Августовски бебета 2024

  • 22 720
  • 776
# 450
Момичета, благодаря ви. Мисля, че ми беше екстра зле, защото ми дойде цикълът и явно и хормоните ми са бушували, и всичко съм го преживяла десетократно по-драматично... Но проблемът си остава, де. За съжаление, мъжете не могат да разберат ние през какво сме минали, за да се стигне до бебето. Особено в нашия случай, когато бебето е дълго чакано и сме използвали помощ за забременяване. Мм е много добър човек, но явно не винаги успява да си насочи добротата правилно според мен и да сложи семейството на първо място. В реда на всички тези мисли - секс - абсурд. И далеч не заради епизиотомията. Както казах тя влага един чаровен елемент на усещане като за втора девственост в мойта глава - че трябва да сме по-внимателни Simple Smile

За ревността на баткото мога да поразсъждавам само теоретично, въпреки че както казах, не мисля, че ще се стигне да си пробвам теориите емпирично и да имам второ дете Sad Щом при бабите няма правила и може всичко, може би и там трябва да има сходни правила, за да не е твърде голяма разликата, въпреки че знам, че това не е основното нещо, но все пак и това има значение според мен. Мисля си, че може да му дадеш евентуално и на него едно бебе да го обгрижва или да обгрижва любима играчка, така ще може да се идентифицира повече с ролята на обгрижващ не с ролята на второ бебе, което плаче и се тръшка. Обръщай му повече внимание, когато не се тръшка и е спокоен, за да не асоциира повечето внимание към себе си с негативно поведение.

Като си купувах раницата, имаше бебешки раници за куклите на каките и батковците и консултантката каза, че и момченцата много обичат да ги носят, носели си там количките и динозаврите Simple Smile Кокто и имаше отдавна едно клипче точно се показваха момченца, които обгрижват кукли бебета и се коментираше, че рядко им се купуват такива играчки и се насърчава такава игра, а после се очква от тях да са грижовни и активни бащи...
Виж целия пост
# 451
Вашите бебета “заковават ли се с лице към възглавницата? Звучи смешно, но не знам как да го обясня по друг начин 🤯🤣
От две седмици постоянно се заковава с лице към възглавницата и се опитвам да разбера какво иска и дали не и е удобно, но не успявам. Местя я, обръщам я на другата страна, после на другата, не и не. Реших да питам и вас какво означава това все едно иска да застане по корем и лицето ѝ да е във възглавницата 🤣🤣
Виж целия пост
# 452
Не съм в клинична депресия, но пращя ли от щастие откакто съм майка? Не. Обожавам сина си и вече той е центъра, около който гравитирам, като не сме заедно непрекъснато го мисля и се самообвинявам. Обаче изобщо не ми харесва грижата нон-стоп, изтощава ме физически и психически...И се чувствам излъгана, защото бях останала с впечатление, че хората с деца са по-щастливи. И масово всички повтарят, че децата са най-хубавото в живота им, че са смисъла на живота, че са осмислили съществуването им и тн. По принцип съм грижовен човек, имах романтична представа как ще правя на детето закуска, как ще си играем и ще го уча на разни неща, но явно са ми убягвали първите 2-3 години. И всеки път, когато чуя поредния коментар „То сега е най-лесно, насладете се!“  или „Ще видите като проходи“се сдухвам. Кажете ми, че с времето става по-удоволетворяващо, че по-лесно няма да стане вече съм се примирила! Rolling Eyes

Според майка ми проявявам страшен егоизъм и проблемът си е в моята глава. С което съм съгласна защото аз самата трябва да си променя нагласата и да се науча да харесвам новия си начин на живот, старият няма да се върне.

Маги, аз също се ужасявам от болести. Затова ще си поставя противогрипна ваксина, миналата година си сложих и съм много доволна – не се разболях цял сезон, а бях бременна, тоест с нисък имунитет. Тази година също се чувствам с нисък имунитет, заради операцията, недоспиването, липсата на спорт, недоброто хранене и тн. Може би е вариант за твоя мъж.
Иначе аз вече не искам второ дете, като видях какво е...Болестите от детските заведения са още един аргумент. Надявам се да издържа да го гледам вкъщи 3 години, че да не го пускаме на ясла. Не знам как ще стане без да изперкам, но при нас така или иначе няма ясли, а и да имаше, мисля, че непрекъснатото боледуване от там ще ни откаже.
Аз също съм си мечтала ММ да си вземе неплатен отпуск и да си гледаме заедно детето...естествено няма как да стане, дори и да не беше финансовата страна, просто не е ОК да се прекъсва професионалния му стаж, при положение, че аз съм в майчинство. А и мисля, че му се отразява добре да работи. Както впрочем мисля и на мен би се отразило доста добре да работя по малко, например 2 дни в седмицата, ако имаше кой да гледа детето в това време. И в това отношение на запад е супер, защото на майките се полага невероятна гъвкавост.

