Кое е най-дребнавото, необичайно или странно нещо, заради което сте отрязвали някого?

Имаше едно стихотворение, за жалост не го помня цялото:
Не отминавай никое обичам те
Казано с очи, с уста, с мълчание
Защото ако то не те намери
Вселената от скръб ще потрепери.
(нещо подобно)
Два пъти се ме питали дали могат да ме целунат и ми е било много емоционален и мил момент. Много повече, отколкото когато просто са го правили. С ММ първата ни целувка беше пък след игра на погледи. Още помня онова усещане на пеперуди в стомаха

За мен първата среща не е част от връзката, а по скоро интервю. Въобще не държа да ми плащат пиенето, даже предпочитам аз да си платя. И обичам да слагам времева рамка и да познавам мястото (аз го предлагах). В крайна сметка всякакви щъкат по земята и не държа да ме пишат в криминалната хроника

Много романтично, Филомена.
Да не сте се взели млади, млади с мъжо?
Както казах ми харесва поведението ти за първата среща.
Но какво означава "времева рамка"?
1 ч. по часовник, засичане?
Такова нещо никога не ми се е случвало.
Ами, ако искате да продължите?

E, добре де ,аз не си представям да излизам с мъж , който една вечеря не иска да плати

Да обърна внимание все пак, че white tiger е настояла да плати своята част от сметката, а мунчо може да е разбрал, че говори за 50/50 и да е станало недоразумение

Не че го защитавам или нещо

Ясно е, коментираме си.
Не знам, това също не го разбирам - консумираш два пъти повече от човека отсреща, щото нали "себе си си", и искаш 50/50.
Първо, че изобщо не трябва да се дели.
Нямам спомен да съм се видял с хора, и просто когато единият е обядвал вече, и си вземе примерно нещо за пиене за компания, другият да не го "почерпи" сокчето, то смешно чак, и обратно.

Мъж да не почерпи жената по същия начин на първа среща. Тия мъже не се ли замислят, че то е удоволствие това бе джанъм, жест.
Без очаквания, без нищо, етикет, ако щеш. Явно не.

Ами казвай им отнапред, още като те канят - ще изляза с теб, ако платиш вечерята. Да не стават конфузни ситуации после.
Само някой да не отвърне - абе дай направо да ти дам парите на ръка, че да не губим време, и да минем към съществената част.

Демек, ако някой мъж почерпи на първа среща, тя трябва да си легне с него ли!?!? Хаххахаххаха

После се чудите защо жените не искат да ви видят повече.

За да се коментира това толкова много, ама много чак до втръсване, явно е много наболяла тема.
Едните не дават пари, другите други неща - емоция, тяло, отношение; въпреки че това не е до пол.
Сякаш не мога да си представя, че реално в обществото е така.
Или по-скоро е до среда.
Тук не става дума имаш, нямаш пари. Колко пари пък да са ти нужни 1,2 пъти в седмицата да излезеш с приятна ти компания, с която все още нищо не делите и не "обединявате".

Точно заради тази порода предпочитам да си платя. Не съм за единия ресторант, даже мога неговата консумация да поема без проблем. Както вече казах, във времето на Интернет запознанствата, първата среща е просто интервю. Мога да имам 2-3 първи срещи една след друга. Други неща гледам на тази среща, много по-важни от това дали ще си извади портфейла.
Времевата рамка е докато си изпием консумацията. Ако ти хареса събеседника, се бавиш, поръчваш второ или отивате на друго място. Ако не го усетиш обаче, пиеш кафето на екс и чао

Ясно, Филомена.
Ама това ми звучи, като "speed dating", конвейер, избор по снимка и тоалет образно, беземоционално и безчувствено.
Не че съм се занимавал.

Но, ок, разбирам ти логиката. Принципно, аз не съм имал в един ден 2 първи срещи, говоря любовни, романтични. Не ми се "разпростира" толкова. Концентрирам се върху една.

Абсолютно съм съгласна, че всяка жена трябва да има готовност да си плати и да го направи, ако отсреща е някой подобен екземляр. Обаче точно тези се чудят после "защо?", обявяват, че всички жени са меркантилни (ахаха, гомямата печалба - кафе с кола) и обикновено остават сами дълго време. А, да, обикновено търсят идеалната, докато живеят при мама. И най-големият им страх е да не се минат и прецакат. А пък, ако случайно решат да платят, то очакват "нещо..."

Нормално, това е ОК отношение.
А не като да трябва да си платиш за удоволствието да те интервюират.
На мен би ми било търноф ако поканя жена да излезем тя да каже "ама ще платиш ли вечерята?"
Или ако не сме се харесали и просто пием по едно питие и ги платя и си тръгна, после да опява "абе тоя какъв мъж е, една вечеря не щя да ми купи".

Нещо подобно. Аз не обичам да си чатя в продължение на месеци, искам да видя директно човека за да знам ще го бъде ли. Естествено, още в интернет се прави първото сито. Беше добра стратегия, въпреки че с ММ се сгаджихме по съвсем друг начин

Аз не помня да съм имал първа среща с жена, която не познавам (освен случая по-долу) и с която не сме се вече харесвали. Не мога да си представя да изляза с някоя, с която няма все още нищо и да разчитаме да се харесаме на срещата. Затова и този въпрос със сметки и т.н. не е стоял никога на дневен ред (по принцип когато мъжът покани, редно е той да плати). Имал съм много неуспешни или странни първи срещи, като описаните от мен по-горе, но всички те след това са имали продължение  

Сега се сетих за един случай от преди години. Излизаме с моя най-добър приятел с две сестри, уникално красиви - руса и с гарваново черна коса (едната беше спечелила Мис града си, в който живееше, другата също толкова хубава). Предварително решихме да обсъдим ситуацията и да се разберем кой коя иска. Естествено ни беше все едно, защото и двете бяха УАУ, но понеже трябваше да си ги разпределим, той избра с черната коса, а аз - с русата. Отиваме в едно заведение и след първоначална обща комуникация той си загради черната, а аз - русата и започваме да ги ухажваме. По едно време обаче аз усещам, че нещо не върви съвсем добре - "моето" момиче все нещо ми говори за сестра си, показва ми нейна снимка и ме пита дали ми харесва и някакви такива. Аз естествено нищо не схващам и си продължавам с ухажването. По едно време моят приятел ме привика спешно да ходим до тоалетната. Отиваме, а той ми казва, че сестрите се били и те разбрали предварително кой от нас за коя да бъде, но разпределението е било обратното. Естествено сменихме се веднага и историята завърши положително за всички

Точно, Филомена.
И друго - някои си казват какво искат, или не искат, и точно "ситото".
Ама може много да се харесваме, но искаме различни неща, и обратно.
Също не мога да разбера хора, които цял живот, с години се "познават" само в нета, и никога не са се виждали.
Това ми е много странно.
Да не споменаваме хилядите "приятели" в социалките.