Войната в Украйна 3

Тревожат се за "Маша и мечока", а за Чебурашка пълно мълчание.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/cheburashka-na-60-kak-liubim-det … i-skandal-6268149

Когато една държава е отхвърлила руския ботуш и е изхвърлила руското присъствие от дълбоката държава, става привлекателно място за живот и цивилизованият свят я поздравява ето така:



Скоро и в Украйна!

За България няма шанс.

Къде прочетохте , че някой се е разтревожил какви филми гледат укр. деца?
Смешна е президентската реакция и указа. 😁

България, за разлика от Естония и Украйна, не е губила независимост, та да си я връща през 1991 г. /когато си я връщат всички/.

Абсолютно вярно. Както е вярно и това, че СССР не ни е освободил от нищо, а ни е окупирал. И в двата случая сме независима страна. Обаче все пак не можем да отречем, че от окупацията след 1944 година, та чак до 1989 година България, макар и независима официално, е васална република на СССР.

Не е свързано с темата, но е прави впечатление , защо като има толкова недоволство от бг-политиката не се предприеме нещо? Непрекъснато се изразява грубо недоволство и възмушение тук, но с това се приключва.

Защото за съжаление масата от избирателите са индоктринирани с русофилия, левичарство, желание за силна ръка и месия, който да ги спаси. И Радев ловко обеща всичко това и народът го избра. И оттам нататък -  Vox populi, vox Dei. На нас, недоволните, не ни приляга да отричаме демокрацията. Можем само да чакаме лъжата на Радев да избледнее. Евентуално. И по-младите да емигрират, пак евентуално.

Не исках да се хващам за думата, но поздравлението от поста е точно послучай връщането на независимост. Ние би трябвало да получаваме поздравления на 22.09, а Украйна след 3 дни, на 24.08.

ПП Встрани е от темата, но продължавам да не виждам при Радев и партията му абсолютно нищо ляво. И в обещанията му не виждах.

Нали знаеш, че хората виждат каквото искат да видят? А Радев някак много ловко (признавам му го) успя хем да не обещава, хем хората да си мислят, че е обещал. Много странно, но факт. Явно има добър ПР.

Не е само въпрос за поздравлението. Естония наскоро оглави класация, в която ние в този живот няма дори да влезем и точно това е акцентът на поздрава. Да не се хване някой, сигурно сме там някъде. В различна посока от челните места.

Ако щеш вярвай, но ако говорим за едно и също, България е на 12 място в тази класация - много, много челно място. Което не говори много добре за самата класация според мен.

Абсолютно зверство от страна на руснаците. Просто зверове. Определено ще отговорим за удара по Кривой Рог и другите ни градове. Важно е светът да не мълчи за всичко това, — Зеленски.

Ужасяващи видеа от мола - разкъсани тела на деца, окървавени хора, ужасно много жертви и ранени! Истински ужас и чист тероризъм!!!

14 загинали в Кривой Рог след руската атака.
Още 121 ранени. 22 от тях деца. 29 от ранените са в критично състояние, пет от тях деца.

ТОВА НЕ СА ЧИСЛА И СТАТИСТИКА, това са чистокръвни убийства!

Нашият проблем е, че десетилетия наред наричахме окупацията освобождение и тази подмяна на историята осакати общественото ни съзнание/мислене ако мога така да се изразя. Независимост на хартия не означава свобода на духа. Границите на всяка една държава могат да бъдат свободни, но ако умовете на нас хората вътре са окупирани и зависими от страх и комплекс за малоценност, тази независимост остава само една празна фасада за пред останалите държави. И докато продължаваме да бъркаме националният ни интерес с чужди амбиции, наистина ще си останем на дъното на Европа!

Русия подготвя нови балистични удари в навечерието на Деня на независимостта на Украйна, според данни на украинското разузнаване.
Съобщава се, че се подготвят около 40 балистични ракети от различни типове.


Пилот на украински МиГ-29 свали руски „Шахед“ без нито един изстрел.
На борда не е имало останали боеприпаси, затова пилотът се е решил на рискована маневра: приближава максимално близо до дрона и го принуждава да падне с помощта на въздушния поток.

https:// t.me/ drmjournal/19618
Има и видео от свалянето
ДРМ

"путин отишъл да се поклони на "мощите" на Дмитрий Донски. И да предложи те да бъдат превърнати във вдъхновение за окупационната руска армия. Няколко думи за този "светец".

Сцената, в която великият княз Дмитрий Иванович се сблъсква челно с волята на Вселенската църква, изглежда повече като мутренска хроника от по-късни епохи, отколкото като житие на светец. През 1378 г. Константинополската патриаршия е взела мъдро и стратегическо решение: изпраща високообразования българин Киприан (Цамблак) като Митрополит Киевски, Литовски и на цяла Рус, за да обедини духовно разпокъсаните и враждуващи руски земи. Тези таланти на духовника не впечатляват Дмитрий. Князът няма нужда от независим духовен стълб, чиято власт се простира и над Великото литовско княжество – най-големия съперник на Москва. Той има нужда от послушен московски чиновник, който да обслужва единствено неговите интереси.