ММ работи от предимно от вкъщи, НО също тренира в зала няколко пъти в седмицата. Не мога да го огранича, това му е разтухата и му е много важно. А и спортът е здраве, поне единия от нас да е във форма.
Виж целия пост
# 453
Искам да питам за темата табу-секса след епизиотомия, някой престраши ли се, че мен тъкмо ми свършиха лохиите и ми е на дневен ред Grin
Малката си ляга в 20:30-21:30, честно казано се съобразявам с баткото и според това кога успея да го приспя него-тя е следваща по ред. Вкъщи обаче е голяма драма, той много и се радва, но има страшна ревност и буквално ни наказва. Покъртително тръшкане за всичко, мрънкане, иска само да седи при бабите(където може всичко и няма правила) и вчера най-накрая ми каза, че иска да върнем бебето в болницата и да сме си само двамата. Поревах си.. сега се чудя как да му помогна да свикне с промяната, говорим постоянно, още преди да се роди, четем книжки, но е на 2.5 и чувствата са по-големи от него..
Аз имам епизиотомия,лохиите ми свършиха около 30 ден. Активно подновихме секса. В началото болеше после става като преди Simple Smile
Виж целия пост
# 454
Mom to be, възглавница не се ли слага на детето около втората година? Доколкото знам трябва да спят на равно и дори бебешките плоски възглавници не се препоръчват. А иначе самото забиване във възглавницата не знам защо може да е, не ни се е случвало.

Герка, аз наскоро си признах пред ММ, че в началото някак не изпитвах тази майчина любов и привързаност. Да си кажа честно доскоро малката беше едно картофче. Sweat Smile Ядеше, спеше и акаше. Беше ми странно да ѝ говоря и да я занимавам, но отскоро вече реагира на говор и усмивки, занимава се с активната гимнастика, гука и чурулика и вече някак усещам общуването. Бях оставила на баща ѝ да ѝ прави tummy time, но на него му беше жал, защото плачеше. Аз се заех и за една седмица вече седи по 5мин с глава високо горе, зяпа картинки и няма и помен от плач. Long story short, започвам да се гордея с постиженията ѝ. Sparkling Heart Мисля, че оттук нататък ще става все по-хубаво. Nature Star2

Последно да споделя, забелязвам, че на бебка започна да ѝ пада косата. Бях чувала, че на бебета с дълги коси не им падат. Тя се роди с дълга гъста коса и стана още по-дълга, дори отзад има дължина, която се спуска и ми е много жал, че пада. Sad
Виж целия пост
# 455
Майка ми винаги ми казва “малки деца, малки проблеми - големи деца, големи проблеми”. За сега максимата е вярна. НО, става по- лесно. Голямата е на 4 и половина - много самостоятелна, не боледува като преди. Оставяме я на наще спокойно като могат да я гледат. Заедно рисуваме, пеем, танцуваме - неща които и на мен ми носят удоволствие. Да, има си своите моменти, иска си повече внимание, но определено не е толкова обсебващо ежедневието. С бебето сега пак ми е добре- знам вече къде съм бъркала, какво е трябвало да правя повече и така. Не че не е трудно, сега са и две, но някак по- различно е. Парадоксално, но сега имам повече време за себе си макар и с две деца. Защото го изисквам и го търся. Не че мъжът ми някога ме е спирал- той даже ме кара да си взема 1-2 дена почивка на СПА с приятелки. Просто на мен винаги ми е било гузно. Сега не ми е. И макар хаоса да е двоен и задълженията повече - се чувствам по -добре.

