Войната в Украйна 3

Публикувана: 2 окт. 2024, 16:14 ч.

Последно мнение: 30 окт. 2026, 13:57 ч.

1 209 898

29 822

# 29 820 30 окт. 2026, 12:02 ч.

В нефтената рафинерия в Новокуйбишевск има поне 11 отделни пожара.
Украинците смениха тактиката и започнаха да унищожават цяла рафинерия с един удар, а не само един обект в нея.

Подразделения на украинските ВМС нанесоха удар по крайбрежно летище „Мариновка“ във Волгоградска област на Русия с брегови ракетен комплекс „Нептун“. В резултат на атаката два фронтови изтребителя-бомбардировача Су-34 бяха унищожени на територията на 11-ти смесен авиационен полк (разположен в Октябрьски, Волгоградска област), който е част от 4-та смесена авиационна дивизия на 4-та армия за противовъздушна отбрана и противовъздушна отбрана.

Най-вероятно това е най-дългата атака с украински крилати ракети „Нептун-Д“ срещу вражеска територия. От вероятното безопасно място за изстрелване до целта разстоянието е над 600 км.

Виж целия пост

# 29 821 30 окт. 2026, 12:27 ч.

руZZкий мир в цялата си красота:

Путин предупреди Европа: Готови сме за война, но победители няма да има
Русия е готова за евентуална война с Европа, въпреки че не желае подобен конфликт. Това заяви руският президент Владимир Путин на пресконференция след срещата на върха „Русия – Африка“, като предупреди, че при пряко военно противопоставяне няма да има победители.
Изявлението му идва на фона на засиленото напрежение между Москва и европейските държави заради продължаващата война в Украйна и предупрежденията, че Русия би могла да представлява пряка военна заплаха за Европа през следващите години.
„Ние, на първо място, сме готови, но не искаме никаква война с Европа“, заяви Путин.
Той коментира и изказванията на европейски политици, според които континентът трябва да бъде подготвен за евентуален военен конфликт с Русия до 2030 година.
Според руския президент Западът не е успял да постигне целта си да нанесе стратегическо поражение на Москва и едва ли ще успее да го направи през следващите години.
„Ако нещата стигнат твърде далеч, победители изобщо няма да има. Нека никой не забравя това“, предупреди Путин.
В същото време той изрази готовност за възстановяване на отношенията с европейските държави както на двустранно равнище, така и с Европейския съюз.
Повод за коментара му стана телефонният разговор, проведен на 27 октомври с президента на Финландия Александър Стуб и премиера на Норвегия Юнас Гар Стьоре. Двамата европейски лидери разговаряха с Путин в опит да възобновят дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна.
Разговорът продължи около 90 минути, като Стуб и Стьоре призоваха за деескалация и подчертаха, че подкрепата им за Украйна ще продължи. Двамата уточниха, че са действали от името на собствените си държави, а не като представители на целия Европейски съюз.
Инициативата обаче предизвика разногласия сред европейските партньори. Датският премиер Мете Фредериксен разкритикува липсата на достатъчна координация, а от Швеция също изразиха недоволство, че част от европейските лидери не са били предварително информирани.
Путин коментира и ситуацията в Балтийско море, като заяви, че Русия е готова да отговори на евентуални заплахи, но не желае регионът да се превърне в нова зона на военна ескалация, подобна на Ормузкия проток.
На този фон се очаква през ноември в Абу Даби да бъдат подновени тристранните преговори между Русия, Украйна и САЩ. Основната цел е да бъде намерена дипломатическа рамка за прекратяване на военните действия и постигане на дългосрочно мирно споразумение.

Това обяснява зачестилите "инциденти" в страни от ЕС. Познатият сценарий.

Руският независим вестник "Новая газета" прекратява дейността си след 33 години
Редакцията съобщи, че на 9 ноември ще напусне офиса си в центъра на Москва, където се помещава близо три десетилетия, ще изключи сървърите си и ще прекрати работа.
„Нас ни убиха. На 9 ноември ще изгасим светлината в нашия дом, където живяхме 30 години, ще изключим сървърите и ще си тръгнем. Вестникът вече го няма“, заяви редакцията.
От „Новая газета“ обвиниха руските власти и специалните служби, че са ги принудили да прекратят дейността си.
Ден по-рано стана известно, че редакцията е принудена да освободи офиса си в Потаповския переулок в Москва. Заедно с него ще бъде закрит и музеят на журналистката Анна Политковская, която беше убита през 2006 г.
Изданието съобщи също, че е била прекъсната системата му за дарения, което го е лишило от един от последните му източници на финансиране.
През септември руското Министерство на правосъдието включи „Новая газета“ в регистъра на т.нар. „чуждестранни агенти“.
След началото на войната в Украйна през 2022 г. изданието прекрати печатната си версия, а впоследствие загуби и лиценза си като медия в Русия. Част от журналистите напуснаха страната и създадоха отделното издание „Новая газета Европа“, което продължава да работи.
„Новая газета“ е основана през 1993 г. и се превръща в едно от най-известните независими и разследващи издания в Русия.
Бившият ѝ главен редактор Дмитрий Муратов получи Нобеловата награда за мир през 2021 г. За годините на съществуването на медията бяха убити шестима нейни журналисти и сътрудници, сред които Анна Политковская.

Шестимата убити са: Анна Политковская, Игор Домников, Юрий Щекочихин, Анастасия Бабурова, Наталия Естемирова и адвокатът Станислав Маркелов. Дмитрий Муратов е нападнат и едва не загуби зрението си, но наказателно дело не е образувано, макар че извършителите са известни. В Чечня е отвлечена и пребита почти до смърт журналистката Елена Милашина. Над 100 журналисти, които руzките власти смятат за сътрудници на медията, са обявени за "чуждестранни агенти".

Руското министерство на пропагандата употреби 11 млн. евро за унищожаването на забранени книги
Най-голямата в Русия верига книжарници „Читай-город — Буквоед“ е похарчила през последните години около 100 милиона рубли (около 11,1 млн. евро) за изземване и унищожаване на книги, забранени за продажба. Това разказа пред РБК ръководителят на веригата Александър Бричкин.
Основните загуби са свързани със стойността на иззетите книги, които не могат да бъдат върнати на доставчиците. Освен това веригата на свои разноски ги извозва от магазините до складове и плаща за тяхното унищожаване в промишлен шредер, като процесът се заснема на видео.
„Не можем да изхвърлим тези книги на сметището. Това са токсични отпадъци. Съответно трябва да ги обезвредим, а това също е за наша сметка“, каза Бричкин.
Ръководителят на веригата се оплака, че претенции към книгите могат да възникнат внезапно, а магазините рискуват да бъдат наказани, още преди да са успели да ги свалят от продажба. Сред поводите за проверки могат да бъдат например подозрения в „ЛГБТ пропаганда“.
„Тази експертиза винаги възниква внезапно… И точно в момента, в който възникне тази експертиза, започват да ни привличат към отговорност. Нямаме дори шанс да изпълним изискванията на закона“, добави Бричкин.
Той предложи продавачите да бъдат уведомявани предварително за началото на експертиза на конкретни книги, за да имат магазините време да се подготвят за възможно изземване на изданията.

Хубаво по руZZкий.

Виж целия пост