Затова Дмитрий се опитва да наложи своя личен фаворит – някой си поп Митяй, верен негов печатник, когото иска да натрапи на митрополитския престол, а Киприан веднага е обявен за „литовски агент“.

Когато Киприан пристига пред портите на Москва, за да заеме законния си пост, вместо с камбанен звън е посрещнат от тежковъоръжените главорези на княза. Хората на Дмитрий нахлуват в покоите на митрополита, ограбват цялото му имущество и личните му вещи, гаврят се с него и накрая законният владика на Киев, Литва и цяла Рус е качен на кон под стража и буквално изхвърлен извън границите на княжеството през нощта. Киприан обаче не се подгъва. Още по пътя той пише гневно писмо, в което официално отлъчва Дмитрий от Църквата.

За да бъде безобразието пълно, Дмитрий изпраща своя любимец Митяй в Цариград с торби, пълни със злато, за да подкупи патриарха и той да го постави на митрополитската катедра. По пътя обаче Митяй мистериозно умира на кораба в Черно море. Руската делегация реагира според обстоятелствата - фалшифицира документите на княза и издига друг кандидат – архимандрит Пимен. Останалото духовенство в Москва обаче не е съгласно с тези машинации на княза и се надига срещу това беззаконие. Суздалският епископ Дионисий, който открито заявява, че каноните не се продават, е арестуван и хвърлен в тъмница. Дори най-големият авторитет на това време, св. Сергий Радонежки – човекът, когото по-късните легенди неоснователно ще наричат „вдъхновител на княза“ – изпада в жестока немилост и е принуден да бяга от собствения си манастир в горите, за да си спаси живота от гнева на владетеля.

На този фон идва годината 1380-а и прочутата Куликовска битка (която в действителност се оказа огромен исторически фалшификат и политическа инсценировка). Там е работата, че Дмитрий Донски води тази битка не за да свали татарското "иго" и да освободи Русия (както гласи пропагандният мит), а като страна във вътрешните борби за власт на самата Златна орда. Князът се бие срещу военачалника Мамай – узурпатор и враг на легитимния татарски хан. По този начин, проливайки кръвта на стотици (а може би стотина) руски воини, Дмитрий просто извършва услуга на тогавашния хан Тохтамъш, елиминирайки неговия най-голям съперник. Мащабите на битката впоследствие са силно раздути: съвременната археология не открива почти никакви оръжия или масови гробове на Куликовското поле, което доказва, че това е била средно голяма средновековна схватка, а легендата за благословията на Сергий Радонежки е измислена век по-късно - при Иван Грозни - за целите на московската пропаганда.

Само две години след тази уж героична победа на Дмитрий Донски, през лятото на 1382 г. хан Тохтамъш пристига пред стените на Москва, но не като нов завоевател, а като суверен, дошъл да си прибере данъка от своя васал. В този съдбоносен момент, когато градът има най-голяма нужда от своя „велик воин“, Дмитрий просто събира личната си хазна и бяга на север в Кострома.

Москва остава без управление. Гражданите се затварят зад каменните стени, но татарите в крайна сметка успяват да влязат в града и започва едно от най-жестоките кланета по това време – татарската конница сече наред, пали църквите и изпепелява града. Над 24 000 мирни жители са избити за часове.

Когато Дмитрий най-накрая се завръща в изпепеления град, естествено не го посреща народната радост. За да си спаси кожата, той хвърля вината за трагедията върху св. Киприан, който - за разлика от него - остава в града по време на обсадата и преживява първите ужаси, преди да успее да се спаси в Твер. Дмитрий Донски обаче обвинява Киприан в страхливост, предателство и в това, че „не е защитил града и паството си“. Така Дмитрий Донски за втори път изгонва Киприан от Москва.

След това Дмитрий Донски подновява плащането на васален данък на Златната орда и за да гарантира покорството си, изпраща своя единадесетгодишен първороден сын Василий като заложник в лагера на татарите.

Дмитрий Донски умира на 38 години – изолиран, мразен от духовенството и отлъчен от Църквата, което не е отменено приживе от св. Киприан. Той оставя след себе си разорена страна, избито население и подновен татарски васалитет. Това е реалната, кървава и безславна история, която пет века по-късно закъсалата съветска пропаганда през 1988 г. (когато руската армия претърпява унизителна загуба в Афганистан, а републиките вече искат автономия) решава да пренапише канонизирайки го.

И сега ще разнасят "мощите" му на фронта за благословение на окупаторите."