Пубертетът при момичетата до 14 години

С баща им сме разделени. А, пък той е такава скръндза, и винаги е бил такъв, че ако може, ще купува за тях само от Тему или нещо преоценено. Как съм го търпяла, не знам... аз също не съм виждала подаръци, пък какво остава за скъпи такива.

Ако аз не им купя, няма кой. Но парите не ги рисувам, все пак. А, и сама се издържам за всичко.
Аз също съм на мнение и винаги така съм правила, че по-добре повече, но по-евтини, отколкото едно скъпо нещо. И пак пазарувам от доста добри марки - основно HM, Reserved, Zara и т.н., като в повечето случаи гледам да са на намаление. От Тему, Шейн нямам дрехи, даже не съм поръчвала все още нищо. Но си правя сметката и не разхищавам парите.

На 13 години съм носила сутиени сигурно от по 5 лева, моята 13-год. слага в количката 3 сутиена по 20 евро, че то само за бельото ще платя 100 евро... скъпо е.
Пък и ме обвиняват, че само чакам намаления, за да купувам. За да има за всички по много, намаление трябва.

Как ще те обвиняват, че чакаш намаления?! Ако нещо може да се купи за 20 защо за платиш 60?
Моите следят и чакат намаления и си купуват по скъпите неща винаги с отстъпка. И се кефят много ако имат добри попадения. Това че си сама и им осигуряваш максимума за възможностите ти трябва да буди в тях само уважение и благодарност. Сега са малко в особена възраст, но скоро ще осъзнаят какво си правила, когато им   наложи да плащат сами сметките.
Не си длъжна да “гладуваш” за най скъпят модел маратонки, ние сме израснали и без Ню баланс и Джорданки.

sunlight_eli, всъщност и моята 14 годишна дъщеря е така. Реално много често харчи за неща, от които няма нужда. Вкъщи гримове има десетки например. Дрехи също има страшно много, но всичко над това, което аз преценя, че ѝ е необходимо, си купува сама.
Но тънкият момент е, че не може да похарчи сума, която няма - т.е. иска не иска ще се ограничи до това, което ѝ е дадено. А аз щом съм дала пари, то съм ги прежалила - от там-нататък дали ще ги харчи или спестява си е нейна работа.
Пак казвам - финансовата култура се гради с времето. И много често може да мине и през много грешни решения, от които също се учим.
Моята дъщеря например тук постоянно иска да си купува някакви неща, но отиде сама на екскурзия в Южна Корея и там, въпреки че имаше по около 100 долара на ден, то не харчеше почти нищо. Само последните дни се е хванала да си накупи дрехи, козметика, кпоп албуми и много рамен И въпреки това се върна с 2/3 от сумата, с която замина. Просто там знаеше, че трябва сама да си прави сметка, да внимава къде и какво харчи и че ако остане без пари няма да е добре за нея. Имаха едно момиче от групата, което се оказа без пари последните дни и добре, че моята дъщеря и едно друго дете са ѝ услужили с пари, защото иначе дори вечерята не е можела да си плати. Сигурна съм, че на това момиче тази случка ще ѝ е като обеца на ухото, пък и за другите е било добър пример.

Дъщеря ми е на 12г. и за училище и давам 25 евро.Понякога и давам мялко повече ако не иска храна от вкъщи,защото после отива на тренировки.Всеки ден,като се прибере се пробва за още пари и 2-3 пъти в седмицата и давам допълнително, като Събота и Неделя не ги броя в това число,там може да са повече,според плановете й какво ще прави.Не и позволявам да се лакира и гримира,а за гел лак дори няма да коментирам..Прически почти не си прави винаги е вързана на опашка,веднъж в годината си прави рибена кост ако и е пораснала достатъчно косата.Облича се предимно спортно и вече не иска да се купуват сандали и рокли,но пък обувките трябва да са найк,или баленсиага.С парите разполага като луд с картечница.Не бих и се скарала за това,ако парите са си нейни,оставям да прави каквото иска и на другия ден разбира се,вече като са свършили и й прииска нещо,само припомням,че предишния ден е имала и е трябвало да си остави за подобни глезотии.В това число не слагам храна,необходимите дрехи и обувки.Общо взето това не ме дразни и съм сигурна,че някои ден като започне да си изкарва парите сама,ще разполага по друг начин с тях.

