Любители на котки - Тема 199

Добро утро писани!
Фб усложливо ме връща в миналото
Бебе Чери, истинско таласъмче, нея Коледа, елхата припадна няколко пъти.
Ледено примирие с Кети, която го наби, той и изяде храната и накрая спаха на едно легло.
Колко малък е бил на годинка, вече селянче

Шкода няма как да реагира на име. Все пак трябва време, за да свикне. Но доколкото разбрах кака ѝ и батко ѝ я наричат Гери. Докато се върнем, може вече да го е научила.

На Преслава навремето се опитах да ѝ казвам Преси, но някак не ми иде отвътре... Затова най-често я наричаме антикотка, дребосък и др. подобни. В един момент си дадох сметка, че няма как да я повикам, когато искам. Няма как да реагира на име, с което не е свикнала. И започнах да я викам с "Преславке".  Мисля, че има напредък.

Като си показвате бебетата, да покажа и Преслава каква беше:





А това може да се каже, че е първата ни среща. Така я изписаха от клиниката- цялата завита в пелена. Преди това беше просто едно кърваво безжизнено телце.



Другите нямат бебешки снимки. Всички бяха по-големички.

noragami, дано стане с квартирата!

Ето ги моите от сутринта - на никой не му се става


Станаха и след малко станаха и на кълбо

🤣🤣🤣
При нас е почти сутрин, Ушатото е във вихъра си.🤣

Звъннах в клиниката.
Йори имал подобрение - "храни се, гали се". Душичка малка.
Главният лекар не бил на работа. Дадоха ми телефона му. Ще му звънна по-късно, за да се разберем за лечението.

Ох, мамина! Голям късмет е имала с вас! Колко хора ще спрат, за да спасят блъснато животно, за гледката не искам и да си представям...
Хора, не мога, просто не мога да стана сутрин. Особено когато грейне слънце и това бебе дойде да ми мърка, ами тежко е положението!

Много сладки бебета.
Радвам се, че новините за Йори са добри, стискам палци за пълно възстановяване!
Нашата също си знае името, както и че е котка, като се заговори, сякаш разбира. Също и думите - храна, паничка, реагира на къде е / ходи да търси примерно детето и да мяука на стаята му/.
А Клео е един бонбон, мини Оливия.

Много се радвам на новините за Йори, дано оздравее напълно. Пък после да си го вземете детето на топло, че студ идва!
Клео се в научила да си носи играчките когато ѝ се играе. Носи си мишката и трябва да ѝ я хвърлиш. И въдичката си влачи. Толкова малка и толкова умна.

Четох , че котките си знаят имената, распознават ги измежду другите думи. Също така, знаят че говорим за тях.

Аз много искам да сложа на моите камери или поне проследяване, да видя къде ходят и какво правят. Имам съмнение, че Памук цял ден спи в някакви бодили и треви, защото после ми ги носи. Или пътешества из трънаците.

Таня, на последната снимка очичките на Преслава са ....потресаващи  Пълни със сълзи. Разчувствах се пак.

И аз, а на мен малко ми трябва.

Нахълтвам в темата отново с молба за съвет. Преди време бях писала да ви попитам за по-лесна адаптация на възрастната ми котка Грейси, с ново бебе куче след смъртта на старото. За щастие там нещата се оправиха и си съжителстват вече нормално.
От първата ни вечерна разходка Кастиел се сприятели с една улична писанка, която ни придружаваше на всяка нощна разходка до към 15-ти септември. Аз я хранех и обезпаразитявах, защото двамата са като скачени съдове = все единият е наврян в другия. На 15-ти тя просто изчезна и се появи едва снощи куцаща. Прекара вечерта у нас, за което Грейси ми е сърдита и даже ме напика.
Преди малко заведох Мег на лекар и положението никак не е розово. Костта е буквално раздробена, до толкова, че евентуална операция би била много трудна и с много малка гаранция за успех. Просто няма как да се закрепят стабилно парченцата - толкова е раздробено. Клоним към ампутация на лапичката.
Всичко това се случва обаче в много неподходящ момент. Довечера заминавам извън България за 5 дни. През това време майка ми ще се грижи за тримата, макар че въобще не е очарована от идеята да гледа болна котка.
Това, за което искам съвет е адаптацията след ампутация. Не съм се сблъскавала с такова нещо до сега и съм много притеснена. Отделно от това как ще свикне Грейси с нея също ме тревожи.
Котето иначе е много мило и кротичко. Взеха й кръв без никакъв проблем и изключихме спин и левкемия. Има обаче и проблеми с венците, за които сложиха антибиотик.
Искам да подчертая, че Мег повече няма да се връща на улицата. Ще остане домашна котка, но не знам как ще се справи с рязката промяна на средата и след това и с липсата на крайник.
Ето една снимка от няколко дни преди да изчезне:

Адмирации, браво!
Не се притеснявай, котките се адаптират чудесно, нищо че ще е минус един крайник.
Съдя по тези на моите свекъри и без лапи имат и сляпо, адаптират се и живеят нормален живот.
Нямаш време, но защо не потърсиш и второ мнение?

Адмирации за човечността, която сте проявили.Става ми по-леко като прочета ,че историята ще е с добър край.Няма как да спасим или помогнем на всички животни,но колкото повече състрадателност и внимание покажем ,толкова повече зарадвани котачета ще има.На мен,например не ми се е случвало да лекувам бездомно коте,но всеки ден се старая да храня няколко котки около блока,в който живея.Като виждам как се радват като ме видят или чуят колата ,ме кара да се чувствам по-щастлива.
Иначе по въпроса дали реагират на име котките,явно е индивидуално, но аз съм много доволна, че успях да науча моето още от бебе на около 3 месеца да идва и да се обръща на името си😀Понеже го спасихме на две седмици и не спирах вместо "писи,писи"да му казвам "Тоби,Тоби" и се получи😀😀Беше много интересно като повикам бебо ,как вдигаше главичка и тичаше към мен.
Иначе ,понеже работя от вкъщи и сме по цял ден заедно, му говоря много и разбира много неща ,за което се шегувам, че е моето куче.😄