Войната в Украйна 3

Ако единия от тях е Герхард Шрьодер, нищо хубаво няма да стане.

Продължаващите повече от 10 години преговори с Китай за новия газопровод „Силата на Сибир-2“, от който Кремъл очаква да замени изгубения европейски пазар, окончателно са стигнали до задънена улица.

По време на последното посещение на Владимир Путин в Пекин, когато руският президент се е надявал най-накрая да постигне споразумение със Си Дзинпин относно газопровода, китайски представители са помолили руската делегация повече да не повдига този въпрос, докато условията не се променят. Това съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на източници, запознати с хода на преговорите.

Според събеседниците на изданието Китай изисква от Кремъл драстично намаляване на цената на газа. Пекин е готов да подпише договор за доставки само ако цената бъде на равнището на вътрешните руски цени – около 50 долара за хиляда кубически метра.

И в момента Китай купува газ от „Газпром“ със значителни отстъпки спрямо световните цени. Тази година той плаща 258,8 долара за хиляда кубически метра – с 39% по-малко, отколкото останалите клиенти на руската компания извън страните от бившия СССР (420,2 долара). През следващата година, според данни на руското Министерство на икономическото развитие, цената за Китай ще спадне до 223,9 долара за хиляда кубически метра, а отстъпката ще бъде 34%.

Руската делегация, която през май е придружавала Путин в Пекин, буквално се е „ударила в стена“, твърдят източниците на WSJ. Китай на практика настоява Москва да субсидира проекта „Силата на Сибир-2“. Пекин иска цена, която е пет пъти по-ниска от сегашната и осем пъти по-ниска от тази, плащана от останалите чуждестранни клиенти на „Газпром“.

През септември 2025 г., след поредното посещение в Китай, Путин и ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер заявиха, че е подписан „правно обвързващ меморандум“, който ще позволи да започне дългоочакваното строителство на газопровода, предназначен да пренасочи към Китай газа от находищата в Западен Сибир. Преди войната в Украйна този газ се купуваше от Европа, но оттогава доставките за някогашния основен външен пазар на „Газпром“ са спаднали до най-ниското си равнище от началото на 70-те години.

От китайска страна обаче така и не последва потвърждение на думите на Путин. След майското му посещение нито „Силата на Сибир-2“, нито темата за газа бяха споменати в който и да е от 42-та подписани двустранни документа.

Не е изключено Китай никога да не подпише договор с „Газпром“, смята Йорг Вутке, партньор в DGA Group във Вашингтон. Според него в света в момента има достатъчно природен газ, а потреблението на вносен газ в Китай се очаква да достигне своя връх в средата на 30-те години на XXI век.

„Защо да се обвързват с ангажименти по газопровод, чието строителство ще отнеме шест години, а след това да увеличават зависимостта си от Русия, след като могат да получават газ от всяка друга държава?“ – обяснява Вутке.

Александър Габуев, директор на Carnegie Russia Eurasia Center, смята, че Си Дзинпин ще предпочете да „маринова“ Путин, докато той не се съгласи на каквито и да било условия.

„Да изчакат, докато икономическата ситуация в Русия се влоши още повече, когато Русия действително се окаже на колене, и тогава да подпише условия, които са изгодни за Китай“ – така Габуев описва китайския подход към преговорите.

Накрая да напомня, че ВС на РФ не престават с ударите си по Украйна, че като чета темата,
оставам с впечатление, че само Украйна нанася удари.