Аз не мога да предложа вариант за твоето дете,  sunlight_eli, но и ти сами виждаш, че това не работи при нея. Правиш и паралел с момчето. Ами това са две различни деца и те не бива да бъдат възпитавани и третирани по един и същ начин, защото са различни характери. На мен ми звучиш твърде контролиращо, забраняващо и заплашващо … ако не правиш еди си какво ще имаш проблем … този начин на комуникация при моето дете не работи, вижда се, че и при твоето.
“Децата на контролиращите родители са най-добрите лъжци”. Това знам аз. Това не значи да ги оставим да си правят каквото си искат, да не познават респект и граници и да застрашават здравето си. Означава да им помагаме да вървят по своя път на израстване, не по нашия. Децата учат най-много с личен пример и от собствен опит. Аз също съм на мнение, че ако има 100 евро и ги прахоса може да го направи 4 пъти, но на петия ще помисли. Как да я научиш на разумност? За това трябва опит.
Аз например гледам как хвърчат пари за неща от ДМ, които не са необходими. Казвам 1-2 пъти и давам примери защо, обаче я оставям. Като ги изхарчи е нейн проблем. Веднъж не можаха да си платят горещия шоколад и събирали пари и се срамили. Втори път не го допусна. А картата ѝ със спестявания харчи малко по-разумно, но това става само с времето. Не със забрани и ограничения. Говорим и обсъждаме варианти и алтернативи. Ето искаше преди време нови слушалки въпреки, че има. Баща ѝ даде една част от парите, а тя другата. Като даде рязко голяма сума за нещо и много внимателно започва да гледа на нещата. Зимата поиска едно доста скъпо палто. Получи го при същите условия - аз давам една част от парите, тя другата. Това палто го пази като очите си. Ние сме на принципа малко, но качествени неща. Дрехи, които са необходимост не ги броя за нещо особено. Като родител съм длъжна да ги осигурявам. Общо взето моят опит показва, че децата биха могли да бъдат много креативни в постигане на целите. За това обаче трябва да ги оставим да опитват. Ето например тук са много модерни едни блузки, за мен доста скъпи. Получи такава за Коледа като подарък. Няколко месеца имаше промоция 3 на цената на 2 - събрали се приятелки, купили общо 3 и си ги поделили. Излезли им доста по-евтино. И доста други примери имам за разумно или доста хитро харчене на пари. Трябва обаче време, личен пример и малко сами да си носят последиците.

dream, обвинения не бих търпяла.
Който иска Ню баланс и Айфон - работи, спестява, или върши домакинска работа извън задълженията си. Такива фасони кой купувал от намаления - и аз купувам от намаления. Навик от време, когато бях самотен родител и това беше критично важно, за да оцелеем. Кучето скача според тоягата. Ще се посърдят, и ще им мине. На 16 вече могат да работят.

Към авторката - граници и правила трябва да има и също подкрепям, че въпросът с 13-те евро е принципен. "Ходят в мола, ядат бургери и по магазините" - все едно аз съм го писала Как няма да се объркат да идат някой път в Морската градина

Давам джобни около 100 евро на месец, веднъж месечно. Обикновено веднага си купува някакви неща за Роблокс. Не се мешам и не се бъркам. Парите са нейни, каквото иска да ги прави. Джънк яде понякога. Но и вкъщи яде. Парите от бабите също ги харчи, като прецени. Не се меся. Като поиска нещо, което не считам за разумно - казвам да купи с парите от бабите. Обикновено след ден размисъл желанието минава. Айфон също иска - обвързахме го с резултати в училище, но баща й ще й даде своя.
Нокти не давам. Инцидентно сега обещах, но аз ще ги направя - с гел лак, но къси. Аз също си правя маникюра сама.
Дрехи и обувки купувам аз, според нуждите. Ако няма нужда от поредната блуза, ама много я иска - да си я купи сама.


