бяха звучани и други твърдения.
Целият клас се състезаваше в произношение, само едно момче седна и мълча през цялото време.
- И какво мислиш каза тя?
- попитал учителят, приближвайки се към него.
- Мисля, че тя каза: " Грижи се за нашето бебе! »
Знаеш ли тази история? - учителят бил изненадан.
"Не, просто същото, преди смъртта ми майка ми казала на баща ми", отговорила ученикът.
Учителката обърнала гръб, надявайки се, че никое от децата не забеляза как сълзите й са набивали очите.
"Така е", отговори тя.
И продължи: "И така корабът отиде на дъното. Мъжът се прибрал у дома и отгледал дъщеря си сам. Много години по-късно, когато бащата вече не ровил в нещата си, момичето намерило дневника му, в който гласело това:
"Когато тръгнахме на пътешествие, тя вече имаше ужасна диагноза. Не й остава много живот. Боже, как бих искал да се удавя на нейно място, но заради дъщеря ми, не можах. Можех просто да я оставя насред океана.. »
Класът остана мълчалив .
Очите на децата виждаха колко дълбоко бяха развълнувани от тази история и че днес за първи път осъзнаха, че първите впечатления могат да бъдат подвеждащи.
Затова никога не трябва да съдите хората и действията им повърхностно, защото има много за тях, което може и да не знаем.
"И така не съдете нищо преди времето, докато Господ не дойде и не освети скритото в тъмнината, и разкрие намеренията на сърцата, и тогава всяка хвала ще бъде от Бога."
И Кор. 4, 5
Първи урок по литература през новата учебна година. Учителят започна собствена история: „Корабът претърпя катастрофа. Една брачна двойка успя да стигне до спасителната лодка, но за съжаление имаше само едно свободно място. Мъжът сам се качил в лодката, оставяйки жена си да умре насред океана. И преди да влезе под водата жена му изкрещя последната фраза в живота си... »
Тук е прекъсната историята ѝ .
"Мислите ли", попита тя учениците, седнали пред нея, - каква беше тази фраза? »
Повечето ученици веднага реагираха: "Мразя ви! "Колко сляп бях! » и т.н. В същия дух бяха звучани и други твърдения.
Целият клас се състезаваше в произношение, само едно момче седна и мълча през цялото време.
- И какво мислиш каза тя?
- попитал учителят, приближвайки се към него.
- Мисля, че тя каза: " Грижи се за нашето бебе! »
Знаеш ли тази история? - учителят бил изненадан.
"Не, просто същото, преди смъртта ми майка ми казала на баща ми", отговорила ученикът.
Учителката обърнала гръб, надявайки се, че никое от децата не забеляза как сълзите й са набивали очите.
"Така е", отговори тя.
И продължи: "И така корабът отиде на дъното. Мъжът се прибрал у дома и отгледал дъщеря си сам. Много години по-късно, когато бащата вече не ровил в нещата си, момичето намерило дневника му, в който гласело това:
"Когато тръгнахме на пътешествие, тя вече имаше ужасна диагноза. Не й остава много живот. Боже, как бих искал да се удавя на нейно място, но заради дъщеря ми, не можах. Можех просто да я оставя насред океана.. »
Класът остана мълчалив .
Очите на децата виждаха колко дълбоко бяха развълнувани от тази история и че днес за първи път осъзнаха, че първите впечатления могат да бъдат подвеждащи.
Затова никога не трябва да съдите хората и действията им повърхностно, защото има много за тях, което може и да не знаем.
"И така не съдете нищо преди времето, докато Господ не дойде и не освети скритото в тъмнината, и разкрие намеренията на сърцата, и тогава всяка хвала ще бъде от Бога."
И Кор. 4, 5
Надявам се да е добре.
, макар, че нищо съществено за писане.