Моя съвет е чувството за вина да го премахнете и да си отделяте време на вас.  Герка, мъжът ти може да ходи един- две дена по- малко на фитнес и това време ти да отидеш на спорт или нещо друго.
Голям проблем е да направиш нещо за себе си, понеже де чувстваш гузно и виновно. Но заради това, не се чувстваш щастлив. Излез за два часа, направи нещо което обичаш и ще се прибереш заредена.
Виж целия пост
# 456
Ама ужасно е преминаването от 0 към 1 дете, просто никой не споделя, защото се чувства виновен, че не се кефи на макс. Началото е сменяне на памперси, недоспиване и чудене защо това дете реве, после започват да лазят, не ги дундуркаш постоянно, прохождат(тука е малко тичане), но поне си изразходват енергията навън и воала-проговарят. Съвсем различно е да си общуваш с дете на етап амеба и дете, което говори и си комуникира активно с теб. Обещавам, за лесно не знам дали е по-лесно, но става по-интересно и съвсем излизаш от ежедневието на кравичката Милка и санитарка.
Аз обмислям да започна да тренирам, има фитнес отворен 24ч точно до вкъщи, нощем вместо да си ровя в телефона след като я накърмя може поне това да свърша. И да ви кажа тренировките много помагат и за наместването на хормоните.
Виж целия пост
# 457
Съгласна съм че прехода 0 към 1 е много гаден. С първото дете по куп причини след 8те седмици след раждането се върнах на работа на 30ч седмично. Вярно, работя от вкъщи, но като сложа прекъсванията да кърмя, работния ми ден идваше сякаш по-дълъг от преди. Беше ми виновно, че работя и не мога да отделя цялото си време на детето, а когато отделях на него, ми липсваше да имам малко време наистина за мен. Аз също се учудвам, но с второто наистина го усещам по-лесно, въпреки че са две и всяко си иска неговото. Да, този път си излязох в майчинство, но имам време и за децата, и за вкъщи и за себе си. Според мен обаче не е защото не работя или защото съм намерила някаква тайна как да направя денонощието 40 часа, а защото си промених изискванията - не е нужно вкъщи всичко да е съвсем под конец, не е нужно всяка секунда да вися над бебето, за да го занимавам, не е нужно непрекъснато да играя с баткото, ако днес не сме излезли навън не е края на света и т.н. Онзи ден ми започна курса възтановителна гимнастика (полага се на всяка родилка тук и се поема от касите 10 посещения). Моят е онлайн и както и първия път не ме грабва тренировката. Реших да си избера сама тренировка онлайн и да си поправя пак вече и храненето, вчера се храних доста по-нормално, направих си тренировка по мой избор и въпреки мускулната треска днес се чувствам чудесно. Намерете си наистина нещо което да ви зарежда и си отделете по някой и друг час за такива неща, от празна чаша не можете да налеете.

Падането на косата е нормално, не съм чувала дължината да е от значение. Баткото ми по това време беше супер смешен, с дълъг перчем отгоре и опадала коса като пръстен на главата му и по-късичка най-отдолу на врата.

Не можах да си представя заковаването във възглавницата, но много бебета си намират лицето в каквото могат (възглавница, обиколници, завивки, играчки) като начин да си помагат за успокоение, унасяне и заспиване. Макси когато спеше на нашето легло все си вреше лицето в някоя от нашите възглавници. В количката и двамата търсят да се опрат някъде отстрани. Лео сега в леглото си също като го оставя по средата и се измества до края и си навира да си опре личицето в страната.

И последно, много мразя изказванията тип "сега е най-лесно, чакай да видиш какво те чака". И колко удобно, че в който и момент да си, все те чака по-лошо. Ами не съм съгласна, много си е и до човек, има хора на които тази новородена фаза им е супер приятна, на други им е най-омразната, на трети като мен им е нещо средно.
Виж целия пост
# 458
Момичета, които сте с първо - ще ви трябва малко време просто. Има една голяма бариера, която трябва да се премине, животът на майката сякаш изведнъж принадлежи на друго същество. Дайте си време да свикнете, особено ако преди бебето сте живяли много разнообразен живот. Сега са все още много малки, но по-нататък общуването с децата носи страхотно удовлетворение. Например със сина ми на 6 и половина отдавна си говорим на всякакви теми и ми е наистина интересно да е покрай мен, а не само защото ми е син. Всяка възраст си има очарование. И не знам кога ще е по-лесно и по-трудно, първите 3 години са трудни, защото още не разбират и не осъзнават много неща. Много хора ме питат как се справям сама с три ( мъжът ми работи 20 дни в чужбина и 10 дни от месеца е вкъщи) Нямаме баби, нито гледачка, през повечето време аз ги обгрижвам сама. Винаги отговарям така - не взимам нищо навътре. Щом децата ми са здрави и аз покрай тях, всичко ще се нареди. И още нещо - аз съм им майка, но и “шеф”. Вкъщи има правила и ред, но има и много гушкане, целувки и милувки. Синът ми обича да казва, че тати като се е прибрал, вече той е шефът, не мама. Аз само се подсмихвам, защото повечето неща минават през мама за одобрение. Спазвам двамата по-големи да са в леглата вечер в 9-9.30, всички да са чисти, със сменени памперси/бельо, да са яли поне нещо ( защото с каката на 2 е малко спорно вече какво и колко) и да са получили достатъчно часове игра навън. Всичко друго е въпрос на напасване и както дойде.
Виж целия пост
# 459
Момичета, с повече деца, пишете по-често, кураж ми давате. Все повече се убеждавам, че ме пере съчмата яко. Да се умопомрачавам за всяко излизане - ни с количка, ни с раница ми се струва удовлетворяващо. Нощем следя темп  на въздуха - ако е паднала до около 23, пускам радиатора за малко. Но пък ме е страх за не изсуша въздуха прекалено. Дано пуснат скоро парното...Няма да казвам, че ПАК няма дрехи.