Като цяло също смятам, че прекаленият контрол вреди, но граници трябва да има и сами да се учат от грешките си също трябва.

Айфоните са 80% с техни пари, но когато кажат, че имат нужда от неща, които според мен са им в повече, не знам какво да направя и как да отговоря. Примерно имат повече гримове от мен, ама какви ли не неща - то са коректори, аз нямам никакъв, то са някакви неща за коси, каквито аз нямам и подобни дреболии.
Някак се оливат с покупки и все нямат дрехи. Джобните са си им само за тях и там не се бъркам. Но когато поискат поредните скъпи дънки, панталони или бельо... не мога да преценя дали да уважа уж нуждата им или да им откажа. Не мога да намеря границата.
Кое се води нужда и кое глезотия?!?
Вие как преценявате?

За брекетите- аз самата нося такива. Когато има дране от дъгата се слага восък. Той обира ръбчетата и устата не се наранява.

Абсолютно съм да се търси баланс, много говоря, изслушвам. Но моите наблюдения ,тъй като съм обградена от тийнове ,е че много повече от контрола на един подрастващ вреди това да няма контрол. Реално всеки да си гледа децата, както намери за добре. Аз съм си доволна от това, което сме свършили с нашите деца.
И да аз съм контролираща майка не знам защо се ползва с негативен контекст тази дума. Или да кажем ангажирана майка. Живеем в един адски опасен свят, поощряваме едно ранно порастване на малки, съвсем  не зрели момичета. Това да прави каквото си иска у нас не работи. И това време ще дойде, когато е адекватна да взима решения.
За сега се консултира с кака си или с мен. Всяка вечер си обсъждаме разни неща и случки, кое е ок кое не е. Искам да знам къде е, с кого е, очите ми са на 24. Ще се изненадате колко от джобните на свръх либералните родители пари отиват за ай кос и вейп, а не за хамбургери.
Не може дете на 13-14 да разполага със стотици евро, без значение дали са от баба и или от учинайка и.
Големите покупки се коментират семейно това е.
Голямата ми дъщеря отдавна вече печели и някои неща плаща сама, мниго разумна е. Надявам се и малката да стане такава. Тя е с по широки пръсти. Но никога не мрънка и не иска още, просто знае че няма да проработи. Опука ли парата, чака новата субсидия. Така е с възрастните, никой не ти казва- оле, свърши ли заплатата, ето пак да си имаш. Мериш си яйцето на едно място преди да го лапнеш.
Но пак казвам всяко семейство си има правила и си гледа децата според разбиранията си.

Отговорът се крие в "според мен тези неща са им в повече".
Ти знаеш вътрешно кое е, просто не искаш да влизаш в конфликт, подсъзнателно се чувстваш виновна, че отказваш. Раздялата също играе роля.

Като за начало можеш да поставиш финансова граница, ако не можеш да прецениш дали три чифта дънки са много или малко.
Определи бюджет - примерно 100 евро за дрехи, при ревизия на старите и сезонна смяна.
Всичко над това - с техни пари.
И отговор, ама честен, на въпроса: "това трябва ли ми, или го искам?"

Работата с гримовете е същата и у нас.

Доста по сложен беше случая. Беше счупила целият метален обръч на последния зъб и той висеше, дърпаше всичко надолу и и нараняваше венеца. Зъболекарите първо ми се караха, че искам извънреден час и не можело да ми дадат сега, после след като я замъкнах директно в кабинета и им преборих барикадата до стола от жени, викащи че не може да идваме когато ни скимне при който лекар се окаже на смяна, рязко замлъкнаха и зацъкаха с език колко било зле и каква беля можело да стане. После изнесоха за пореден път лекцията без дъвки и бонбонки, но тя и след това не хвана декиш.

