Време не остана, ОКТОМВРИЙЧЕ ще гушка всяка мама -Тема 9

И аз стискам палци всичко да мине гладко и леко и бебчо да е добре,както и ти

Дрийм, много стиснати палци, мила! Да минат нещата по най-добрия, лек и безболезнен начин за теб и за бебчето и съвсем скоро да се гушкате в добро разположение на духа и с удовлетворение от добре миналото естествено раждане! ❤️❤️❤️

Льоли, честит да ти е Филип! Колко хубаво име сте му избрали! Да е здрав и с късмет в живота, а ти бързо да се възстановиш! Моля те разкажи малко повече като се посъвземеш и имаш желание за това.

Лъвица, честито момиченце и добре дошла! Благодаря за подробния разказ и дано възстановяването продължи във все същия безпроблемен дух!

Ljoli, мислих си за теб, че сигурно се е случил дундьо вече. Много хубаво си го написала. Радвам се за вас много. А и изглежда, че си успяла с желаното VBAC.

Лъвица, честито и за твоята бебка. Всичко звучи прекрасно.

Dream, стискам палци да потръгне естествено и мине леко и бързо. И при мен първото, което биха опитали, е балонен катетър.

Dream90 всичко ще е наред
Много положителни мисли ти изпращаме всички , и чакаме след малко да се похвалиш

Дрийм, стискам палци. Да се похвалиш скоро с бебок. Всичко ще бъде наред.
Льоли, честит да ви е Филип. Много да е здрав и вие покрай него.
Лъвица, честита девойка. И тя да е много здрава и много да ви радва.
На болните момичета пожелавам скоро да сте здрави.

Благодаря ви! Наистина успях да родя нормално, макар че по време на раждането се чудех защо съм си го причинила.
На 2.10 рано сутринта започнаха да ми изтичат водите, през деня почнаха някакви контракции, нищо особено, леки крампи и по 1-2 на час, като следобеда се обадих в болницата и ме извикаха да ме погледнат. Включиха ме на тонове, нямах никакви контракции, и ме пратиха вкъщи с уговорката ако не започнат да стават по-интензивни на следващата сутрин рано да ме приемат за индукция. В момента обаче в който се прибрахме и си легнах, контракциите се учестиха и в рамките на час станаха на 5-10мин и значително по-силни. Върнахме се в болницата, приеха ни, вече ск бяха доста и силни. Поисках епидурална упойка и към 1 сутри нта ми я поставиха, от което светът ми моментално стана по-мил, провериха разкритието (вече беше 3см) и заспах за около 2 часа. В 3.30 пак ме провериха, вече бях с 9см и усещах доста напрежение в дъното на таза въпреки упойката. В 5.30 вече бях с пълно разкритие, обаче лекарката искаше бебето да е слязло още по-надолу за да започна да напъвам. Обаче в този момент вече контракциите бяха понамалели и ми включиха окситоцин, като няколко пъти увеличаваха дозите, за да стигна до хубави контракции - искаха 4 силни на 10 минути. Към 8ч вече окситоцинът подейства, а аз тази епидурална упойка изобщо не чувствах, че помага. Смениха смяната от лекари и акушерки и с новия екип решихме да пробваме малко напъни в различни позиции, честно казанп нямах чувството да правя нещо, което да доведе до прогрес. Бях много изтощена и ми беше зверски неудобно и болезнено. Към 10 часа вече и сърдечният ритъм на бебето започна да не им харесва, закачиха му някакви диоди на главата, взеха му някаква проба и ми казаха, че ще ми помогнат с вакуум. С вакуума излезе още с първия напън и само който е раждал може да разбере огромното облекчение, което се изпитва моментално. Честно казано, не ми пукаше, че цялата стая беше все едно са колили прасе (зсгубих 1.10л кръв), че ме шиха отдолу и отзад един час, детето ми лежеше върху мен и беше добре и при нас. 6 часа по-късно по холандски маниер ни изписаха, е, едвам ходех, но си бяхме вкъщи и бяхме щастливи. Днес вече съм малко по-свежа, най-вече благодарение на грижите на майка ми. Много сме щастливи, много!

Добро утро, моето започна още в 2:30. Събудих се от дискомфорт. Имах болки ниско и реших, че малкия пак се намества. На 3 тия път, в който ме заболя, усетих, че е регулярно и започнах да засичам. В 4 ч вече бях в болницата с контракции на 3 мин и 8 см разкритие. Без упойка, без системи и с малко срам, в 5 ч се роди нашият син. 3,530 кг, 54 см. Срам беше, че при първия напън в родилното тръгнах да ставам и казах, че не мога повече. Исках секцио, упойка, алкохол, каквото и да е 😄 но вече бях с пълно разкритие и бебчо беше тръгнал. На 3-тата контракция излезе.  И двамата сме добре, аз нямам нито един шев.

