Парцалки, делене на сметки, лазерни епилации, глезотии.
Понякога имам нужда от един истински грубиянин. Не в отношението към мен, а като мъж. Малко по-рязък, стабилен, дързък, смел, разтропан.
Не да ме гледа мазно дали ще извадя 50-тачка на вечерята ни или да крещи пред всички – тази вечер аз плащам.
Липсва ми тихата/истинска мъжественост.
АМан от пауни и всякакви петлета.
Ама аз имам пари да си изляза на вечеря сама, бе. За какво сте ми вие, ако не, за да усетя жеста, маниера, грижата, джентълменството.
Искате да сте по-силните, да ви уважава жената. Как? Като си плюнчите картите и банкнотите колко дължите за вечеря или крещите пред сервитьорката – ооо, сега ти е паднало, черпя!
Голяма набутвация, направо не знам!
Никой не е примрял за 50-те ви лева, това е за жената заявка, че сте готов на отношение и грижа, че не сте гъз.
Колко пък да е сложно за разбиране.