Както и да е аз взех решение какво ще направя. Ще и дам накуп дневните 2*15 евро за следващите 2 седмици +15 евро за маникюра. Той трябва да е около 25-30 евро според интернет (аз не ходя и не знам) и ще и кажа, че и удържам непозволено изхарчените 13 евро от сумата, която съм имала намерение да и дам за маникюр. Така че сега ще се види с пари накуп, но ще трябва да им устои следващите 2 седмици да не ги изхарчи, защото със сигурност половината ще и трябва за маникюра, а може да се окаже и повече. Освен това от морето ще и се наложи да си задели пари за  свалянето на лака и ще си го знае отсега. Да видим какво ще стане. Ако се издъни маникюр няма да види в следващата 1 година.

Така че тази драма мисля да я затворя като казус. Така или иначе вече имаме нова драма - котката, която аз домъкнах без съгласието на баща им и което се оказа едно изключително пакостливо и хапливо животно, направи поредната грандиозна беля (качило се е върху кухнята и е изгризало огромна част от декоративния корниз на тавана). Баща им е бесен и ни заплаши, че вече наистина ще го изхвърли ако направи дори само още една беля (а това вече на всички ни е ясно, че е само въпрос на време, защото вече изяде тапетите, дръжките на прозорците, крака на шкафа в банята и балатума на терасата, да не говорим за нашите ръце и крака - обект на ежедневно хапане и дране). Сега големият го държи в края на лапичката (защото то не дава да го пипнеш по принцип, камо ли да го погалиш) и реве с пълно гърло, а малката рязко забрави за сърденето и се върти наоколо подмърчайки. Явно не ставаме за родители ние, горките ни деца .

Ако това ще те успокои, на дъщеря ми дъгата се отлепи без да яде забранени храни. Грешката е в зъболекаря, че не ви е приел веднага.
Иначе виждам,  че даваш двойни сигнали. Забраняваш и после разрешаваш, ама с някакви други условия. Като си казала, че не даваш нокти,  защо после се отмяташ?
Моята до преди месец ме тестваше за втора дупка на ухото. Пробва се три, четири пъти и видя, че не поддавам и се отказа.
15 евро на седмица за 3 хранения навън, според мен са малко. Какво читаво се очаква да си купи с 3 евро? Ако това са възможностите за джобни,  то нека да си носи храна със себе си. Така с джобните може да си купи нещо дребно,  или да ги спести.
Ако си против купешките дюнери и бургери, правете домашни. Даже стават по-вкусни. Дъщеря ми предпочита суши,  дюнер, бургер, френски макарони и всичко модерно, което ядат, да го правим вкъщи.
Касичката със спестяване е нейна. Остави я да харчи за каквото реши. Ще ги изхарчи един, два пъти за глупости и ще спре. Моята събира в 2 касички. Сама преценява в коя колко да сложи от спестените и от подаръците. Едната й е за харчене за каквото реши, другата не я пипа и само трупа. Така винаги знае какво може да си купи.

За нокти, социални мрежи и други подобни съм казала 16 години. Ще държа на това до край. Но за луксозни стоки и аз губя битки. Днес си купи Сол де Жанейро за 40 евро с нейни пари. Обясних, че това е последният път, в който парите се дават за такова нещо.

deskatta с всичко съм съгласна само за дупката на ухото защо не?
Ние разрешихме дупка, но още не си е записала час. Какво пък е лошо на втора дупка на ухото?

Не разрешавам, поради две причини. Едната е, че с баща й не одобряваме. Като стане на 18 сама ще реши дали все още я иска.
Втората е свързана с допълнителното й занимание, където въобще пък не е приемливо. Ще трябва в 50% от времето да не носи обеца, което обезсмисля въобще пробиването на втора дупка на този етап. Така или иначе постоянно й се налага да маха тези, които вече има.