Леле, Ljoli, през голямо изпитание си минала! Пожелавам ти възможно най-бързо и безболезнено възстановяване!

Laylah, да ти е честито момченцето, страхотни мерки

Честито и на двете живи и здрави да са ви бебоците,а вие бързо да се възстановявате❤❤❤

Честито мами,живи и здрави да са ви бебчетата,а на вас бързо възстановяване

Честито на всички нови мами, да са ви живи и здрави бебетата и бързо да се възстановите.

Ljoli, доста си се измъчила, колко часа е продължило всичко това? Радвам се, че след всички мъки все пак нормално се е родило бебето, а не се е наложило секцио. Странно ми е, че за няколко часа са си отпратили вкъщи…

Leylah, разсмя ме с историята за напъните, чак да си тръгваш Иначе алкохол и аз не бих отказала, един шот за добро настроение хаха. А при теб не е имало време за упойка или ти не искаше? Струва ми се, че си имала много леко раждане, пожелавам си така да протече и при мен. Между другото, съм чувала, че като жената започне да говори, че не може повече, има голям шанс да е с пълно разкритие и вече да е време да напъва. Не знам защо накрая се отказваме, аз се сещам и при мен преди напъните, че говорех, че ще умра, искам секцио и т.н

Аз съм 37+2 без грам подготвителни контракции или каквито и да е индикации за раждане скоро. Бебчо явно се чувства добре. Още една седмица и ще започна да се ослушвам как да го накарам да излиза вече.

Лейла, честито! Да е здрав и щастлив малкият човек! ❤️ Не знам дали на теб ти е било забавно докато преживяваш раждането, но описано така определено звучи много забавно. И бързо - ето, няколко часа контракции и напъни, и бебчо е навън. Особено се радвам, че си без шевове и цялостно звучи като да е минало леко, дай Боже всекиму!

Ljoli измъчила си се здраво, а хем уж си имала епидурална .. напомни ми на моето първо раждане.

Leylah, честитооо, много да сте здравички! ❤️

Аз рано рано ходих в болницата. Имах кървене и болки, но нямам грам разкритие, тоновете са ок и ме пратиха вкъщи да стоя и да чакам. Казаха да не ям и пия, че нали искам секцио. Ама аз по малко вода пия, то всичко ми е пресъхнало. От ранни зори съм будна, отделно още хремата ме мъчи. Даже трябва и антибиотик да пия, но май ще пропусна. Ех, бебчо май няма да дочака датата си за секцио. Моят АГ е извън града и ще е при който се падна, ако е днес или утре.
И сега.. чакането започва. Доктора каза, че кървенето е от тапата. Мин.път като ми падна и след 2 дни родих, сега ще видим.

Благодаря ви.
Ами не беше много забавно в този момент 😄
Погледнато близо 4 часа по-късно мога да кажа - да, мина бързо и лесно. Радвам се, че седях до последно вкъщи, отново. Там контракциите не се усещат така. В болницата, докато пуснахме тонове, сложиха абокат, клизма и то станало пълно разкритие, нямаше шанс за никаква упойка.
На магарето напъни така и не получих, само контракции. В началото не можах да се осъзная, заради това, не знаех кога и как да напъвам. Изнервих персонала много, молих за да ме режат, ама като видях, че няма какво да се направи, освен да напъвам, започнах. 3 контракции, по 3 напъна на всяка, с помощ от лекарката, която разширяваше канала и малкия излезе. Плацентата не я напъвах, натиснаха ме 2 пъти по корема и тя излезе.
Сега се чувствам много добре и се радвам, че не избрах секцио.

Честито на новите мами, да са ви живи и здрави бебчетата!
Leylah, все едно прочетох моята история😀. И аз като ми включиха окситоцина и започнаха контракциите започнах да искам упойка, после като станаха още по-болезнени започнах да искам секцио, но и за двете вече беше късно. Само, че моя мъж се оказа голям за мен и не тръгваше и се наложи епизотомия, която изобщо не усетих, само исках всичко да е наред. Въпреки всичко не съжалявам, че родих по естествен път.
Моето момче все още е в болницата, но се надявам понеделник вече да си го прибера. Вече е извън кувьоз, диша си напълно самостоятелно, има лека жълтеница, заради която го държат и се надявам да не се проточи и усложни и да си го взема вкъщи.