Кое е най-дребнавото, необичайно или странно нещо, заради което сте отрязвали някого?

След поста на Кънтри какво се оказва - > и с чудженците не е лесно?
Екстра е Борисовата около нея е пълно с всякакви места са хапване и кафе, а на лека разходка към СУ има и много барове и кръчмета.
Може и по паветата, може и по Графа, за който му се ходи, места бол.
Човек сам позволява или не да бъде използван, аман от мрънкачи.
Хигиената е от първите най-важни неща, и за мъжа, и за жената, спретнатост, приятност, но да се поддържа постоянно, не само за първата среща.
Силни парфюми по-скоро не, но ефирни и "тамън", да.
Когато не си подготвен и финансово, освен всичко друго, не ходиш по срещи.
Еле па мАж.
И нещо друго ми е странно - толкова пък да не може да се извадят някакви 20-50-100 лв. за "срещата".
Парите изобщо не трябва да се коментират и да са "фактор".
За мен лично мъжете винаги трябва в началото, поне докато ухажват да "покриват".
Ако вървят нещата, грамотната жена в един момент сама се сеща да "реагира" по някакъв начин, показвайки че иска да продължи отношенията.
И както казва rf, естествено, че уважаващият себе си мъж няма намерение да плаща всичко винаги 24/7/365, почивки и не знам си какво. Всяко нещо с времето и в граници.

Нали така Елифф -> той малко, тя малко, лекичко, со кротце, со благо, за да не стане сакътлък.

Криптото е една измама и пирамида.
Още преди 10 г. Джордан Белфърт на семинара в София коментираше.
И не само, всеки с малко мозък изобщо не би се занимавал с подобни схеми.
Но е така - младоците искат "бързо и лесно" забогатяване.
Не става джанъм.

Рокстар, какви са тези тийн чатчета на 40+, може би и 45+, предполагам с такива мъже лафиш основно.

И под, и над 40 са се случвали подобни. Общо взето, възрастта не е фактор колко е зле в кратуната.

Роки, това звучи като тийн драма. Сори.

Аз да разкажа малко обратната случка - на момчето нищо му нямаше, аз не бях наред по-скоро
Значи аз - млада-младина, слабичка, с разкошна, русолява, дълга до кръста коса, бяла възкъса поличка, си вървя по улицата в центъра, след пореден работен ден на първия ми колежански стаж. Един младеж, колко е бил хубав не знам, но на колело (нещо като маунтинбайк, доколкото ги имаше по онова време), спортно облечен, с раничка. Кара срещу мен и ме заглежда, улавя ми погледа, усмихва се, даже малко ме подмина, но изглeжда размисли и спря. Скочи от колелото и каза смутено: "Извинявайте, бих искал да се запознаем - давам си сметка, че е необичйано, но в момента не знам какво друго мога да направя" и аз ... го отрязах. Може би ми дойде малко стряскащо тая директност, а и тогава такива спортове, планини, колела и прочее не ме вълнуваха. В момента съм луда точно по тия спортове, обличам се по тоя начин и все съм с раничка на гръб. Харесвам директността и точно такива вече не-младежи, но мъже, ми привличат вниманието. Още се чудя каква съм била патка

Нищо ненормално не виждам, Еделвайс.
Тогава си била на друга вълна, сега си на такава.
Спортът е хубаво нещо.
То и аз като ходя на тенис съм с раница на гърба, нормално. От входа я мятам на задната седалка и потеглям. Ама цял ден да движа с раница на гърба в града не ми е ок.
Хубаво нещо е и самокритиката, и анализа.
Една жена да каже "в мен е вината".

Каза ми, че като идем да купонясваме в Лас Вегас ако съм искала да бъда с други мъже той нямало да се сърди.

Разкарах го на секундата.

Сега се сетих за едно момче, с което се занимавах миналата година. В периода ни на излизане ( не бяхме гаджета), бяхме отишли на басейн и както си говорим казах нещо, че искам да ида в Амстердам някой ден. И той започна : що, искаш да друсаш ли, кво искаш да правиш там, да работиш на фенерите ли 😂 и аз само го погледнах и го попитах с качеството на какъв ми държи сметка къде искам да ида някой ден. Той помълча, помълча и после вика ‘ ми никакъв’. Викам, значи се разбрахме 😂

Аз - още не, но в бъдеще е възможно. Тоест, ще бъде отрязан риби, а май и лъв
Ама щото в момента не търся, та затова в бъдеще евентуално  

На друга вълна съм била, да. Но по-същественото е, че като съм била толкова млада, изобщо не съм си давала сметка колко малко са хората, които ще срещна в живота си, с които ще си паснем и ще споделяме времето си. Хвърляла съм възможности в кошчето за боклук без въобще да се замисля и да дам шанс. Сега вече знам, че са единици и са изключително ценни. Отделно знам, че от всеки има какво да науча, независимо положително или отрицателно.

Принципно да, Еделвайс.
Но съвременните нямат "нерви" да чакат и опознават, искат "сега, веднага и на мига", което знаем за по-осъзнати индивиди не е така.
Не си си давала сметка, защото след една възраст започваш да премисляш разни неща повече и да си и "практична", да не искаш да си нарушаваш статуквото, спокойствието, ако щеш. Бързо разбираш и усещаш с кой би мелял, и кой би ти бил дразнител.

Като стана дума, имам един въпрос- съжалявали ли сте, че сте отрязали някой, дори да не е било след само една среща, а след няколко или известно време, но без да сте се задълбочили отношенията?
На мен ми се е случвало два пъти, момичета, които са ме отрязвали след няколко срещи или повече време, но без консумация, след няколко години в прав текст да ми съобщят, че съжаляват. Заедно с предложение за нов опит. И двата пъти съм отказвал по различни причини, за едното момиче после съм съжалявал и аз. И двете са били тинейджърки, когато са ме резнали, продължението е след няколко години като малко по-големи.
Да видим дали някой ще си признае, принципно ССФ не греши и никога не съжалява за решенията си, но реалността извън форума много често е малко по-различна.

Случи ми се веднъж. Научих си урока.

По-скоро не бях наясно със себе си и го отблъснах.

Аз съм всичко друго, но не и дребнава. За всички и всеки съм се раздававала и давала безброй шансове. Но, когато отсреща получаваш незаинтересованост, не лоялност, незагриженост и получаваш едно Нищо, си казваш, абе аз ли съм най- големия балък? И просто спираш.
Иначе да, съжалявала съм за хора, които съм обичала и за които съм се раздала, но не са ме оценили.

Според мен всеки е имал кратки връзки, за които съжалява, че не са се развили, макар и от любопитство. Не бих могла да кажа определена причина, заради която бих отрязала някого. Е, освен базови недостатъци като липса на хигиена, пиянство, насилие. Има хора, които приемам със всичките им недостатъци, защото има химия между нас, както и хора, които оценявам като свестни, но нямам грам отношение към тяхната личност. Такъв все ще се намери с какво да те подразни, за да го отрежеш.

съжалявам за едно момче, с което се разбирахме повече от прекрасно и ми беше верен приятел и упора в много трудни моменти. Можеше да се получи нещо хубаво между нас, много го харесвах, той мен също. Разминавахме се , а когато се оказахме горе-долу на една вълна и повече от добри приятели, някак усетих че той се колебаеше между мен и още едно момиче. Знаех, че я ухажва от доста време. Исках да е щастлив и го пратих при нея за да си го изживее. Не им се получи, но точно когато можехме да си дадем пак шанс, пътищата ни окончателно се разделиха и двамата заминахме в различни дъжави.