За да не е само мрънкане, да сподеря една идея - слагам го напреко в скута си, за да се оригне и така стои по коремче няколко минути. За да не му е скучно, му пускам предната камера, за да се оглежда. Понякога му пускам и запис на клипче - става много сладко. А друг път, като е по корем, звъня на нашите по месинджър и те му приказват, така стои по-дълго по коремче.
Виж целия пост
# 460
Маги, ще се поболееш така. С най-добри чувства, трябва да отпуснеш малко. Това е бебе, човек от човешкия вид, което се ражда с механизми да живее в нашия свят. Не е някакъв много специален нов вид, който изисква грижи все едно го гледаш в лаборатория. Така ми прозвуча с това следене на температура и влажност на въздуха. Отпусни се. Ще го изнежиш без да искаш и така вече наистина ще почне да лови всеки вирус и бацил. Детето трябва да се калява, за да бъде здраво.
Виж целия пост
# 461
Като споменахте температура и влажност, да попитам колко градуса поддържате? В стаята, в която спи държим 21-22 градуса. Така съм слушала по лекциите. Да не я изстудяваме?
Виж целия пост
# 462
Аз съм шах, на 23 градуса сме по тениска вкъщи Grin децата ги гледам на 21 гр денем и 19 нощем, на по-хладно всички спим по-добре. И да ти казваме да не се втелясваш, едва ли ще те променим, моя съвет е да си намериш нещо, което да правиш поне 2 пъти в седмицата. Просто това вторачване не е здравословно и мисля, че имаш нужда да се откъснеш малко от ежедневието.
А за секса не случайно питах, защото и той намества чакрите и лишенията не са здравословни.
Виж целия пост
# 463
На нас педиатърката ни каза да е около 24. градуса. Аз съм зиморничава и ми е супер през деня на 23-24 градуса, а за спане 21-22. Ние сме с локално парно и мога да го регулирам.

Маги, защо пак няма дрехи? За температурите по обяд в София е напълно достатъчно просто едно якенце и тънка шапчица според мен. Нали сама знаеш, че в количката е +5 градуса с покривалото. Ако сложиш и одеалце, това е още 1 кат. 

Присъединявам се към призива към майките с повече от 1 дете да споделят повече, действате ни много успокояващо! ❤
Виж целия пост
# 464
Mom to be, възглавница не се ли слага на детето около втората година? Доколкото знам трябва да спят на равно и дори бебешките плоски възглавници не се препоръчват. А иначе самото забиване във възглавницата не знам защо може да е, не ни се е случвало.

Аз също го знаех така, че възглавница се слага около 2 годинки, но д-р Фурлакис ни даде възглавничка, защото сме със скафоцефалия и ни каза дори 2 мин да не лежи без нея. Надявам се да се оправи. А самото забиване се случва като се събужда от сън и много смешно, а в същото време ме притеснява.

За температурата у нас е 24,25гр. през деня с парно, а вечерта пада до 18..19гр. Вечерта е с ромпърчета с цип от Зара( от там ми паснаха най-много като материя) и есенно чувалче, а през деня е с екипчета и боди вкъщи, а в количката просто добавям одеалце.

Да, но днес сме на почивка във Велинград и тук в момента 23:38ч. е 2градуса навън 🤯. Зима. В хотелската стая сме с климатик, но не е от тези които топлят много 😅. Та мисля да го оставя цяла вечер на 25гр. Дали няма да изсуша въздуха много, не знам тъй като сме с парно вкъщи. Влажността на въздуха у нас следя да е винаги 45-50. Но тук не нося нищо, за да измеря. Аз май съм малко като Маги, но това сме си ние просто и няма как да се променим. Отделно, че докато ние сме в басейна тя спи в количката и диша тази пара, не знам да се притеснявам ли и дали греша (водата е минерална тук, знаете), защото се събира доста промяна за един ден в живота на бебка. Студ, пара, сух въздух в стаята, та ме е страх да не я разболея и се обвинявам, че сме тук, а това е подарък за рд на мм.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия